Шрӣмад бха̄гаватам 2.1.34
Текст
ӣшася кеша̄н видур амбува̄ха̄н
ва̄сас ту сандхя̄м̇ куру-варя бхӯмнах̣
авяктам а̄хур хр̣даям̇ манаш ча
са чандрама̄х̣ сарва-вика̄ра-кошах̣
ва̄сас ту сандхя̄м̇ куру-варя бхӯмнах̣
авяктам а̄хур хр̣даям̇ манаш ча
са чандрама̄х̣ сарва-вика̄ра-кошах̣
Дума по дума
ӣшася – на върховния повелител; кеша̄н – косите на главата; видух̣ – знай това от мен; амбу-ва̄ха̄н – облаците, които носят вода; ва̄сах̣ ту – дрехата; сандхя̄м – краят на деня и нощта; куру-варя – о, най-достоен от Кауравите; бхӯмнах̣ – на Всемогъщия; авяктам – първичната причина на материалното творение; а̄хух̣ – казва се; хр̣даям – интелигентност; манах̣ ча – и умът; сах̣ – Той; чандрама̄х̣ – луната; сарва-вика̄ра-кошах̣ – изворът на всички промени.
Превод
О, най-достоен сред Кауравите, дъждовните облаци са косите му, разсъмването и свечеряването са дрехата му, а върховната причина на материалното творение е интелигентността му. Негов ум е луната, източникът на всички промени.