Шрӣмад бха̄гаватам 1.2.6

С тези думи Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ отговаря на първия въпрос на мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я. Те го бяха помолили да обобщи всички свещени писания и да изложи най-същественото от тях, за да ги направи достъпни за падналите хора и за хората изобщо. Ведите предписват два различни вида дейности за човешкото същество. Единият се нарича правр̣тти-ма̄рга, пътят на сетивното наслаждение, а другият – нивр̣тти-ма̄рга, пътят на отречението. Пътят на наслаждението е низш, а пътят на саможертвата в името на върховната цел е висш. Материалното съществуване на живото същество е болестно състояние на действителния му живот. Истинският му живот е духовното му съществуване, брахма-бхӯта, което е вечно, блажено и пълно със знание. Материалното съществуване е преходно, илюзорно и пълно със страдание. В него няма никакво щастие, а само безплодни опити за освобождение от страданията – затова временното им отсъствие хората погрешно наричат щастие. По тази причина пътят на материалното наслаждение – кратковременно, жалко и илюзорно – е низш. А преданото служене на Върховния Бог, което ни отвежда до вечния живот на блаженство и знание, е наречено висша форма на дейност. Понякога, когато се смесва с низши качества, тази дейност се замърсява. Например ако някой отдава предано служене, за да извлече от него някаква материална полза, това несъмнено препятства напредъка му към отречението. Отречението, или самопожертвованието в името на висшето благо, е определено по-добро занимание от наслаждението в болестното състояние на живот. Това наслаждение само влошава и усложнява болестта. Затова преданото служене, което отдаваме на Бога, трябва да е чисто по природа, т.е. трябва да е лишено и от най-малкото желание за материално наслаждение. С други думи, трябва да се обърнем към висшите дейности – към предано служене на Бога, в което няма никакви примеси от ненужни желания, плодоносни дейности и спекулативни философски разсъждения. Само това може да ни донесе вечно спокойствие в служенето на Бога.

Съзнателно сме превели думата дхарма като занимание, защото коренното значение на думата е „това, което поддържа нечие съществувание“. За живото същество това означава да съгласува дейностите си с вечната си връзка с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е центърът, около който се въртят всички живи същества, и сред всички живи същества, които притежават вечни форми, Той е това живо същество, което привлича всички останали. В духовното битие всяко живо същество си има своя вечна форма и за всяко от тях Кр̣ш̣н̣а е вечната притегателна сила. Кр̣ш̣н̣а е пълното цяло, а всички останали неща са неотделими негови части, които са свързани с него чрез служенето, което му отдават. Тези взаимоотношения са трансцендентални и коренно се различават от всичко, което познаваме в материалния свят. Те са най-висшата форма на близост. Човек осъзнава това с напредването си в преданото служене. Всеки трябва да се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, дори и в сегашното си обусловено състояние на материално съществуване. Това постепенно ще му открие пътя към истинския живот и ще му донесе пълно удовлетворение.