ТЕКСТ 17
VERSO 17
Текст
Texto
га̄янти ятра шамала-кш̣апан̣а̄ни бхартух̣
антар-джале 'нувикасан-мадху-ма̄дхавӣна̄м̇
гандхена кхан̣д̣ита-дхийо 'пй анилам̇ кш̣ипантах̣
gāyanti yatra śamala-kṣapaṇāni bhartuḥ
antar-jale ’nuvikasan-madhu-mādhavīnāṁ
gandhena khaṇḍita-dhiyo ’py anilaṁ kṣipantaḥ
Дума по дума
Sinônimos
ваима̄ника̄х̣ – летят с въздушните си кораби; са-лалана̄х̣ – заедно със съпругите си; чарита̄ни – дейности; шашват – вечно; га̄янти – пеят; ятра – на тези планети Вайкун̣т̣хи; шамала – всички недостатъци; кш̣апан̣а̄ни – лишени от; бхартух̣ – на Върховния Бог; антах̣-джале – насред водата; анувикасат – разцъфнали; мадху – благоуханни; ма̄дхавӣна̄м – пълни с мед; гандхена – от благоуханието; кхан̣д̣ита – обезпокоени; дхиях̣ – умове; апи – въпреки; анилам – ветрец; кш̣ипантах̣ – пренебрегвайки.
vaimānikāḥ — voando em seus aeroplanos; sa-lalanāḥ — juntamente com suas esposas; caritāni — atividades; śaśvat — eternamente; gāyanti — cantam; yatra — nesses planetas Vaikuṇṭha; śamala — todas as qualidades inauspiciosas; kṣapaṇāni — desprovidos de; bhartuḥ — do Senhor Supremo; antaḥ-jale — no meio da água; anuvikasat — desabrochadas; madhu — aromáticas, carregadas de mel; mādhavīnām — das flores mādhavī; gandhena — pela fragrância; khaṇḍita — perturbadas; dhiyaḥ — mentes; api — muito embora; anilam — brisa; kṣipantaḥ — zombando.
Превод
Tradução
Жителите на планетите във Вайкун̣т̣ха летят с въздушните си кораби, придружавани от своите съпруги, и вечно пеят за характера и дейностите на Бога, които са безупречни. Когато възпяват величието на Бога, те не обръщат внимание дори на разцъфналите цветове на ма̄дхавӣте, пълни с мед и благоухание.
Nos planetas Vaikuṇṭha, os habitantes voam em seus aeroplanos, acompanhados por suas esposas e consortes, e eternamente entoam canções sobre o caráter e as atividades do Senhor, que são sempre desprovidos de todas as qualidades inauspiciosas. E por cantarem as glórias do Senhor, eles tornam irrisória inclusive a presença das desabrochadas flores mādhavī, que são aromáticas e cheias de mel.
Пояснение
Comentário
От тази строфа ясно личи, че планетите във Вайкун̣т̣ха са изпълнени с всякакви богатства. Там има въздушни кораби, с които жителите заедно с любимите си пътуват из духовното небе. Лекият ветрец, напоен с благоуханието на разцъфналите цветя, разнася навсякъде цветен прашец. Ала жителите на Вайкун̣т̣ха са дотолкова погълнати от възславянето на Бога, че този приятен ветрец ги дразни, когато ги разсейва и смущава песните им за неговото величие. С други думи, обитателите на Вайкун̣т̣ха са чисти предани. Те смятат възславянето на Бога за по-важно от собственото си сетивно наслаждение. Всъщност на планетите във Вайкун̣т̣ха и дума не може да става за стремеж към сетивно наслаждение. Да вдъхваш благоуханието на разцъфналите цветя, е безспорно много приятно, но това е само сетивно наслаждение. Жителите на Вайкун̣т̣ха отдават по-голямо значение на служенето за Бога, отколкото на личното си сетивно удоволствие. Служенето за Бога в състояние на трансцендентална любов им доставя такова трансцендентално блаженство, че в сравнение с него всяко сетивно наслаждение им изглежда непривлекателно.
Este verso sugere que os planetas Vaikuṇṭha são plenos de todas as opulências. Há aeroplanos nos quais os habitantes viajam pelo céu espiritual com suas amadas. Há uma brisa transportando o aroma de flores desabrochadas, e essa brisa é tão boa que também transporta o mel das flores. Os habitantes de Vaikuṇṭha, contudo, estão de tal modo interessados em glorificar o Senhor que não gostam da perturbação de tão agradável brisa enquanto cantam as glórias do Senhor. Em outras palavras, eles são devotos puros. Eles consideram a glorificação ao Senhor mais importante do que seu próprio gozo dos sentidos. Nos planetas Vaikuṇṭha, não há questão de gozo dos sentidos. Cheirar o aroma de uma flor a desabrochar é muito bom, sem dúvidas, mas isso é simplesmente gozo dos sentidos. Os habitantes de Vaikuṇṭha dão completa prioridade ao serviço ao Senhor, e não a seu próprio gozo dos sentidos. Servir ao Senhor com amor transcendental produz tamanho prazer transcendental que, comparativamente, o gozo dos sentidos é tido como insignificante.