Има два вида семейни хора. Едните се наричат гр̣хамедхӣ, а другите – гр̣хастхи. Гр̣хамедхӣте се стремят към сетивно наслаждение, а гр̣хастхите – към себепознание. В тази строфа Богът говори за гр̣хамедхӣте, или за хората, които искат да останат в материалния свят. Тяхната цел е да се наслаждават на материалните блага, затова те извършват религиозни ритуали, с които да постигнат материално благополучие, което на свой ред ще им даде възможност да удовлетворяват сетивата си. Този тип хора не искат нищо повече. Те цял живот работят като волове само за да забогатеят и охолно да ядат и пият. Те правят дарения за благотворителни начинания, защото искат в следващия си живот да се издигнат до висшите райски планети, ала не изпитват никакво желание да спрат процеса на прераждането и да сложат край на страданията, неизменно съпътстващи материалното съществуване. Такива хора се наричат гр̣хамедхӣ.

Гр̣хастха е този, който живее със семейството, съпругата, децата и роднините си, но не се привързва към тях. Той предпочита да остане семеен, отколкото да води живот на странстващ отшелник (сання̄сӣ), но главната му цел е да постигне себепознание, т.е. да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание. В тази строфа обаче Бог Капиладева говори за гр̣хамедхӣте, които се стремят към материално процъфтяване и с тази цел извършват жертвоприношения, раздават милостиня и се занимават с благочестиви дейности. Понеже знаят, че доброто положение, което имат сега, се дължи на благочестивите им дела в миналото, те отново и отново извършват дейности, с които да си осигурят още сетивно наслаждение. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м – те предпочитат да дъвчат това, което вече е било дъвкано. Дори когато са богати и преуспяващи, те продължават да се сблъскват с материалните страдания, ала независимо от това не желаят да променят начина си на живот.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.20) се казва, че хората, които се кланят на полубоговете, са загубили разума си: ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣. Те обожават полубоговете, защото са изпълнени с жажда за сетивно наслаждение. Естествено, за този, който иска да забогатее, да има добро здраве или да получи високо образование, ведическите писания препоръчват да обожава полубоговете. Материалистът има неограничен брой потребности и затова съществува огромно множество полубогове, които да удовлетворяват сетивата му. Гр̣хамедхӣте, които искат да увековечат материалното си благоденствие, обикновено се кланят на полубоговете или на прадедите, като им предлагат пин̣д̣а – храна в тяхна памет. Те са лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се интересуват от преданото служене за Бога. Този тип „благочестиви“ и „религиозни“ хора са резултат от разпространението на философията на имперсонализма. Имперсоналистите твърдят, че Върховната Абсолютна Истина няма форма и затова човек може да си измисли такава форма, каквато сам пожелае, да я обожава и по този начин да постигне успех. Затова гр̣хамедхӣте и материалистите обожават всеки полубог като Върховния Бог. Индусите, и особено тези от тях, които ядат месо, предпочитат да обожават богиня Ка̄лӣ, защото според предписанията на нея човек може да принесе в жертва коза. Те твърдят, че независимо дали човек обожава богиня Ка̄лӣ, Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у или някой полубог, той постига една и съща цел. Това е истинско мошеничество, което отклонява хората от верния път. Ала множеството харесва тази философия. Бхагавад-гӣта̄ обаче отхвърля всички подобни нелепи представи и ясно утвърждава, че само хората, които са загубили разума си, използват такива методи. Същата идея откриваме и в тази строфа – затова тук е употребена думата ка̄ма-мӯд̣ха, която значи „човек, загубил разума си или заслепен от похот и жажда за сетивно наслаждение“. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, ка̄ма-мӯд̣хите не се занимават с предано служене и се стремят изключително към сетивно наслаждение. Поклонниците на полубоговете са осъдени едновременно и в Бхагавад-гӣта̄, и в Шрӣмад Бха̄гаватам.

Луната е описана като една от планетите в райското царство. Човек може да отиде на нея, като извършва различни жертвоприношения, препоръчани във Ведите, например благочестиви дейности, които са свързани с почитането на полубоговете и прадедите и изискват строго съблюдаване на обети и ритуали. Но човек не може да остане на Луната завинаги. Знае се, че животът там продължава десет хиляди години според летоброенето на полубоговете. Един ден на полубоговете, дълъг дванайсет часа, се равнява на шест земни месеца. Човек не може да отиде на Луната с космически кораб. Само хората, които желаят материално наслаждение и с тази цел извършват благочестиви дейности, могат да стигнат до нея. Но въпреки че отиват на Луната, те са принудени отново да се върнат тук, на Земята, когато запасите от благочестивите им дейности се изчерпят. Същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (9.21): те там̇ бхуктва̄ сварга-локам̇ виша̄лам̇ кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти.

Хората, които са пълни с материални привързаности, с всички сили се стремят да постигнат Луната и другите райски планети. Те мечтаят да отидат на някоя от многобройните райски планети, за да изпитват още повече материални удоволствия, да разполагат с по-дълъг живот и с по-големи възможности за сетивно наслаждение. Но попаднали в мрежите на материалните привързаности, хората не разбират, че смъртта е неизбежна дори на най-висшата планета във вселената, Брахмалока. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че човек ще бъде принуден да търпи страданията на раждането, смъртта, болестите и старостта дори когато отиде на Брахмалока. Само този, който достигне обителта на Бога, Вайкун̣т̣халока, никога повече няма да се роди в материалния свят. Ала гр̣хамедхӣте, материалистите, нямат желание да се възползват от това преимущество. Те предпочитат вечно да сменят телата си и да се местят от една планета на друга. Те не се интересуват от вечния, блажен и изпълнен със знание живот в царството на Бога.

Вселената претърпява два вида унищожение, едното от които – в края на живота на Брахма̄. Тогава всички планетарни системи, в това число и райските планети, биват залети от водите на потопа и потъват в тялото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежи в океана Гарбходака върху змийското си ложе, наречено Шеш̣а. Другият вид унищожение настъпва в края на всеки ден на Брахма̄ и засяга само низшите планетарни системи. Когато сутринта се събуди, Брахма̄ наново сътворява тези планети. Дадената строфа потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄, че ония, които се кланят на полубоговете, са загубили разума си. Такива глупави хора не разбират, че дори да се издигнат до райските планети, щом настъпи времето за разрушението на вселената, самите те, както и полубоговете заедно с планетите им ще бъдат унищожени. Те не знаят, че живото същество може да постигне вечен и пълен с блаженство живот.

Съвършеният пример за такъв тип човек е Арджуна. Той бил кш̣атрия и негов предписан дълг било да се сражава. Обикновено царете водят войни, за да разширят границите на царството си, което управляват в името на собственото си сетивно наслаждение. Но Арджуна отказал да се сражава за удовлетворяването на сетивата си. Той казал, че дори да може да спечели цяло царство, пак не иска да воюва с роднините си. Ала когато Кр̣ш̣н̣а му наредил да се сражава и с наставленията на Бхагавад-гӣта̄ го убедил, че негов дълг е да го удовлетвори, Арджуна се подчинил. Така той се сражавал не заради сетивното си наслаждение, а заради Върховната Божествена Личност.

Хората, които изпълняват предписаните си задължения не в името на сетивното наслаждение, а за удоволствие на Върховния Бог, се наричат них̣сан̇га, освободени от влиянието на гун̣ите на материалната природа. Думата няста-карма̄н̣ах̣ посочва, че те посвещават резултатите от дейностите си на Върховната Божествена Личност. На пръв поглед тези хора просто изпълняват задълженията си, ала цел на техните действия не е личното им сетивно наслаждение, а удовлетворението на Върховната Личност. Такива предани се наричат праша̄нта̄х̣, което значи „напълно удовлетворени“. А шуддха-четасах̣ значи „осъзнати за Кр̣ш̣н̣а“, т.е. с пречистено съзнание. Човекът, чието съзнание е замърсено, се мисли за господар на вселената, но този, който има чисто съзнание, разбира, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Като приеме позицията на вечен слуга на Върховния Бог и посвещава всичките си дейности на него, той постига пълно удовлетворение. Докато не престане да работи за удовлетворяването на собствените си сетива, човек никога няма да може да се освободи от тревогите. Това е разликата между съзнанието на обикновените хора и Кр̣ш̣н̣а съзнанието.

Тук думата нивр̣тти-дхарма-нирата̄х̣ значи „постоянно зает с религиозни дейности, които водят до непривързаност“. Има два вида религиозни дейности. Едните се наричат правр̣тти дхарма, или дейности, с които се занимават гр̣хамедхӣте, за да се издигнат до по-висши планети или да си осигурят материално благополучие, чиято крайна цел е удовлетворението на сетивата. Всеки, който е дошъл в материалния свят, се стреми да утвърди господството си над него. Тези дейности се наричат правр̣тти. Но другият, противоположният тип религиозни дейности, наречени нивр̣тти, са дейности в името на Върховната Божествена Личност. Човек, който извършва предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се освобождава от чувството за собственост и от влиянието на лъжливото его, подтикващо го да се мисли за Бог или за господар. Той винаги счита себе си за слуга. По този начин човек пречиства съзнанието си. Само оня, който е с чисто съзнание, може да влезе в царството на Бога. Материалистите, които се занимават с благочестиви дейности, могат да се издигнат до всяка планета в материалния свят, но не са в състояние да избегнат унищожението, което вселената отново и отново претърпява.

Думата сӯря-два̄рен̣а значи „по пътя на светлината“, т.е. през слънчевата планета. Пътят на светлината е пътят на преданото служене. Ведите призовават хората да не вървят по пътя на мрака, а по оня път, който минава през Слънцето. Освен това тук се казва, че като върви по пътя на светлината, човек се пречиства от замърсяванията на материалните гун̣и. Този път го води до царството на Божествената Личност, която е пълното и съвършено цяло. С думите пуруш̣ам̇ виш̣вато-мукхам се обозначава Върховната Божествена Личност, която е всесъвършена. Всички останали живи същества са нищожно малки, дори и тези, които ни се струват огромни. Всяко живо същество е безкрайно малко и затова Ведите наричат Върховния Бог върховния вечен сред всички вечни. Той е собственикът на материалните и духовните светове и върховната причина на творението. Материалната природа е само инструмент в ръцете му, защото същинската причина на творението е неговата енергия. Материалната енергия също е една от неговите енергии. Както детето се ражда от брачния съюз между бащата и майката, така материалният свят се създава от съединяването на материалната енергия с погледа на Върховната Божествена Личност. Следователно действената причина на творението не е материята, а самият Върховен Бог.

Единият вид унищожение на вселената настъпва в края на всеки ден от живота на Брахма̄, а другият вид – в края на живота му. Брахма̄ умира, когато изтекат две пара̄рдхи. Тогава се унищожава и цялата материална вселена. Хората, които обожават Хиран̣ягарбха, пълната експанзия на Върховната Божествена Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, не отиват направо при Бога във Вайкун̣т̣ха, а до края на живота на Брахма̄ остават на Сатялока и на други висши планети в материалната вселена. След това заедно с Брахма̄ те заминават за духовното царство.

Парася пара-чинтака̄х̣ означава „постоянно мислейки за Върховната Божествена Личност“, т.е. състояние на постоянно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато казваме „Кр̣ш̣н̣а“, това означава цялата виш̣н̣у-таттва. В Кр̣ш̣н̣а се включват трите пуруш̣а инкарнации – Маха̄-виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, както и всички останали инкарнации. Този факт се потвърждава в Брахма сам̇хита̄. Ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан – Бог Кр̣ш̣н̣а съществува вечно заедно с многобройните си експанзии, такива като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Ва̄мана, Мадхусӯдана, Виш̣н̣у и На̄ра̄ян̣а. Той съществува заедно с всичките си пълни части и части от пълните части, всяка от които е равностойна на Върховната Божествена Личност. С думите парася пара-чинтака̄х̣ се назовават всички, които са постигнали пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те или веднага отиват в царството на Бога, на планетите във Вайкун̣т̣ха, или, ако обожават пълната част Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, остават във вселената до момента на нейното унищожение и след това отиват във Вайкун̣т̣ха.

В тази строфа особено внимание заслужава думата авя̄кр̣там. В Бхагавад-гӣта̄ със същото значение е употребена думата сана̄тана. Материалният свят е вя̄кр̣та – той подлежи на промени и накрая търпи унищожение. Но духовният свят, сана̄тана-дха̄ма, продължава да съществува и след унищожението на материалния свят. Духовното небе се нарича авя̄кр̣та, неизменно. Именно в него живее Върховната Божествена Личност. Когато под влиянието на времето дойде краят на управлението на Брахма̄ над материалната вселена, Брахма̄ унищожава вселената и заедно с другите отива в царството на Бога.

Когато постигнат съвършенство в заниманията си, йогӣте отиват на най-висшата планета – Брахмалока, наречена още Сатялока, – а след като напуснат материалните си тела, влизат в тялото на Брахма̄. Те не са предани на Бога и затова не могат да получат освобождение веднага. Те трябва да изчакат освобождението на Брахма̄ и чак тогава, заедно с него, се освобождават от материалния свят. Очевидно е, че докато живото същество обожава полубоговете, съзнанието му е погълнато от мисли за тях, затова то не може да постигне освобождение незабавно и да влезе в царството на Бога или да се слее с безличностното сияние на Върховната Божествена Личност. Този тип йогӣ и поклонници на полубоговете са изложени на риска отново да се родят при следващото сътворение.

Живото същество, което притежава съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание, постига непосредствен контакт с Върховната Божествена Личност и възстановява вечните си взаимоотношения с Бога като с любим, Върховна Душа, син, приятел или господар. Между живото същество и Върховния Бог могат да съществуват най-различни трансцендентални любовни отношения и тази трансцендентална връзка с Бога е истинското единство. Единството, за което говорят философите ма̄я̄ва̄дӣ, и единството, към което се стремят ваиш̣н̣авите, са различни неща. И едните, и другите искат да се потопят във Върховния, но ваиш̣н̣авите не загубват своята самоличност. Те запазват същността си на любим, родител, приятел или слуга.

В трансценденталния свят между слугата и господаря няма разлика. Това е абсолютното равнище. Въпреки че единият служи, а другият приема служене, и двамата се намират на еднакво равнище. Това е истинското единство. Бог Капила казва на майка си, че тя не се нуждае от заобиколни пътища. Тя вече е поела прекия път, тъй като самият Върховен Бог се е родил като неин син. Всъщност Девахӯти няма нужда от никакви наставления, защото вече се намира на равнището на съвършенството. Капиладева я окуражава да продължава и по-нататък и затова я нарича бха̄мини, с което посочва, че тя вече се отнася към Бога като към свой син. Бог Капила съветва Девахӯти да се заеме с непосредствено предано служене, с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото без такова съзнание човек никога не може да се освободи от плена на ма̄я̄.

