Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Трета Песен: Статуквото

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Хиран̣я̄кш̣а завладява всички посоки на вселената

ТЕКСТ 1:
Шрӣ Маитрея каза: Полубоговете, обитаващи висшите планети, напълно се освободиха от страховете си, когато Брахма̄, роденият от Виш̣н̣у, им обясни коя е причината за мрака, обгърнал света. След това те се разотидоха по планетите си.
ТЕКСТ 2:
Добродетелната Дити много се тревожеше заради бедите, които децата в утробата ѝ причиняваха на полубоговете и които бяха предсказани от съпруга ѝ. Тя роди своите синове близнаци след бременност, продължила цели сто години.
ТЕКСТ 3:
Когато двамата демони се родиха, на райските планети, на земните планети и в пространството между тях започнаха да се случват страшни и удивителни аномалии и природни бедствия.
ТЕКСТ 4:
На Земята планините се разтърсваха от силни трусове и навсякъде като че ли бушуваха пожари. Започнаха да се появяват различни неблагоприятни планети, такива като Сатурн, а заедно с тях падаха комети, метеори и мълнии.
ТЕКСТ 5:
Духаха ветрове, изключително неприятни за осезанието, които неуморно свистяха и изкореняваха гигантски дървета. Бурите бяха войските им, а облаците прах – бойните им знамена.
ТЕКСТ 6:
Небесните светила бяха закрити с плътна завеса от облаци, в която от време на време проблясваха светкавици, сякаш някой се кикотеше. Навсякъде царуваше пълен мрак и не можеше да се види нищо.
ТЕКСТ 7:
Океанът силно стенеше с високите си вълни, сякаш бе съкрушен от мъка, а създанията, които обитаваха дълбините му, неспокойно се стрелкаха насам-натам. Реките и езерата се вълнуваха, а лотосите започнаха да увяхват.
ТЕКСТ 8:
По време на слънчевите и лунните затъмнения мъгливи ореоли се появяваха около слънцето и луната. Чуваше се тътен от гръмотевици дори когато в небето нямаше облаци, а от планинските пещери се разнасяше грохот, подобен на трополене на колесници.
ТЕКСТ 9:
Насред селата зловещо виеха женски чакали, бълвайки силен огън от устите си, а мъжките чакали и бухалите им отвръщаха с крясъци.
ТЕКСТ 10:
Тук-там се виждаха кучета, които лаеха, проточили шии, и понякога на човек му се струваше като че ли пееха, а друг път – сякаш ридаеха.
ТЕКСТ 11:
О, Видура, магаретата стремително препускаха насам-натам на стада, като удряха земята с тежките си копита и диво ревяха.
ТЕКСТ 12:
Уплашени от рева на магаретата, птиците излитаха с писък от гнездата си, а животните в оборите и в горите изпускаха изпражнения и урина.
ТЕКСТ 13:
Ужасени, кравите даваха кръв вместо мляко, от облаците валеше гной, изображенията на боговете в храмовете плачеха с истински сълзи, а дърветата се сгромолясваха, когато нямаше и полъх от вятър.
ТЕКСТ 14:
Злокобните планети, такива като Марс и Сатурн, ярко заблестяха и затъмниха благоприятните (Меркурий, Юпитер и Венера), както и много други небесни светила. Планетите започнаха да изместват орбитите си и да влизат в конфликт една с друга.
ТЕКСТ 15:
Като отбелязаха тези и още много други знамения, предвещаващи лоши времена, всички бяха обзети от неописуем страх, с изключение на четиримата мъдреци, синове на Брахма̄, които знаеха за падението на Джая и Виджая и за раждането им като синове на Дити. Но другите не знаеха тайната на предзнаменованията и мислеха, че е настъпило разрушението на вселената.
ТЕКСТ 16:
У двамата демони, които се родиха в ония древни времена, започнаха да се забелязват необикновени черти. Телата им, излети сякаш от стомана, бързо израснаха като две огромни планини.
ТЕКСТ 17:
Туловищата им бяха толкова грамадни, че върховете на златните им корони сякаш целуваха небето. Двамата препречваха взора във всички посоки, а когато вървяха, с всяка своя крачка разтърсваха земята. Ръцете им бяха украсени с блестящи гривни, а когато застанеха прави, двамата закриваха слънцето с талиите си, препасани със скъпи колани.
