Шрӣмад бха̄гаватам 3.15.18
Текст
да̄т’ха-хам̇са-шука-титтири-бархин̣а̄м̇ ях̣
кола̄хало вирамате 'чира-ма̄трам уччаир
бхр̣н̇га̄дхипе хари-катха̄м ива га̄яма̄не
Дума по дума
па̄ра̄вата – гълъби; анябхр̣та – кукувица; са̄раса – жерав; чакрава̄ка – чакрава̄ка; да̄т’ха – дива патица; хам̇са – лебед; шука – папагал; титтири – яребица; бархин̣а̄м – на пауна; ях̣ – които; кола̄халах̣ – шум; вирамате – спира; ачира-ма̄трам – временно; уччаих̣ – високо; бхр̣н̇га-адхипе – царят на пчелите; хари-катха̄м – величието на Бога; ива – като; га̄яма̄не – докато възпява.
Превод
Когато царят на пчелите жужи с най-високите си трели, възпявайки величието на Бога, всички птици – гълъбите, кукувиците, жеравите, чакрава̄ките, лебедите, папагалите, яребиците и пауните – се смълчават и притихват. Тези трансцендентални птици спират своите песни, за да послушат славослова за Бога.
Пояснение
Тази строфа разкрива абсолютната природа на Вайкун̣т̣ха – там няма разлика между птиците и хората. В духовния свят всичко е духовно и изпълнено с многообразие. Присъствието на духовно разнообразие означава, че всичко е одушевено. Дори дърветата, пръстта, растенията, цветята, птиците и животните имат съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Отличителна черта на Вайкун̣т̣ха е, че там никой не мисли за сетивно наслаждение. В материалния свят дори магарето се наслаждава на звуците, които издава, но на планетите във Вайкун̣т̣ха пауните, чакрава̄ките, кукувиците и другите сладкопойни птици предпочитат да слушат как пчелите славят величието на Бога. В света на Вайкун̣т̣ха тържествуват принципите на преданото служене, сред които най-важни са слушането и възпяването.