Това, че Брахма̄ получава освобождение, е известно на всички, но той не може да освободи своите предани. Полубоговете като Брахма̄ и Шива не могат да дадат освобождение на никое живо същество. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, само този, който се е отдал на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, може да се освободи от плена на ма̄я̄. Тук Брахма̄ е наречен а̄дях̣ стхира-чара̄н̣а̄м, защото е изначалното, първосътвореното живо същество. След като се роди, той създава цялото космическо проявление, целия материален свят, следвайки подробните наставления, които му е дал Върховният Бог. В дадената строфа Брахма̄ е наречен и веда-гарбха, което означава, че познава крайната цел на Ведите. Той винаги е съпровождан от велики личности, такива като Марӣчи, Кашяпа и седемте мъдреци, а също и от велики йогӣ мистици, от Кума̄рите и от много други духовно издигнати същества. Въпреки всичко това обаче Брахма̄ има свой личен интерес, различен от интересите на Бога. Бхеда-др̣ш̣т̣я̄ означава, че понякога той смята себе си за независим от Върховния Бог или мисли, че трите инкарнации на Върховния, една от които е той, са еднакво независими. Брахма̄ осъществява сътворението, Виш̣н̣у поддържа материалния свят, а Рудра, или Шива, го унищожава. И тримата са инкарнации на Върховния Бог, които управляват трите гун̣и на материалната природа, но никой от тях не е независим от Върховната Божествена Личност. Думата бхеда-др̣ш̣т̣я̄ е употребена, защото Брахма̄ е склонен да мисли, че е независим колкото Рудра. Той често смята себе си за независим от Върховния Бог; този, който го обожава, също е убеден в това. Затова когато започне поредното сътворение на унищожения материален свят и гун̣ите на материалната природа започнат да си взаимодействат, Брахма̄ отново се връща. Въпреки че постига Върховния Бог в първата му пуруш̣а инкарнация, Маха̄-виш̣н̣у, който е изпълнен с трансцендентални качества, той не може да остане в духовния свят.

Завръщането на Брахма̄ е факт, наситен с много дълбок смисъл. Брахма̄, великите р̣ш̣и и великият повелител на йогӣте (Шива) не са обикновени живи същества. Те са много могъщи и владеят всички съвършенства на мистичната йога. Но въпреки това у тях се запазва стремежът да се равняват с Върховния и затова са принудени да се връщат в материалния свят. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че ако живото същество се мисли за равно на Върховната Божествена Личност, то не се е пречистило напълно и знанието му не е съвършено. Въпреки че след унищожението на материалното творение всички тези личности отиват при първия пуруш̣а-авата̄ра, Маха̄-виш̣н̣у, те отново падат или се връщат в материалния свят.

Имперсоналистите вършат голям грях, като мислят, че Върховният Бог се появява в материално тяло и затова човек трябва да медитира не върху формата му, а върху нещо, което е лишено от форма. Именно заради тази грешка дори най-великите йогӣ мистици и издигнати трансценденталисти се връщат в материалния свят, когато започне сътворението. С изключение на имперсоналистите и монистите, всички останали живи същества могат да се занимават с непосредствено предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и да постигнат освобождение в процеса на трансценденталното любовно служене за Върховната Божествена Личност. Преданото служене се развива в няколко етапа: преданият се отнася към Върховния Бог като към свой господар, приятел, син и, накрая, като към любим. Тези различни отношения са неизменна част от трансценденталното многообразие.

В тази и в следващите шест строфи Шрӣмад Бха̄гаватам подлага на критика ония, които са твърде привързани към материалното. Ведическите писания постановяват, че хората, които се стремят да се наслаждават на материални удоволствия, трябва да извършват жертвоприношения и да изпълняват определени обреди и ритуали. В ежедневния си живот те трябва да следват различни правила и предписания, за да могат да се издигнат до райските планети. В тази строфа се казва, че такива хора никога не могат да получат освобождение. Духовният свят е непостижим за онези, които обожават полубоговете с мисълта, че всеки полубог е отделен Бог, а какво остава за хората, които изпълняват предписаните си задължения само за да подобрят материалното си благосъстояние.

Ведическата мисъл говори за четири принципа, които стоят в основата на развитието: религиозност, икономически просперитет, сетивно наслаждение и освобождение. Хората, които се стремят изключително към материално наслаждение, се стараят да изпълняват колкото се може по-добре предписаните си задължения. Интересите им са съсредоточени около трите принципа на развитието: религиозните ритуали, икономическия просперитет и сетивното наслаждение. Като подобряват икономическото си положение, те получават възможност да се наслаждават на материалния живот. Затова материалистите се ограничават с тези три принципа на развитието, наричани още траи-варгика. Траи значи „три“, а варгика значи „принцип на развитие“. Такива материалисти не изпитват влечение към Върховната Божествена Личност. Нещо повече, те се отнасят с неприязън към Бога.

В тази строфа Върховната Божествена Личност е наречена хари-медхах̣ – „този, който може да освободи живото същество от кръговрата на раждането и смъртта“. Материалистите не изпитват желание да слушат повествованията за необикновените забавления на Бога. Те ги смятат за обикновени приказки или за фантасмагории, а Върховния Бог – за човек, създаден от материалната природа. Такива хора не са в състояние да се занимават с предано служене и да развиват у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, но с голям интерес четат вестници, романи и всякакви художествени измислици. За деянията на Бога, например за действията му на бойното поле Курукш̣етра или за забавленията му във Вр̣нда̄вана и Два̄рака̄, се разказва в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, които изобилстват с такива описания. Но материалистите, изцяло заети с подобряване на материалното си благосъстояние, не проявяват никакъв интерес към дейностите на Бога. Те следят с интерес действията на някой голям политик или милионер от материалния свят, ала са напълно безразлични към трансценденталните дейности на Върховния Бог.

Всеки обича да слуша за живота и дейностите на другите – на политици, милионери или на измислени герои от художествени произведения. Светът е пълен с безсмислени съчинения, романи и философски трудове. Материалистите поглъщат всякаква подобна литература с голяма охота, но когато попаднат на книги, съдържащи истинско знание – Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄, Виш̣н̣у Пура̄н̣а или други свещени писания, такива като Библията или Корана, – не проявяват към тях никакъв интерес. Върховната воля на Бога осъжда тези хора така, както е осъдила свинете. Свинете ядат изпражнения. Ако им предложим вкусно ястие от мляко или пречистено масло, те няма да го харесат. Те ще предпочетат гнусните и зловонни изпражнения, които смятат за голям деликатес. Материалистите са обречени, защото интересите им са насочени към дейностите от ада, а не към трансценденталните дейности. Повествованията за дейностите на Бога са истински, чист нектар. Всички останали произведения, всяка друга информация, която може да привлича вниманието ни, в действителност е част от ада.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.21) се казва, че този тип хора се издигат до висшите планети, но когато резултатите от плодоносните им дейности се изчерпят, се връщат на Земята. По този начин те постоянно ту се издигат, ту отново пропадат. Хората, които отиват на висшите планети, после се връщат в същото семейство, към което са били толкова силно привързани. Те продължават да вършат плодоносни дейности от самото си раждане чак до деня на смъртта. През живота си човек трябва да изпълнява най-различни обреди и ритуали и материалистите обикновено са много силно привързани към тях.

