Шрӣмад бха̄гаватам 3.32.3
Текст
питр̣-дева-вратах̣ пума̄н
гатва̄ ча̄ндрамасам̇ локам̇
сома-па̄х̣ пунар еш̣яти
Дума по дума
тат – към полубоговете и прадедите; шраддхая̄ – от благоговение; а̄кра̄нта – обзет; матих̣ – умът му; питр̣ – към прадедите; дева – към полубоговете; вратах̣ – неговият обет; пума̄н – човекът; гатва̄ – който е отишъл; ча̄ндрамасам – на Луната; локам – планетата; сома-па̄х̣ – пиейки напитка от растението сома; пунах̣ – отново; еш̣яти – се връща.
Превод
Материалистите, които се стремят към сетивното наслаждение и се покланят на прадедите и полубоговете, отиват на Луната, където пият напитка от растението сома. След това те отново се връщат на тази планета.
Пояснение
Луната е описана като една от планетите в райското царство. Човек може да отиде на нея, като извършва различни жертвоприношения, препоръчани във Ведите, например благочестиви дейности, които са свързани с почитането на полубоговете и прадедите и изискват строго съблюдаване на обети и ритуали. Но човек не може да остане на Луната завинаги. Знае се, че животът там продължава десет хиляди години според летоброенето на полубоговете. Един ден на полубоговете, дълъг дванайсет часа, се равнява на шест земни месеца. Човек не може да отиде на Луната с космически кораб. Само хората, които желаят материално наслаждение и с тази цел извършват благочестиви дейности, могат да стигнат до нея. Но въпреки че отиват на Луната, те са принудени отново да се върнат тук, на Земята, когато запасите от благочестивите им дейности се изчерпят. Същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (9.21): те там̇ бхуктва̄ сварга-локам̇ виша̄лам̇ кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти.