ТЕКСТ 6
VERSO 6
Текст
Texto
ято бхактир адхокш̣адже
ахаитукй апратихата̄
яя̄тма̄ супрасӣдати
yato bhaktir adhokṣaje
ahaituky apratihatā
yayātmā suprasīdati
Дума по дума
Sinônimos
сах̣ – това; ваи – несъмнено; пум̇са̄м – за човечеството; парах̣ – възвишени; дхармах̣ – занимания; ятах̣ – чрез които; бхактих̣ – предано служене; адхокш̣адже – на Трансцендентното; ахаитукӣ – безпричинно; апратихата̄ – непрекъснато; яя̄ – чрез което; а̄тма̄ – душата; супрасӣдати – напълно удовлетворена.
Превод
Tradução
Висшите дейности (дхарма) за цялото човечество са тези, с помощта на които хората могат да стигнат до любовното предано служене на трансценденталния Бог. За да удовлетвори напълно душата, това предано служене трябва да е безкористно и непрекъснато.
A suprema ocupação [dharma] para toda a humanidade é aquela pela qual os homens possam atingir o serviço devocional amoroso ao Senhor transcendental. Esse serviço devocional tem que ser desinteressado e ininterrupto para satisfazer o eu completamente.
Пояснение
Comentário
С тези думи Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ отговаря на първия въпрос на мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я. Те го бяха помолили да обобщи всички свещени писания и да изложи най-същественото от тях, за да ги направи достъпни за падналите хора и за хората изобщо. Ведите предписват два различни вида дейности за човешкото същество. Единият се нарича правр̣тти-ма̄рга, пътят на сетивното наслаждение, а другият – нивр̣тти-ма̄рга, пътят на отречението. Пътят на наслаждението е низш, а пътят на саможертвата в името на върховната цел е висш. Материалното съществуване на живото същество е болестно състояние на действителния му живот. Истинският му живот е духовното му съществуване, брахма-бхӯта, което е вечно, блажено и пълно със знание. Материалното съществуване е преходно, илюзорно и пълно със страдание. В него няма никакво щастие, а само безплодни опити за освобождение от страданията – затова временното им отсъствие хората погрешно наричат щастие. По тази причина пътят на материалното наслаждение – кратковременно, жалко и илюзорно – е низш. А преданото служене на Върховния Бог, което ни отвежда до вечния живот на блаженство и знание, е наречено висша форма на дейност. Понякога, когато се смесва с низши качества, тази дейност се замърсява. Например ако някой отдава предано служене, за да извлече от него някаква материална полза, това несъмнено препятства напредъка му към отречението. Отречението, или самопожертвованието в името на висшето благо, е определено по-добро занимание от наслаждението в болестното състояние на живот. Това наслаждение само влошава и усложнява болестта. Затова преданото служене, което отдаваме на Бога, трябва да е чисто по природа, т.е. трябва да е лишено и от най-малкото желание за материално наслаждение. С други думи, трябва да се обърнем към висшите дейности – към предано служене на Бога, в което няма никакви примеси от ненужни желания, плодоносни дейности и спекулативни философски разсъждения. Само това може да ни донесе вечно спокойствие в служенето на Бога.
SIGNIFICADO—Nesta afirmativa, Śrī Sūta Gosvāmī responde à primeira pergunta dos sábios de Naimiṣāraṇya. Os sábios pediram-lhe para resumir toda a vastidão das escrituras reveladas e apresentar a parte mais essencial, para que as pessoas caídas ou as pessoas em geral pudessem facilmente adotá-la. Os Vedas prescrevem dois tipos diferentes de ocupação para o ser humano. Um chama-se pravṛtti-mārga, ou o caminho do desfrute dos sentidos; e o outro chama-se nivṛtti-mārga, ou o caminho da renúncia. O caminho do desfrute é inferior, e o caminho do sacrifício pela causa suprema é superior. A existência material do ser vivo é uma condição doente da vida real. Vida real é existência espiritual, ou existência brahma-bhūta, onde a vida é eterna, bem-aventurada e plena de conhecimento. A existência material é temporária, ilusória e cheia de misérias. Não se encontra felicidade nenhuma. Fazem-se apenas tentativas fúteis de se livrar das misérias, e a cessação temporária da miséria é falsamente chamada de felicidade. Portanto, o caminho do desfrute material progressivo, que é temporário, miserável e ilusório, é inferior. No entanto, o serviço devocional ao Senhor Supremo, que leva à vida eterna, bem-aventurada e plena de conhecimento, é chamado “a ocupação de qualidade superior”. A qualidade superior é às vezes poluída ao ser misturada com a qualidade inferior. Por exemplo, a adoção do serviço devocional em troca de ganho material é, sem dúvidas, um obstáculo no caminho progressivo da renúncia. A renúncia ou abnegação pela causa última é certamente uma ocupação melhor do que o desfrute na condição doente de vida. Tal desfrute só faz agravar os sintomas da doença e aumentar sua duração. Portanto, o serviço devocional ao Senhor tem que ser de qualidade pura, isto é, sem o menor desejo de desfrute material. Deve-se, portanto, aceitar a ocupação de qualidade superior sob a forma do serviço devocional ao Senhor, sem nenhum vestígio de desejo supérfluo, ação fruitiva e especulação filosófica. Isso é suficiente para nos levar ao alívio perpétuo em Seu serviço.
Съзнателно сме превели думата дхарма като занимание, защото коренното значение на думата е „това, което поддържа нечие съществувание“. За живото същество това означава да съгласува дейностите си с вечната си връзка с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е центърът, около който се въртят всички живи същества, и сред всички живи същества, които притежават вечни форми, Той е това живо същество, което привлича всички останали. В духовното битие всяко живо същество си има своя вечна форма и за всяко от тях Кр̣ш̣н̣а е вечната притегателна сила. Кр̣ш̣н̣а е пълното цяло, а всички останали неща са неотделими негови части, които са свързани с него чрез служенето, което му отдават. Тези взаимоотношения са трансцендентални и коренно се различават от всичко, което познаваме в материалния свят. Те са най-висшата форма на близост. Човек осъзнава това с напредването си в преданото служене. Всеки трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, дори и в сегашното си обусловено състояние на материално съществуване. Това постепенно ще му открие пътя към истинския живот и ще му донесе пълно удовлетворение.
Intencionalmente, temos definido dharma como ocupação, porque o significado básico da palavra dharma é “aquilo que sustém a existência de alguém”. A manutenção da existência de um ser vivo consiste em coordenar suas atividades com sua eterna relação com o Supremo Senhor Kṛṣṇa. Kṛṣṇa é o pivô central dos seres vivos, e é a entidade viva todo-atrativa, ou a forma eterna entre todos os outros seres vivos ou formas eternas. Todos e cada um dos seres vivos têm sua forma eterna na existência espiritual, e Kṛṣṇa é a atração eterna para todos eles. Kṛṣṇa é o todo completo, e tudo o mais é Sua parte integrante. É uma relação de servo e servido, que é transcendental e completamente distinta de nossa experiência na existência material. Essa relação de servo e servido é a forma mais congenial de intimidade. Pode-se perceber isso à medida que progride o serviço devocional. Todos devem ocupar-se neste transcendental serviço amoroso ao Senhor, mesmo no atual estado condicional de existência material. Isso gradualmente nos orientará para a vida real e nos satisfará completamente.