Понякога човекът, който заема много висок правителствен пост, пада от власт и нищо не е в състояние да предотврати това събитие. По същия начин когато срокът на наслаждението им изтече, глупаците, обладани от желание да се издигнат до висшите планети, където да властват, отново се връщат на тази планета. Разликата между издигането на предания и издигането на обикновения човек, който се занимава с плодоносни дейности, е в това, че когато преданият постигне духовното царство, той никога не пада обратно, докато обикновеният човек се връща на Земята дори ако се е издигнал до най-висшата планетарна система, Брахмалока. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че дори този, който е успял да стигне до по-висша планета, е принуден отново да се върне (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣). Но пак в Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Кр̣ш̣н̣а казва: ма̄м упетя ту каунтея пунар джанма на видяте – „Оня, който постигне моята обител, никога не се връща в обусловеното съществуване, в материалния свят“.

Понякога думата парамеш̣т̣хинам се употребява във връзка с Брахма̄. Парамеш̣т̣хӣ означава „върховната личност“. Както Брахма̄ е върховната личност във вселената, така Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност в духовния свят. Бог Капиладева съветва майка си да приеме подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, защото единствено те са достойни за обожание. Той не ѝ препоръчва да търси убежище при полубоговете, дори не при тези от тях, които заемат най-висши постове в материалния свят – Брахма̄ и Шива. Човек трябва да търси убежище единствено при Върховния Бог.

Сарва-бха̄вена означава „във всепоглъщащ любовен екстаз“. Бха̄ва е стадият, който предшества равнището на чистата любов към Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣ – този, който е постигнал равнището бха̄ва, обожава лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Същото нещо препоръчва на майка си Бог Капила. В тази строфа заслужават внимание и думите тад-гун̣а̄шраяя̄ бхактя̄. Те утвърждават, че преданото служене за Кр̣ш̣н̣а е трансцендентална, а не материална дейност. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣта̄: тези, които отдават предано служене, пребивават в духовното царство. Брахма-бхӯя̄я калпате – те още в същия миг се издигат до трансценденталното царство.

Преданото служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственото средство за постигане на висшето съвършенство на човешкия живот – това казва Бог Капила на майка си. Следователно бхакти се отнася към категорията ниргун̣а – в нея няма и следа от материални качества. Въпреки че преданото служене може да изглежда материална дейност, то никога не е сагун̣а, замърсено с материални качества. Тад-гун̣а̄шраяя̄ означава, че трансценденталните качества на Бог Кр̣ш̣н̣а са толкова прекрасни, че не си заслужава човек да отклонява вниманието си към други дейности освен преданото служене. Отношенията на Бога с преданите му са толкова възвишени, че преданият дори не си помисля да обожава някого другиго. Демоницата Пӯтана̄ се опитала да убие Кр̣ш̣н̣а, като му дала отрова, но тъй като Кр̣ш̣н̣а сукал от гръдта ѝ, тя се издигнала до положението на негова майка. Затова в молитвите си преданите казват: „Щом една демоница, която е искала да убие Кр̣ш̣н̣а, е постигнала такова възвишено положение, защо ние трябва да обожаваме някого другиго освен Кр̣ш̣н̣а?“ Има два вида религиозни дейности: едните са предназначени за постигане на материален прогрес, а другите – за духовен напредък. Когато приеме подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, човек се сдобива и с материално благополучие, и с духовно съвършенство. Тогава защо му е да се обръща към полубоговете?

Не особено интелигентните хора казват, че бхакти йога, или преданото служене, е за хора, които не са напреднали особено много в трансценденталното знание и отречеността. Но истината е, че ако човек се занимава с предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава няма нужда да полага отделни усилия, за да постигне отреченост, или да чака, докато у него се пробуди трансцендентално знание. Този, който неотклонно и с постоянство отдава на Бога предано служене, по естествен начин придобива всички добродетели на полубоговете. Не може да се обясни как у предания се развиват тези качества, но това наистина става. За пример можем да посочим оня ловец, който изпитвал удоволствие да убива животни, но щом станал предан, не бил в състояние да убие дори мравка. Такава е природата на предания.

Онези, които наистина искат да постигнат трансцендентално знание, трябва да се посветят на чисто предано служене, без да си губят времето в умозрително философстване. Особено внимание в тази строфа заслужава думата брахма-даршанам, защото с нея се посочва стигането до позитивни заключения в процеса на осъзнаването на Абсолютната Истина. Брахма-даршанам означава да осъзнаеш, да разбереш трансценденталността. Само този, който служи на Ва̄судева, може да разбере истинската същност на Брахман. Ако Брахман беше безличностен, не би могло да се говори даршанам, т.е. за „виждане лице в лице“. Даршанам значи човек да види Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Не може да има даршанам, ако и субектът, и обектът на съзерцанието не са личности. Брахма-даршанам означава, че когато човек съзерцава Върховната Божествена Личност, той осъзнава какво представлява и безличностният Брахман; не е нужно да полага допълнителни усилия, за да разбере природата на Брахман. Същото утвърждава и Бхагавад-гӣта̄: брахма-бхӯя̄я калпате – преданият веднага осъзнава духовната си същност и природата на Абсолютната Истина.

Личността на предания, който е постигнал най-висшето равнище на напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е ярко доказателство за това, колко важно е човек да придобие трансцендентално знание и непривързаност към материалното наслаждение. За него няма нищо приятно или неприятно, защото той не действа заради собственото си сетивно удовлетворение. Всичко, което той прави и мисли, има за цел да достави удоволствие на Божествената Личност. И в материалния, и в духовния свят умът му е винаги уравновесен и спокоен. Той разбира, че в материалния свят няма нищо, което да се нарече добро; всичко е лошо, защото е замърсено от материалната природа. Представите за добро и лошо, нравствено и безнравствено и т.н., създадени от материалистите, са или плод на ума, или голи емоции. В действителност в материалния свят няма нищо добро. А в духовния свят цари абсолютно добро. Духовното разнообразие е лишено от недостатъци. Преданият е уравновесен и спокоен, защото гледа на света с духовно зрение. Това е признакът, който показва, че той заема трансцендентална позиция. Той веднага постига непривързаност (ваира̄гя), после знание (гя̄на) и накрая истинско трансцендентално знание. Следователно качествата на напредналия предан са в хармония с трансценденталните качества на Бога и в този смисъл той става качествено равен на Върховната Божествена Личност.

Възприемането на нещо като неприятно или нежелано се дължи на привързаността. Преданият не е привързан към нищо и затова за него няма приятно и неприятно, желано и нежелано. В името на служенето за Бога той може да приеме всичко, дори ако то не съответства на личните му интереси. Нещо повече, той дори няма лични интереси, затова всичко, което е желано от Бога, става и негово желание. Например отначало Арджуна не искал да се сражава, но когато разбрал, че участието му в битката е желание на Бога, той го приел и като свое желание. Такава е позицията на чистия предан. Лично за себе си той не смята нищо за желано или нежелано, приятно или неприятно. Той върши всичко за Бога и затова е свободен от привързаност и отвращение. Това е равнището на трансценденталната неутралност. Чистият предан се наслаждава на живота, като доставя удоволствие на Върховния Бог.

Особено внимание заслужава думата др̣шй-а̄дибхих̣. Според Джӣва Госва̄мӣ др̣ш̣и означава гя̄на, философски търсения. Чрез различните методи на философско познание и анализ на различни концепции, например чрез процеса на гя̄на йога, единният Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, може да бъде разбран като безличностен Брахман. А чрез осемстепенната йога система Той се разкрива като Парама̄тма̄. Но когато този, който се опитва да разбере Абсолютната Истина, притежава чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. чисто знание, той осъзнава Абсолютната Истина като Върховна Личност. Трансценденталността може да се осъзнае единствено на основата на знанието. Употребените тук думи парама̄тмешварах̣ пума̄н са трансцендентални, те се отнасят до Свръхдушата. Свръхдушата е наричана още и пуруш̣а, но думата Бхагава̄н се отнася изключително до Върховната Божествена Личност, която притежава шест достояния: богатство, слава, сила, красота, знание и отреченост. Божествената Личност пребивава в различните духовни сфери. Различните описания на парама̄тма̄, ӣшвара и пума̄н сочат, че експанзиите на Върховния Бог са безбройни.

