Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Първа песен: Сътворението

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Наказанието и помилването на Кали

ТЕКСТ 1:
Сӯта Госва̄мӣ каза: Като стигна до това място, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит видя как един най-низш шӯдра, преоблечен като цар, бие с тояга една крава и един бик, като че ли те си нямаха стопанин.
ТЕКСТ 2:
Бикът беше бял като бял лотос. Той изпитваше ужас от шӯдрата, който му нанасяше удари, и беше толкова уплашен, че стоеше на един крак, трепереше и изпускаше урина.
ТЕКСТ 3:
Макар че кравата е полезна, защото може да даде на човека основите на религията, сега я бяха оставили нещастна и без теленцата ѝ. Един шӯдра я биеше по краката. В очите ѝ имаше сълзи и тя бе измъчена и слаба. Тя копнееше за стръкче трева на полето.
ТЕКСТ 4:
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бе добре въоръжен с лък и стрели и седеше в украсена със злато колесница. Той се обърна към него (към шӯдрата) с глас, който тътнеше като гръмотевица.
ТЕКСТ 5:
Ей, кой си ти? Изглеждаш силен и въпреки това се осмеляваш да убиваш безпомощни създания в моите владения. С дрехите си се представяш за богочовек (цар), но делата ти противоречат на принципите на два пъти родените кш̣атрии.
ТЕКСТ 6:
Негоднико, затова ли се осмеляваш да биеш невинната крава, защото Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, който носи лъка Га̄н̣д̣ӣва, вече заминаха надалече? Щом биеш невинни създания на усамотено място, ти си престъпник и заслужаваш смърт.
ТЕКСТ 7:
След това той (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит) попита бика: Кой си ти? Какво си ти – бик, бял като лотос, или някой полубог? Ти си загубил три крака и сега ходиш само на един. Не си ли някой полубог, който е приел образа на бик и ни кара да скърбим?
ТЕКСТ 8:
Ти си първият, когото виждам да скърби със сълзи на очи в едно царство, надеждно защитено от ръцете на царете от династията Куру. Досега никой на Земята не е проливал сълзи заради небрежност от страна на царете.
ТЕКСТ 9:
О, сине на Сурабхи, вече няма защо да тъжиш. Няма защо да се боиш от този долен шӯдра. И ти, майко, докато съм жив, докато управлявам и усмирявам всички зли хора, няма да има защо да плачеш. Всичко за теб ще бъде добре.
ТЕКСТОВЕ 10 – 11:
О, добродетелно създание, царят загубва доброто си име, дълголетието си и щастливото си следващо раждане, ако злодеи измъчват живите същества в царството му. Пръв дълг на царя е да облекчава мъките на страдащите. Затова аз трябва да убия този най-низш представител на човешкия род заради жестокостта му към другите живи същества.
ТЕКСТ 12:
Той (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит) повторно се обърна към бика и го попита следното: О, сине на Сурабхи, кой е отсякъл трите ти крака? В страната на царете, които се подчиняват на законите на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, няма друг, който да е толкова нещастен.
ТЕКСТ 13:
О, бик, ти си безгрешен и безукорно честен, затова ти желая всичко добро. Моля те, кажи ми кой те осакати така, че хвърли сянка върху доброто име на синовете на Пр̣тха̄.
ТЕКСТ 14:
Всеки един, който се осмелява да измъчва невинни живи същества, трябва да се бои от мен, където и да се намира. Като усмирява безчестните злодеи, човек дарява благодат на праведните.
ТЕКСТ 15:
Аз сам ще унищожа всяко същество, което си позволява да оскърбява другите и да измъчва добродетелните, дори да е жител на рая с доспехи и накити.
ТЕКСТ 16:
Върховното задължение на управляващия цар е да закриля тези, които спазват законите, и да наказва ония, които нарушават заповедите на писанията в делничния си живот, когато това не се налага от някакви крайни обстоятелства.
ТЕКСТ 17:
Олицетворението на религията каза: Думите, които изричаш, са достойни за потомък на династията на Па̄н̣д̣авите. Покорен от предаността на Па̄н̣д̣авите, дори Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, изпълняваше длъжността на техен пратеник.
ТЕКСТ 18:
О, най-велик измежду хората, много е трудно да се установи точно кой злодей е причина за страданията ни, защото сме объркани от противоречивите мнения на философите.
ТЕКСТ 19:
Някои философи, които отричат всички видове двойствености, твърдят, че човекът сам е отговорен за щастието и нещастието си. Други казват, че отговорност носят свръхчовешките сили, а трети твърдят, че щастието и нещастието зависят от дейностите. Според грубите материалисти крайната причина е природата.
ТЕКСТ 20:
Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.
ТЕКСТ 21:
Сӯта Госва̄мӣ каза: О, най-достоен сред бра̄хман̣ите, след като изслуша словата на олицетворението на религията, император Парӣкш̣ит бе напълно удовлетворен и даде верния отговор, без да се колебае.
ТЕКСТ 22:
Царят каза: О, ти, който си приел образа на бик! Ти знаеш истината за религията и словата ти изразяват закона, че една и съща съдба очаква вършителя на безбожните постъпки и този, който посочва престъпника. Ти не си никой друг, освен олицетворението на религията.
