Шрӣмад бха̄гаватам 1.11.3
Текст
джагад-бхая-бхая̄вахам
пратюдяюх̣ праджа̄х̣ сарва̄
бхартр̣-даршана-ла̄ласа̄х̣
Дума по дума
там – това; упашрутя – дочули; нинадам – звука; джагат-бхая – страхът в материалното битие; бхая-а̄вахам – заплашителен; прати – към; удяюх̣ – бързо се отправиха; праджа̄х̣ – гражданите; сарва̄х̣ – всички; бхартр̣ – защитникът; даршана – среща; ла̄ласа̄х̣ – желаейки това.
Превод
Щом чуха звука, от който в материалния свят се плаши и самият страх, жителите на Два̄рака̄ се втурнаха натам, за да видят най-сетне Бога, защитника на всички предани, когото така дълго очакваха.
Пояснение
Както вече обяснихме, всички жители на Два̄рака̄ от времето на Бог Кр̣ш̣н̣а били освободени души, дошли заедно с Бога като негова свита. Всички горели от желание да видят Бога, макар че благодарение на духовната си връзка с него никога не се били разделяли. Както гопӣте във Вр̣нда̄вана мислели за Кр̣ш̣н̣а, докато Той пасял кравите извън селото, така жителите на Два̄рака̄ били погълнати от мисли за Бога, докато Той бил далеч от тях, за да участва в битката при Курукш̣етра. Един известен бенгалски писател твърди, че Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, Кр̣ш̣н̣а в Матхура̄ и Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ са различни личности. От гледна точка на историята това заключение е съвършено невярно. Кр̣ш̣н̣а в Курукш̣етра и Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄ са една и съща личност.
Заради отсъствието на Бога от Два̄рака̄ жителите на трансценденталния град били изпаднали в униние, така както ние тъгуваме нощем, задето слънцето го няма. Звукът, който възвестил пристигането на Бог Кр̣ш̣н̣а, бил като предизвестие за утринната зора. И когато слънцето на Кр̣ш̣н̣а изгряло, всички жители на Два̄рака̄ се събудили от сън и се устремили към него да го видят. Преданите на Бога не знаят друг защитник.
Звукът на Бога е тъждествен с Бога, както вече се опитахме да обясним, основавайки се на недвойствената позиция на Бога. В положението, в което се намираме сега, материалното ни битие е изпълнено със страх. От четирите трудности в материалното съществуване – осигуряването на храна, намирането на подслон, страха и размножаването – най-много ни тревожи страхът. Ние постоянно се боим, защото не знаем каква беда ни очаква в следващия момент. Цялото материално битие е изпълнено с проблеми, затова страхът винаги ще ни безпокои най-много. Той се дължи на общуването ни със заблуждаващата енергия на Бога, наречена ма̄я̄, външна енергия. Но щом се разнесе звукът на Бога под формата на святото му име, провъзгласено от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, всичкият страх изчезва. Това свято име се състои от следните шестнайсет думи:
Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.
Можем да се възползваме от тези звуци и с тяхна помощ да се освободим от всички заплахи и неприятности на материалното битие.