Шрӣмад бха̄гаватам 3.9.6
Текст
шоках̣ спр̣ха̄ парибхаво випулаш ча лобхах̣
та̄ван маметй асад-аваграха а̄рти-мӯлам̇
я̄ван на те 'н̇гхрим абхаям̇ правр̣н̣ӣта локах̣
Дума по дума
та̄ват – дотогава; бхаям – страх; дравин̣а – богатство; деха – тяло; сухр̣т – роднини; нимиттам – заради; шоках̣ – скръб; спр̣ха̄ – желание; парибхавах̣ – унижения; випулах̣ – изключително голяма; ча – също; лобхах̣ – алчност; та̄ват – до този момент; мама – мои; ити – така; асат – тленни; аваграхах̣ – начинания; а̄рти-мӯлам – изпълнени с тревоги; я̄ват – докато; на – не; те – твоите; ан̇гхрим абхаям – сигурни лотосови нозе; правр̣н̣ӣта – приемат подслон; локах̣ – хората от този свят.
Превод
О, Господи, хората в този свят, обременени от житейски тревоги и грижи, изпитват постоянен страх. Те през цялото време се опитват да запазят своето богатство, тяло и приятели, изпълнени са с печал и порочни желания, търпят унижения и скъпернически градят всичките си начинания върху тленните представи аз и мое. И те ще останат измъчвани от такива тревоги, докато не приемат подслон в твоите сигурни лотосови нозе.
Пояснение
Някой сигурно ще попита как човек постоянно може да мисли за Бога, за неговото име, слава, качества и прочее, ако е обременен от мисли и грижи за семейството си. Всеки в материалния свят постоянно мисли как да изхрани семейството си, как да опази богатството си, как да не изостава от приятелите и роднините си и т.н. По този начин, опитвайки се да запазят положението си, хората живеят в постоянен страх и тревога. Строфата, която Брахма̄ изрича, е много вярна.
Чистият предан на Бога никога не се мисли за собственик на дома си. Той се уповава на Бога, защото знае, че всичко е в неговата върховна власт, и затова не се бои за издръжката на семейството си или за защитаването на семейните интереси. Тъй като се е предал на Бога, той не изпитва никакво влечение към богатството. Даже ако е запазил стремеж към богатството, той го иска не за да удовлетворява сетивата си, а в името на Бога. Понякога чистият предан печели пари, както правят обикновените хора, но той върши това, за да използва тези пари в служене на Бога, докато обикновените хора печелят пари, за да ги изхарчат за сетивни наслаждения. Затова за предания богатството не е източник на тревоги, както е за материалиста. И понеже чистият предан използва всичко в служене на Бога, с това той изтръгва отровните зъби на богатството. Ако се отстранят отровните зъби на една змия, ухапването ѝ вече не е смъртоносно. По същия начин богатството, което се използва за каузата на Бога, няма отровни зъби и затова не е смъртоносно. Чистият предан никога не затъва в светски материални дела, дори ако живее в този свят като най-обикновен човек.