Шрӣмад бха̄гаватам 3.32.1
Текст
атха йо гр̣ха-медхӣя̄н
дхарма̄н ева̄васан гр̣хе
ка̄мам артхам̇ ча дхарма̄н сва̄н
догдхи бхӯях̣ пипарти та̄н
Дума по дума
капилах̣ ува̄ча – Бог Капила каза; атха – сега; ях̣ – човекът, който; гр̣ха-медхӣя̄н – на семейните; дхарма̄н – задължения; ева – несъмнено; а̄васан – живеещи; гр̣хе – у дома; ка̄мам – сетивно наслаждение; артхам – материално благополучие; ча – и; дхарма̄н – религиозни ритуали; сва̄н – негови; догдхи – се наслаждава; бхӯях̣ – отново и отново; пипарти – извършва; та̄н – тях.
Превод
Божествената Личност каза: Човекът, който води семеен живот, извършва религиозни ритуали, с тяхна помощ постига материално благополучие, а материалното благополучие използва, за да удовлетворява сетивата си. Така живот след живот той се занимава все с едно и също нещо.
Пояснение
Има два вида семейни хора. Едните се наричат гр̣хамедхӣ, а другите – гр̣хастхи. Гр̣хамедхӣте се стремят към сетивно наслаждение, а гр̣хастхите – към себепознание. В тази строфа Богът говори за гр̣хамедхӣте, или за хората, които искат да останат в материалния свят. Тяхната цел е да се наслаждават на материалните блага, затова те извършват религиозни ритуали, с които да постигнат материално благополучие, което на свой ред ще им даде възможност да удовлетворяват сетивата си. Този тип хора не искат нищо повече. Те цял живот работят като волове само за да забогатеят и охолно да ядат и пият. Те правят дарения за благотворителни начинания, защото искат в следващия си живот да се издигнат до висшите райски планети, ала не изпитват никакво желание да спрат процеса на прераждането и да сложат край на страданията, неизменно съпътстващи материалното съществуване. Такива хора се наричат гр̣хамедхӣ.
Гр̣хастха е този, който живее със семейството, съпругата, децата и роднините си, но не се привързва към тях. Той предпочита да остане семеен, отколкото да води живот на странстващ отшелник (сання̄сӣ), но главната му цел е да постигне себепознание, т.е. да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание. В тази строфа обаче Бог Капиладева говори за гр̣хамедхӣте, които се стремят към материално процъфтяване и с тази цел извършват жертвоприношения, раздават милостиня и се занимават с благочестиви дейности. Понеже знаят, че доброто положение, което имат сега, се дължи на благочестивите им дела в миналото, те отново и отново извършват дейности, с които да си осигурят още сетивно наслаждение. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м – те предпочитат да дъвчат това, което вече е било дъвкано. Дори когато са богати и преуспяващи, те продължават да се сблъскват с материалните страдания, ала независимо от това не желаят да променят начина си на живот.