ТЕКСТ 18:
Праджа̄пати Кашяпа, създателят на живите същества, даде имена на двамата си близнаци: този, който бе роден пръв от Дити, бе наречен Хиран̣я̄кш̣а, а този, който бе заченат пръв, получи името Хиран̣якашипу.
ТЕКСТ 19:
По-големият син, Хиран̣якашипу, не знаеше що е страх, тъй като бе получил благословия от Брахма̄, според която нито едно създание в трите свята не можеше да причини смъртта му. Той бе горд и надменен заради тази благословия и съумя да завладее и трите планетарни системи.
ТЕКСТ 20:
По-малкият брат, Хиран̣я̄кш̣а, бе готов да направи всичко, за да удовлетвори големия си брат с делата си. Той взе един боздуган на рамо и тръгна из вселената, изпълнен с бойно настървение, за да достави удоволствие на Хиран̣якашипу.
ТЕКСТ 21:
Нравът на Хиран̣я̄кш̣а бе див и невъздържан. На глезените си демонът носеше звънтящи златни гривни, на шията си – дълъг гирлянд, а на рамото си бе подпрял огромен боздуган.
ТЕКСТ 22:
Психическата и физическата му сила, както и благословията, с която го бяха дарили, го правеха непоносимо горд. Затова полубоговете се изпълваха с ужас дори само като го видеха и се разбягваха, подобно на змии, които се крият уплашени от Гаруд̣а.
ТЕКСТ 23:
Като не откри Индра и останалите полубогове, които преди бяха опиянени от властта си, главният сред Даитите разбра, че те са се скрили в страх пред могъществото му, и изрева с всичка сила.
ТЕКСТ 24:
Щом се завърна от райските планети, за свое забавление могъщият демон се гмурна като побеснял слон в дълбокия океан, който страховито ревеше.
ТЕКСТ 25:
Когато той скочи в океана, водните обитатели от войската на Варун̣а, обзети от страх, се разбягаха надалече. Така Хиран̣я̄кш̣а показа на всички величието си, без да нанесе дори един удар.
ТЕКСТ 26:
Могъщият Хиран̣я̄кш̣а скита из океана много, много години и през цялото време непрестанно блъскаше с железния си боздуган гигантските океански вълни, издигани от вятъра. Накрая той стигна до Вибха̄варӣ, столицата на Варун̣а.
ТЕКСТ 27:
Вибха̄варӣ е домът на Варун̣а, който е господар на водните създания и пазител на низшите владения на вселената, където живеят демоните. Там Хиран̣я̄кш̣а падна в краката на Варун̣а, сякаш бе от най-низше потекло, и за да се подиграе с него, каза с усмивка: „О, велики господарю, сражавай се с мен!“.
ТЕКСТ 28:
Ти си повелител на цяла област от вселената и владетел с голяма слава. Веднъж ти пречупи могъществото на надменните и самомнителни воини, победи всички Даити и Да̄нави по света и направи жертвоприношение ра̄джасӯя за Бога.
ТЕКСТ 29:
Така врагът, чиято суета и надменност не знаеха граници, се подигра с дълбоко почитания господар на водите. Варун̣а се разсърди страшно, но с помощта на разума си успя да овладее гнева, който се надигаше у него, и отговори: Уважаеми, ние се въздържаме от война, защото сме прекалено стари за сражения.
ТЕКСТ 30:
Ти си толкова опитен воин, че аз не знам никой друг, който да може да те удовлетвори, като се сражава с теб, освен най-древната личност, Бог Виш̣н̣у. Затова, о, най-велик сред асурите, отиди при него, когото дори герои като теб възхваляват.
ТЕКСТ 31:
Варун̣а продължи: Когато отидеш при него, бързо ще се освободиш от гордостта си и ще легнеш на бойното поле, заобиколен от кучета, за да заспиш завинаги. Той приема формата на различни инкарнации, такива като Вара̄ха, точно за да изтреби злите твари като теб и да дари с милостта си добродетелните.