Но в крайна сметка за да разбере Върховната Божествена Личност, човек трябва да приеме бхакти йога. Като се занимава с гя̄на йога или дхя̄на йога, той постепенно трябва да стигне до равнището на бхакти йога. Тогава ясно ще разбере и парама̄тма̄, и ӣшвара, и пума̄н. Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че независимо дали човек е предан, вършител на плодоносни дейности или такъв, който се стреми към освобождение, ако е достатъчно интелигентен, той с цялата си сериозност започва да следва процеса на преданото служене. Освен това там е обяснено, че всичко, което човек желае и може да получи с извършването на плодоносни дейности, дори и издигането до висшите планети, той може да постигне просто като отдава предано служене. Тъй като Върховният Бог притежава шестте достояния в пълна степен, Той е в състояние да дари поклонника, който го обожава, с всяко едно от тях.

Единната Върховна Божествена Личност се разкрива пред различните трансценденталисти като Върховна Личност, безличностен Брахман или Парама̄тма̄. Имперсоналистите се стремят да се слеят с безличностния Брахман, но това не може да се постигне с обожаване на самия безличностен Брахман. Само ако човек се занимава с предано служене и едновременно с това желае да потъне в битието на Върховния Бог, само тогава той може да постигне това. Този, който наистина иска да се слее с битието на Върховния, трябва да отдава предано служене.

Преданият може да види Върховния Бог лице в лице, на което не са способни гя̄нӣте, философите емпирици и йогӣте. Те никога не могат да заемат възвишената позиция на спътници на Бога. Никъде в писанията не се казва, че като трупа знание или обожава безличностния Брахман, човек може да стане личен придружител на Върховната Божествена Личност. Дори този, който следва принципите на мистичната йога, не може да стане придружител на Бога. Лишеният от форма безличностен Брахман е наречен адр̣шя, защото безличностното сияние брахмаджьоти скрива лицето на Върховния Бог и го прави невидимо. Йогӣте съзерцават четириръката форма на Виш̣н̣у в сърцето си, следователно за тях Върховният Бог също е невидим. Само преданите могат да видят Бога. Особено внимание тук заслужават думите др̣шй-а̄дибхих̣. Върховната Божествена Личност притежава различни аспекти и затова е едновременно и видима, и невидима. Аспектите Парама̄тма̄ и Брахман са невидими, но аспектът Бхагава̄н може да бъде видян. Този факт е обяснен много добре във Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Вселенската форма на Бога и аморфното му сияние Брахман са низши аспекти, защото са невидими. Концепцията за вселенската форма е материална, докато концепцията за безличностния Брахман е духовна, но най-висшата духовна категория е Божествената Личност. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано: виш̣н̣ур брахма-сварӯпен̣а сваям ева вявастхитах̣ – Виш̣н̣у е истинската същност на Брахман, т.е. Виш̣н̣у е Върховният Брахман. Сваям ева – това е личностният му аспект. Концепцията за Върховната Божествена Личност е най-висшата духовна концепция. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Постигне ли човек обителта, наречена парамам̇ мама, той повече не се връща в нещастното обусловено съществуване. Всяка точка, цялото пространство, всичко съществуващо принадлежи на Виш̣н̣у, но мястото, където Той пребивава лично, се нарича тад дха̄ма парамам, негова върховна обител. Човек трябва да си постави за цел да постигне именно върховната обител на Бога.

Има три вида йога: бхакти йога, гя̄на йога и аш̣т̣а̄н̇га йога. Всички трансценденталисти – предани, гя̄нӣ и йогӣ – се стремят да се освободят от материалния плен. Гя̄нӣте се опитват да откъснат сетивата си от материалните дейности. Те смятат, че материята е илюзорна, а истината е в Брахман. Затова се опитват да откъснат сетивата си от материалното наслаждение чрез процеса на култивиране на знание. Аш̣т̣а̄н̇га йогӣте също се опитват да контролират сетивата си. Преданите обаче се стремят да ангажират сетивата си в служене за Бога. Затова в крайна сметка дейностите на бхактите, на преданите, превъзхождат дейностите на гя̄нӣте и йогӣте. Йогӣте мистици се опитват да обуздаят сетивата си, като практикуват осемте метода на йога – яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра и т.н. А гя̄нӣте с помощта на логиката и философските разсъждения се опитват да осъзнаят, че сетивното наслаждение е илюзорно. Но най-лесният и директен метод за постигане на контрол над сетивата е ангажирането им в служене за Бога.

Всички видове йога са предназначени да откъснат дейностите на сетивата от материалния свят. Но крайната цел, която си поставят различните йогӣ, е различна. Гя̄нӣте искат да се слеят със сиянието Брахман, йогӣте мистици се стремят да осъзнаят Парама̄тма̄, а преданите – да развият Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се издигнат до равнището на трансценденталното любовно служене за Бога. Това служене е съвършената степен на сетивен контрол. По природа сетивата са активни, защото са симптом на живота. Те не могат да бъдат спрени. Можем да възпрем сетивата от материални дейности само ако ги ангажираме в дейности от по-висш порядък. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – дейностите на сетивата могат да бъдат спрени само ако предложим на сетивата по-висш тип занимания. Най-висшето занимание за сетивата е служенето за Бога. Това е предназначението на всички видове йога.

Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е една, но благодарение на безличностния си аспект се разпространява навсякъде. Това ясно се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄. Бог Кр̣ш̣н̣а казва: „Всичко, което виждаш, е само разширение на моята енергия“. Той поддържа съществуването на всичко, но това не означава, че присъства лично навсякъде. Сетивните възприятия, например слуховото възприемане на звука на барабана, зрителното възприемане на красивия женски образ или усещането на приятния вкус на млечния сладкиш, се осъществяват от различните сетива и затова ги схващаме като различни едно от друго. Затова знанието, получавано чрез сетивата, ни води до заключението за наличието на различни категории, въпреки че в действителност всичко е едно, тъй като е проявление на енергията на Върховния Бог. По подобен начин чрез енергиите си – топлината и светлината – огънят може да се проявява в множество разновидности, т.е. под формата на най-различни сетивни обекти. Философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че това многообразие е лъжливо, нереално. Но философите ваиш̣н̣ави не смятат различните проявления на енергията на Върховния Бог за нереални. За тях те не се различават от Върховната Божествена Личност, защото са проявление на многообразните ѝ енергии.

