Шрӣмад бха̄гаватам 1.11.2
Текст
'пй урукрамася̄дхарашон̣а-шон̣има̄
да̄дхма̄яма̄нах̣ кара-кан̃джа-сампут̣е
ятха̄бджа-кхан̣д̣е кала-хам̇са утсванах̣
Дума по дума
сах̣ – това; уччака̄ше – заблестя; дхавала-ударах̣ – бяла и заоблена; дарах̣ – раковина; апи – макар че е така; урукрамася – на великия търсач на приключения; адхарашон̣а – от трансценденталните свойства на устните му; шон̣има̄ – почервеня; да̄дхма̄яма̄нах̣ – надута; кара-кан̃джа-сампут̣е – хваната от лотосовата ръка; ятха̄ – като че ли; абджа-кхан̣д̣е – от стъблата на лотосите; кала-хам̇сах̣ – гмуркащ се лебед; утсванах̣ – високо зазвуча.
Превод
Когато Бог Кр̣ш̣н̣а взе в ръка бялата заоблена раковина и я наду, тя като че ли порозовя от допира на трансценденталните му устни. Сякаш бял лебед се гмуркаше между стъблата на червени лотоси.
Пояснение
Червеникавият оттенък на бялата раковина, появил се при допира до устните на Бога, е символ, който има духовен смисъл. Богът е напълно духовен, а материята е невежество за духовното битие. Всъщност в духовното просветление няма нищо материално. То идва при досега с Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Богът се намира във всяка частица от битието и може да прояви присъствието си у всеки. Чрез силната любов към Бога и чрез преданото служене, или с други думи, чрез духовното съприкосновение с Бога, всичко добива червеникава духовна окраска, подобно на раковината в ръката на Бога, а парамахам̇сите, изключително мъдрите хора, са като лебед, който се гмурка във водите на духовното блаженство, вечно украсени с лотосовите нозе на Бога.