ТЕКСТ 23:
И така, може да се каже, че енергиите на Бога са непроницаеми. Никой не може да ги разбере нито с помощта на умозрителни разсъждения, нито чрез умело боравене с думите.
ТЕКСТ 24:
В епохата Сатя (честност) четирите ти крака бяха стъпили здраво благодарение на четирите принципа – отреченост, чистота, състрадание и честност. Но сега трите ти крака са прекършени заради неимоверно разпространилото се безбожие, което се проявява под формата на гордост, похот към жените и пиянство.
ТЕКСТ 25:
Сега стоиш само на един крак, олицетворяващ честността, и успяваш някак си да куцукаш с него. Но олицетворението на раздорите (Кали), което преуспява чрез измамите, се опитва да счупи и този крак.
ТЕКСТ 26:
Несъмнено Божествената Личност и другите облекчиха Земята от непосилното ѝ бреме. Когато Богът изпрати тук инкарнацията си, всичко стана добре благодарение на благотворните следи от стъпките му.
ТЕКСТ 27:
А сега тя, това добродетелно същество, за нещастие, изоставена от Божествената Личност, със сълзи на очи оплаква бъдещата си съдба, защото вече я владеят и ѝ се наслаждават низши хора, които се представят за управници.
ТЕКСТ 28:
Така Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който можеше да се сражава сам срещу хиляди врагове, успокои олицетворението на религията и на Земята. После извади острата си сабя, за да убие олицетворението на Кали, причината за безбожието.
ТЕКСТ 29:
Когато олицетворението на Кали разбра, че царят се кани да го убие, то мигом свали царските си одежди, в неописуем страх преви глава пред него и напълно се предостави на милостта му.
ТЕКСТ 30:
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можеше да прощава на предалите се и заслужаваше да бъде възпяван през вековете. Той не уби нещастния, победен и пропаднал Кали, а се усмихна съчувствено, защото бе милостив към нещастните.
ТЕКСТ 31:
След това царят каза: Ние сме наследили славата на Арджуна, затова не трябва да се боиш за живота си, щом си се предал и смирено стоиш с молитвено допрени длани. Но ти не можеш да останеш в царството ми, защото си приятел на безбожието.
ТЕКСТ 32:
Ако на олицетворението на Кали (безбожието) се позволи да действа като богочовек, т.е. като държавен глава, тогава ще избуят принципите на безбожието: алчността, лъжата, кражбите, грубостта, коварството, нещастието, измамите, раздорите и суетата.
ТЕКСТ 33:
Затова о, приятелю на безбожието, ти не заслужаваш да останеш там, където знаещи хора извършват жертвоприношения, отговарящи на истината и на религиозните принципи, за да удовлетворят Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 34:
С всички жертвени церемонии, дори и с тези, които се извършват заради някой полубог, се обожава Върховният Бог, Божествената Личност, защото Той е Свръхдушата у всеки и подобно на въздуха съществува и отвън, и отвътре. Единствен Той дарява обожаващия с всички блага.
ТЕКСТ 35:
Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: Когато чу заповедта на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, олицетворението на Кали затрепери от страх. Виждайки пред себе си царя, застанал като Ямара̄джа и готов да го убие, Кали се обърна към него и изрече следното.
ТЕКСТ 36:
Ваше величество, където и да отида да живея според заповедта ви, навсякъде ще виждам само вас, въоръжен с лък и стрели.
ТЕКСТ 37:
Затова о, най-велик от покровителите на религията, отреди ми някое място, където да мога да живея постоянно, закрилян от управлението ти.
ТЕКСТ 38:
Сӯта Госва̄мӣ каза: В отговор на молбата на Кали Маха̄ра̄джа Парӣкшит му разреши да живее там, където се играят хазартни игри, където се шири пиянство, разврат и се избиват животни.
ТЕКСТ 39:
Олицетворението на Кали помоли за още нещо и в отговор на молбата му царят му разреши да живее там, където има злато, защото там царуват лъжата, пиянството, похотта, завистта и враждебността.
ТЕКСТ 40:
И така, съгласно указанията на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, сина на Уттара̄, олицетворението на Кали получи разрешение да живее на тези пет места.
ТЕКСТ 41:
Затова тези, които се стремят към извисяване и благосъстояние, особено царете, религиозните служители, обществените водачи, бра̄хман̣ите и сання̄сӣте, никога не трябва да се обръщат към четирите принципа на безбожието, за които стана дума преди.
ТЕКСТ 42:
След това царят възстанови липсващите крака на олицетворението на религията (бика) и като насърчи дейностите, значително подобри състоянието на Земята.
ТЕКСТОВЕ 43 – 44:
Най-щастливият император, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, наследи царството Хастина̄пура от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, когато той пожела да се оттегли в гората, и сега благополучно управлява, защото наследи добрата слава на царете от династията Куру.
ТЕКСТ 45:
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, синът на Абхиманю, е толкова опитен, че благодарение на умелото му управление и на покровителството му вие получихте възможност да извършите това жертвоприношение.