Философите ваиш̣н̣ави не приемат теорията, че Абсолютът е истински, а материалното творение е илюзорно, т.е. нереално (брахма сатям̇ джаган митхя̄). Те дават пример със златото: ако предметът, който блести, не е златен, това не значи, че е нереален. Например стридената черупка изглежда златна. Златистият ѝ цвят се дължи единствено на зрителното ни възприятие, но това не означава, че стридена черупка сама по себе си е нереална. По същия начин като наблюдава формата на Бог Кр̣ш̣н̣а, човек не може да разбере каква е истинската му природа, което обаче не означава, че Той е илюзия и не съществува. Природата на Кр̣ш̣н̣а можем да разберем от описанията в Брахма сам̇хита̄ и в другите книги на знанието. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ – Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, има вечно и блажено духовно тяло. Не можем да разберем формата на Бога чрез несъвършеното си сетивно възприятие. За него трябва да получим автентично знание. Затова в тази строфа е казано гя̄нам екам. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че онези, които смятат Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек само защото отстрани им изглежда такъв, са глупаци. Те не знаят за безкрайното знание, могъщество и богатство на Върховната Божествена Личност. Материалните разсъждения, които се основават на сетивното възприятие, водят до заключението, че Върховният е лишен от форма. Заради тези спекулативни разсъждения обусловената душа остава в невежество под влиянието на заблуждаващата енергия. Човек трябва да разбере Върховния Бог чрез трансценденталния звук, който Той е дал под формата на Бхагавад-гӣта̄. В нея Богът казва, че няма нищо, което да го превъзхожда, и че безличностното сияние Брахман дължи съществуването си на неговата личност. Чистият и абсолютен светоглед, който ни дава Бхагавад-гӣта̄, може да се сравни с река Ганг. Водата на Ганг е толкова чиста, че може да пречисти дори магаретата и кравите. Но този, който пренебрегва чистите води на Ганг и се опитва да се пречисти с мръсните води от канализацията, не може да очаква успех. По същия начин човек може да постигне чисто знание за Абсолюта само като слуша от самия чист Абсолют.

В тази строфа се казва, че онези, които не се интересуват от Върховната Божествена Личност, се опитват да разберат природата на Абсолютната Истина, като се опират на несъвършените си сетива. Но човек може да стигне до концепцията за лишения от форма Брахман единствено чрез слухово възприятие, а не чрез непосредствен опит. Истинското знание се получава чрез слухово възприятие. Веда̄нта сӯтра утвърждава: ша̄стра-йонитва̄т – човек трябва да получи чисто знание от авторитетните писания. Ето защо всички умозрителни философски дискусии за природата на Абсолютната Истина са напълно безсмислени. Истинската самоличност на живото същество е неговото съзнание, което неизменно присъства, независимо дали живото същество е будно, сънува или спи дълбок сън. Дори в състояние на дълбок сън чрез съзнанието си живото същество усеща дали е щастливо или нещастно. Когато съзнанието се проявява чрез посредничеството на финото и грубото материално тяло, то е покрито, но когато се пречисти и се превърне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на непрекъснато повтарящите се раждания и смърти.

Когато чистото знание се освободи от замърсяванията и от покривката на материалните гун̣и, тогава се разкрива истинската същност на живото същество – вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Ето един нагледен пример: слънчевите лъчи блестят като самото слънце и когато слънцето е в небето, се разпространяват навсякъде, но когато слънцето бъде покрито от плътна завеса от облаци, пада мрак и възприятието ни става несъвършено. Следователно за да се измъкне от плена на невежеството, човек трябва да пробуди духовното си съзнание, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез процеса, изложен в авторитетните писания.

Върховният Бог е описван като махат-пада, което означава, че съвкупната материална енергия, наречена махат-таттва, се намира в лотосовите му нозе. Махат-таттва е източникът, или съвкупната енергия, от която произлиза материалният космос. От нея водят началото си останалите двайсет и четири категории: единайсетте сетива (към които се числи и умът), петте обекта на сетивата, петте материални елемента, съзнанието, интелигентността и лъжливото его. А причината за самата махат-таттва е Върховната Божествена Личност. И тъй като всичко е еманация от Върховния Бог, в известен смисъл между Бога и материалния космос няма разлика. Но в същото време материалният космос се различава от Бога. Тук особено внимание заслужава думата свара̄т̣. Свара̄т̣ значи „независим“. Върховният Бог е независим, независима е и индивидуалната душа. Въпреки че тези два вида независимост не могат да се сравняват, може да се каже, че живото същество притежава нищожна независимост, докато Върховният Бог е абсолютно независим. Както индивидуалната душа има материално тяло, изградено от пет елемента и от сетива, така върховно независимият Бог притежава гигантско тяло – вселената. И както тялото на индивидуалната душа е тленно, така и цялата вселена, която е приета за тяло на Върховния Бог, е временна. И двата вида тела са създадени от махат-таттва. Човек трябва да разбере разликата между тях с помощта на интелигентността си. Всеки знае, че материалното тяло дължи съществуването си на духовната искра. По същия начин вселенското тяло дължи съществуването си на върховната искра, Свръхдушата. Както индивидуалното тяло произлиза от индивидуалната душа, така гигантското вселенско тяло произлиза от Върховната Душа. И индивидуалната душа, и Върховната Душа имат съзнание. Но въпреки сходството между тези два вида съзнание, съзнанието на индивидуалната душа е ограничено, докато върховното съзнание е безгранично. Това се описва в Бхагавад-гӣта̄ (13.3): кш̣етрагям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи – Свръхдушата присъства във всяко поле на действие, както индивидуалната душа присъства в тялото. И двете имат съзнание. Разликата е в това, че индивидуалната душа осъзнава само собственото си индивидуално тяло, докато Свръхдушата има съзнание за цялата съвкупност от индивидуални тела.

Атеистът, който се занимава с мистична йога, не може да постигне това съвършено знание. Само хората, които извършват практическо предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да се потопят в истинско сама̄дхи. Те могат да разберат истинската същност на космическото проявление и неговата причина. Тук ясно се казва, че това е непостижимо за човека, който не се е издигнал до преданото служене, отдавано с пълна вяра. Думата сама̄хита̄тма̄ в тази строфа е синоним на думата сама̄дхи.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след много, много животи, посветени на философски търсения, накрая мъдрият човек стига до прозрението, че Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, е всичко и му се отдава. Такива сериозни философи, стремящи се да осъзнаят истината, се срещат много рядко, защото са велики души. Ако с помощта на философските търсения човек не успее да стигне до разбирането за Върховната Личност, задачата му остава недовършена. Познавателните му търсения предстоят да бъдат продължени, докато той не стигне до истината за Върховния Бог и не започне да му отдава предано служене.

За възможността за пряко общуване с Божествената Личност се говори в Бхагавад-гӣта̄, в която се казва още, че хората, които избират други пътища – пътя на философските разсъждения или на мистичната йога, – са принудени да преодоляват много трудности. След много, много години, изпълнени с такива трудности, мъдрият философ или йогӣ може да стигне до Бога, но пътят, който трябва да извърви, е изключително труден, докато пътят на преданото служене е лек и достъпен за всички. Човек може да постигне резултата, до който водят умозрителните философски разсъждения, просто като отдава предано служене. А ако се занимава само с философски търсения и те не го изведат до прозрението за Божествената Личност, всичките му занимания си остават напразен тежък труд. Крайната цел, която си поставя мъдрият философ, е да се слее с безличностния Брахман, ала този Брахман е сиянието на Върховната Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Богът казва: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам амр̣тася̄вяяся ча – „Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие“. Богът е върховното средоточие на цялото удоволствие, включително и на удоволствието, което живото същество постига, когато се слее с Брахман. Затова е казано, че този, който има неотклонна вяра във Върховната Божествена Личност, вече е осъзнал безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄.

Очевидно е, че като следва пътя на гя̄на йога, пътя на емпиричните философски разсъждения, човек постига безличностния Брахман, докато изпълняването на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание усилва вярата и предаността му към Божествената Личност. Тук обаче е казано, че и бхакти йога, и гя̄на йога са предназначени за постигането на една и съща крайна цел – Божествената Личност. Когато човек следва процеса на гя̄на йога, Божествената Личност изглежда безличностна. Както един обект изглежда като че ли различен, когато се възприема от различните сетива, така в контекста на умозрителното философстване неизменният Върховен Бог изглежда безличностен. От голямо разстояние хълмът не се вижда ясно и този, който не познава местността, може да го вземе за облак. Но в действителност това не е облак, а голям хълм. Човек трябва да научи от някого, който познава добре мястото, че това, което прилича на облак, всъщност е хълм. Когато се приближи малко повече, вместо облак ще види хълма със зеленината по него. А когато стигне до самия хълм, ще види, че той е пълен с разнообразие. Можем да дадем пример и с начина, по който възприемаме млякото. Когато го видим, казваме, че е бяло, когато го опитаме, откриваме, че е вкусно, когато го докоснем, то ни се струва студено, когато го помиришем, усещаме хубавия му аромат. А когато слушаме, научаваме, че се нарича мляко. Възприемайки млякото с различните си сетива, ние казваме, че то е бяло, вкусно, ароматно и т.н., но всъщност обектът, за който говорим, е един и същ – млякото. По същия начин онези, които се опитват да открият Върховния Бог чрез умозрителни разсъждения, постигат сиянието на тялото му, или безличностния Брахман, другите, които се опитват да го открият с помощта на мистичната йога, го осъзнават като локализирана Свръхдуша. Но онези, които се насочват към Върховната Истина директно, поемайки по прекия път на бхакти йога, виждат Бога лице в лице в качеството му на Върховна Личност.

В крайна сметка Върховната Личност е целта, до която рано или късно трябва да изведат всички процеси. Този, който е имал щастието да се пречисти от всички материални замърсявания благодарение на това че е следвал принципите на писанията, се отдава на Върховния Бог, който е всичко. Както човек може да усети истинския вкус на млякото само с езика си, а не с очите, ноздрите или ушите си, по същия начин той може да разбере Абсолютната Истина по съвършен начин и в цялото ѝ блаженство само по един начин – чрез процеса на преданото служене. Тази истина се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – ако човек иска да осъзнае Абсолютната Истина до съвършенство, той трябва да започне да отдава предано служене. Разбира се, никой не може да разбере Абсолютната Истина напълно съвършено. Тази задача е непосилна за нищожно малките живи същества. Но най-висшето възможно равнище на прозрение живото същество постига единствено чрез изпълняването на предано служене и по никакъв друг начин.

Като следва различните пътища, препоръчани от писанията, човек може да постигне безличностното сияние на Върховната Божествена Личност. Трансценденталното удоволствие, което живото същество изпитва от сливането с безличностния Брахман, е необикновено голямо, защото Брахман е ананта. Тад брахма ниш̣калам̇ анантам – наслаждението брахма̄нанда е безгранично. Но съществува нещо повече и по-висше дори от това безгранично наслаждение. Такава е природата на Трансценденталното. Безграничното също може да бъде надхвърлено и това още по-висше равнище е Кр̣ш̣н̣а. Когато човек общува лично с Кр̣ш̣н̣а, вкусът и настроението, на които се наслаждава в отдаването на предано служене, са несравними. Те превъзхождат дори удоволствието, което живото същество изпитва, сливайки се с трансценденталния Брахман. Затова Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че каиваля, удоволствието от потъването в Брахман, безспорно е много велико и е целта, към която се стремят не един и двама философи, но за предания, който е изпитал удоволствието на преданото служене за Бога, потъването в безграничния Брахман е по-лошо и от ад. Затова човек трябва да се опита да се извиси дори над удоволствието в Брахман, за да постигне позицията, в която ще общува с Кр̣ш̣н̣а лице в лице. Умът е центърът на дейностите на сетивата, но Кр̣ш̣н̣а е господарят на всички сетива, Хр̣ш̣ӣкеша. Човек трябва да съсредоточи ума си върху Хр̣ш̣ӣкеша, Кр̣ш̣н̣а, така, както е правил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Бхакти е принципът, който лежи в основата на всички процеси за постигане на себепознание. Без бхакти нито гя̄на йога, нито аш̣т̣а̄н̇га йога могат да доведат до успех. Докато човек не се обърне към Кр̣ш̣н̣а, процесите за постигане на себепознание ще бъдат лишени от крайна цел.

Както се каза в предишната строфа, човек трябва да следва принципите, изложени в писанията. За представителите на различните обществени и духовни групи са предписани различни задължения. Тази строфа утвърждава, че извършването на плодоносни дейности и жертвоприношения и даването на милостиня са дейности, предопределени за семейните хора. В обществото има четири духовни подразделения, или начина на живот: брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. Дълг на гр̣хастхите (семейните) е да извършват жертвоприношения, да раздават подаяния и да изпълняват предписаните си задължения. Отреченията, изучаването на писанията и философските търсения са отредени за ва̄напрастхите – хората, които са се оттеглили от светския живот. Изучаването на Ведите под ръководството на духовен учител е предназначено за брахмача̄рӣте, или учениците. А̄тмендрия-джая, контролът върху ума и обуздаването на сетивата, са отредени за хората, приели сана на отречението. Всички тези дейности са предписани за различни категории хора, така че те да могат да се издигнат до равнището на себепознанието и след това да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. да започнат да отдават предано служене.

Думите бхакти-йогена чаива хи означават, че всички дейности, които са описани в трийсет и четвърти текст – занимания с йога, извършване на жертвоприношения, плодоносни дейности, изучаване на писанията, философски размишления или приемане на сана на отречението от света, – трябва да се извършват едновременно с бхакти йога. Според правилата на санскритската граматика думите чаива хи показват, че човек трябва да прибави към всички тези дейности и преданото служене, в противен случай те няма да донесат резултат. Всички предписани дейности трябва да се извършват за Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ (9.27) утвърждава: ят карош̣и яд ашна̄си – „Всичко, което правиш, всичко, което ядеш, всичко, което жертваш, всички отречения, на които се подлагаш, и всички подаяния, които раздаваш, трябва да посвещаваш на Върховния Бог“. При това е добавена и думата ева, която подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Ако не прибави към всичките си дейности и преданото служене, той не може да постигне резултата, който желае. А когато бхакти йога е неотделима част от всяка негова дейност, човек със сигурност достига крайната цел.

Човек трябва да се обърне към Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: „След много, много раждания човек достига до Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, и му се отдава, защото е разбрал, че Той е всичко“. Пак в Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м – „Богът, Върховната Личност, е този, който се наслаждава на резултатите от всички сурови отречения и на различните видове жертвоприношения“. Той е собственикът на всички планети и приятелят на всяко живо същество.

Думите дхармен̣обхая-чихнена означават, че процесът на бхакти йога се характеризира с два симптома: привързаност към Върховния Бог и загуба на интерес към всичко материално. Има два признака, които говорят за напредък в преданото служене, по същия начин, както по време на хранене се осъществяват едновременно две неща: гладният човек чувства прилив на сили и изпитва удовлетворение от храната и заедно с това желанието му да яде постепенно отслабва. По същия начин в хода на преданото служене човек придобива истинско знание и едновременно с това губи привързаността си към материалните дейности. В никоя друга дейност освен преданото служене не може да се открие както непривързаност по отношение на материята, така и привързаност към Върховния. Има девет процеса, които засилват привързаността към Върховния Бог: слушане, повтаряне, помнене, обожаване и служене на Бога, приятелство с Бога, отдаване на молитви, отдаване на всички притежания и служене в лотосовите му нозе. А процесите, предназначени за постигане на непривързаност към материалното и освобождаване от материалните склонности, са описани в трийсет и шеста строфа.

Човек може да се издигне до по-висшите планетарни системи, например до райското царство, като изпълнява предписаните си задължения и извършва жертвоприношения. Когато се издигне над тези желания и приеме сана на отречението, той може да разбере аспекта Брахман на Върховния, а когато осъзнае истинската си, естествено присъща позиция, човек разбира същността на всички процеси за постигане на себепознание и се издига до равнището на чистото предано служене. Тогава той може да осъзнае природата на Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н.

Осъзнаването на природата на Върховната Личност се нарича а̄тма-таттва-авабодхена, или осъзнаване на истинската, изначално присъща позиция на живото същество. Човек, който действително успее да разбере присъщата си позиция на вечен слуга на Върховния Бог, става равнодушен към служенето в материалния свят. Всеки в материалния свят върши някакъв вид служене. Ако не знае за естествената си позиция, той служи на грубото си тяло или на семейството си, на обществото и на страната, в която се е родил. Но щом успее да види естествената си позиция (думата сва-др̣к означава „този, който е в състояние да види“), той загубва интерес към всички тези видове материално служене и се отдава на предано служене за Върховната Божествена Личност.

Докато човек все още е под влиянието на гун̣ите на материалната природа и просто изпълнява задълженията, предписани в ша̄стрите, той може да се издигне на по-висшите планетарни системи, чиито управляващи божества са материални проявления на Върховната Божествена Личност – например бога на Слънцето, бога на луната, бога на въздуха, Брахма̄, Шива и т.н. Всички полубогове са материални проявления на Върховния Бог. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.25), като извършва материални дейности, човек може да отиде при полубоговете. Я̄нти дева-врата̄ дева̄н – онези, които са привързани към полубоговете и изпълняват предписаните си задължения, могат да стигнат до техните обители. По същия начин човек може да отиде и на планетата на питите, или прадедите. Ала този, който е разбрал истинската си, изначално присъща позиция, поема по пътя на преданото служене и осъзнава Върховната Божествена Личност.

Процесът на бхакти йога, или преданото служене, е като пълноводна река, която се влива в морето на Абсолютната Истина, а всички останали процеси, за които говорихме, са притоци на тази река. Сега Бог Капила обобщава значението на процеса на преданото служене. Както казахме и преди, бхакти йога се дели на четири категории – три в гун̣ите на материалната природа и една трансцендентална категория, отвъд всички материални гун̣и. Преданото служене, което е примесено с гун̣ите на материалната природа, е средство за материално съществуване, докато преданото служене, което не е замърсено с желания за плодоносни дейности и резултати и опити за емпирични философски търсения, е чисто и трансцендентално.

Попадне ли веднъж живото същество в кръговрата на материалното съществуване, става много трудно да се измъкне от него. Затова Върховната Божествена Личност идва лично в материалния свят или изпраща свой упълномощен представител, а също така оставя след себе си писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, за да могат живите същества, които се лутат в мрака на невежеството, да се възползват от наставленията на святите личности, духовните учители и писанията и да се освободят от материалния плен. Докато не получи милостта на святите личности, на духовния учител или на Кр̣ш̣н̣а, живото същество не може да се освободи от мрака на материалното съществуване; то не е в състояние да се освободи със собствени усилия.

Хората, които постоянно мислят как да навредят на другите, не са способни да разберат Кр̣ш̣н̣а съзнание и не могат да проникнат във владенията на трансценденталното любовно служене за Бога. Освен тях има и друга категория хора, които формално погледнато са ученици, но смирението им пред духовния учител е напълно изкуствено и преследва користни цели. Те също не могат да разберат истинската същност на Кр̣ш̣н̣а съзнание и на преданото служене. Хората, които заради факта че са последователи на друга религия или вяра, не приемат преданото служене за универсална платформа, която позволява на човека да постигне Върховната Божествена Личност, също не са в състояние да разберат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Случвало се е заради пристрастия към някоя определена религия хората, които са се присъединили към нас, да напускат редиците ни и да се изгубват нанякъде. Кр̣ш̣н̣а съзнание не е сектантска религиозна доктрина. То е образователен процес, който дава възможност на човека да разбере Върховния Бог и взаимоотношенията си с него. Всеки може да следва процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание без предразсъдъци, но за съжаление, има и хора, които мислят другояче. Най-добре е човек да не се опитва да обяснява на такива хора науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Обикновено материалистите се стремят към положение, слава и материална печалба. Ако някой приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание с такива цели, той никога няма да разбере философията на това движение. Подобни хора смятат религиозните принципи за декорация на обществената структура. Те се присъединяват към някой културен кръг само за престиж, и особено в съвременната епоха. Ето защо те не могат да разберат философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Дори ако човек не се стреми към материални притежания, но е силно привързан към семейния живот, той пак няма да може да разбере Кр̣ш̣н̣а съзнание. На пръв поглед този тип хора не са алчни за материална собственост, но са много привързани към съпругата си, децата и семейното благополучие. И даже човек да не притежава споменатите по-горе недостатъци, ако крайната му цел не е служенето за Върховната Божествена Личност, т.е. ако не е предан, той също няма да разбере философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Никой не се издига до висшето равнище на предаността още от самото начало. В този смисъл бхакта е оня, който е готов да следва пречистващите процеси, с чиято помощ може да стане бхакта. За да стане предан на Бога, човек трябва да приеме духовен учител и да се обръща към него с въпроси за начина, по който да напредва в преданото служене. Най-важни от шейсет и четирите дейности, необходими за осъществяването на духовен напредък, са служенето на преданите, повтарянето на святото име определен брой пъти, служенето на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄ от себепознала се личност и живеенето на свято място, в което нищо не препятства преданото служене. Който изпълнява тези пет основни дейности, се нарича предан.

Човек трябва да отдава подходящото уважение и почит на духовния си учител и не трябва да завижда на духовните си братя. Нещо повече, ако някой от духовните му братя притежава повече знание и е по-напреднал от него в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да счита този предан почти за равен на духовния си учител и искрено да се радва, като го вижда как напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият трябва да е милостив към обикновените хора и затова винаги трябва да им дава Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като то е единственият начин за освобождение от плена на ма̄я̄. Това е най-хуманната дейност, защото по такъв начин човек дава милост на хора, които остро се нуждаят от нея. Думата шушрӯш̣а̄бхирата̄я се отнася до този, който служи с вяра на духовния си учител. Човек трябва да отдава лично служене на духовния си учител и да се стреми да му осигурява всички удобства. Предан, който прави това, също е достоен да получи наставленията на Бог Капила. С думите бахир-джа̄та-вира̄га̄я се назовава този, който се е освободил от привързаността към външните и вътрешните материални склонности. Той не само се е откъснал от дейностите, които не са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, но и вътре в себе си не изпитва влечение към материалния начин на живот. Такъв човек е лишен от завист и мисли за благото на всички живи същества – не само на хората, но и на другите създания. Думата шучайе се отнася до човека, който е чист и външно, и вътрешно. За да може да се пречисти по такъв начин, човек постоянно трябва да повтаря святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у.

Думата дӣята̄м означава, че духовният учител трябва да дава на учениците си знание за процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не трябва да приема недостойни ученици и да действа като професионалист, който се стреми към печалба. Истинският духовен учител трябва да е сигурен, че човекът, на когото дава посвещение, притежава необходимите качества. Този, който не е достоен за посвещение, не трябва бъде посвещаван. Духовният учител трябва да възпита ученика си по такъв начин, че с течение на времето той да приеме Върховната Божествена Личност като най-съкровената цел на живота си.

Тези две строфи описват подробно качествата на предания. Оня, който е придобил всичките, вече се е издигнал до позицията на предан. Ако не притежава някои от изброените качества, той все още не е изпълнил всички условия, за да може да се нарече съвършен предан.