Skip to main content

ТЕКСТ 5

ВІРШ 5

Текст

Текст

надях̣ самудра̄ гираях̣
саванаспати-вӣрудхах̣

пхалантй ош̣адхаях̣ сарва̄х̣
ка̄мам анвр̣ту тася ваи
надйах̣ самудра̄ ґірайах̣
саванаспаті-вірудгах̣
пгалантй ошадгайах̣ сарва̄х̣
ка̄мам анвр̣ту тасйа ваі

Дума по дума

Послівний переклад

надях̣ – реките; самудра̄х̣ – океаните; гираях̣ – хълмовете и планините; саванаспати – растенията; вӣрудхах̣ – тревите; пхаланти – действащите; ош̣адхаях̣ – билки; сарва̄х̣ – всички; ка̄мам – потребности; анвр̣ту – сезонни; тася – за царя; ваи – несъмнено.

надйах̣  —  річки; самудра̄х̣  —  океани; ґірайах̣  —  пагорби й гори; саванаспаті  —  овочі; вірудгах̣  —  трави; пгаланті  —  цілющі; ошадгайах̣  —  лікарські рослини; сарва̄х̣  —  усі; ка̄мам  —   потреби; анвр̣ту  —  будь-якої пори року; тасйа  —  цареві; ваі  —  певно.

Превод

Переклад

Всеки сезон реките, океаните, хълмовете, планините, горите, растенията и лечебните билки плащаха богата дан на царя.

Річки, океани, пагорби й гори, ліси, трави й цілющі рослини сплачували цареві рясну данину будь-якої пори року.

Пояснение

Коментар

Както споменахме, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се намирал под покровителството на аджита, непогрешимия Бог, затова реките, океаните, планините, горите и пр., които принадлежат на Бога, били удовлетворени и плащали на царя богата дан. Тайната на успеха е да се приеме покровителството на Върховния Бог. Нищо не може да се осъществи без разрешението на Бога. За да се развива икономиката, не са достатъчни собствените ни усилия, машините и съоръженията. Необходимо е и разрешението на Върховния Бог – в противен случай всичко ще се проваля, независимо какви средства и начини използваме. Крайната причина за успеха е даива, Върховният. Царете като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира разбирали съвършено добре, че царят е наместник на Върховния Бог и трябва да се грижи за добруването на хората. В действителност държавата принадлежи на Върховния Бог. Реките, океаните, горите, планините, билките и т.н. не са създадени от човека. Те са творения на Върховния Бог, а на живите същества е позволено да използват това имущество на Бога в служене на Бога. Днес всичко се прави под лозунга, че е за народа, затова и правителството е от народа и за народа. Но за да може в днешно време на основата на идеологията на духовния комунизъм – съзнанието за Бога и за съвършенството на човешкия живот – да се създаде нов тип човек, светът отново трябва да започне да следва примера на царе като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Парӣкш̣ит. По волята на Бога всичко в света е достатъчно и ако го използваме разумно, можем да живеем спокойно, без да възникват конфликти между хората, между човека и природата или между човека и животните. Богът управлява всичко и ако е удовлетворен Той, ще бъде удовлетворена и цялата природа. Реките ще бъдат пълноводни и ще подхранват земята, океаните ще дават предостатъчно минерали, перли и скъпоценни камъни, горите ще осигуряват в изобилие дървесина, билки и растения. Със смяната на годишните времена щедро ще се раждат плодове и цветя. Неестественият начин на живот, който е зависим от заводи и машини, може да донесе ограничено щастие на ограничен брой хора за сметка на щастието на милиони други. Тъй като енергията на хората се влага в промишленото производство, производството на естествени продукти се ограничава и намалява и от това хората стават нещастни. Повечето хора не са добре образовани и затова следват примера на заможните, като експлоатират природните богатства. В резултат възниква остро съперничество между хората и между нациите. И сред всичко това липсва управляващата власт на специално подготвен представител на Бога. Такъв, който внимателно да прецени недостатъците на съвременната цивилизация, като я сравни с описаното тук, и да следва стъпките на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, за да се пречисти човекът и да се прости с всички отживелици.

Махараджа Юдгіштгіра, як вже сказано, перебував під захистом аджіти, нехибимого Господа, і тому все, що належить Господеві    —    річки, океани, пагорби, ліси й усе решта,    —    раділо й сплачувало цареві кожне свою данину. Секрет успіху    —    стати під захист Верховного Господа. Немає нічого, що відбувалося б без Його дозволу. Економічного проґресу, що заснований на наших зусиллях і потужності машин та устаткування, замало. Потрібний дозвіл від Верховного Господа, бо інакше нам і з найліпшим обладнанням успіху не досягти. У кінцевім підсумку успіх забезпечує дайва, Всевишній. Великі царі, яким був і Махараджа Юдгіштгіра, чітко усвідомлювали, що Всевишній настановляє царя дбати про добробут людського загалу. Насправді держава належить Верховному Господу. Річки, океани, ліси, пагорби, зілля і таке інше створила не людина    —    це все створив Верховний Господь, а живій істоті дозволено користатися власністю Господа задля служіння Йому. Гасло сьогодення таке: «Все    —    для добра людини!» Отож уряд створений людьми і для людей. Але щоб за сучасних обставин створити нову форму людського суспільства, заснованого на свідомості Бога і вдосконаленні людського життя, тобто на ідеях духовного комунізму, світ мусить піти стопами таких царів, як Махараджа Юдгіштгіра й цар Парікшіт. Милістю Господа всього є доволі, і, правильно використовуючи все, ми можемо жити зручно, так, щоб не було ворожнечі між людьми, між людиною і твариною та людиною і природою. Господь панує над усім, і якщо Він задоволений, задоволена кожна часточка природи: річки щедро зрошують землю, океани постачають доволі мінералів, перлів і самоцвітів, ліси дають досить деревини, лікарських та інших рослин і кожної пори року рясно родить плодів і квітів. Коли все життя суспільства залежить від фабрик та машин, щастя, та й те несправжнє, приступне лише одиницям, що живуть коштом решти мільйонів. А оскільки люди вкладають свою енерґію у промислове виробництво, обробляти те, що дає природа, нема кому, і внаслідку загал нещасний. Не маючи належної освіти і йдучи за прикладом привілейованої меншости, вони визискують природні ресурси, і через це між окремими людьми і цілими націями триває запекла боротьба. На чолі держав стоять не представники Господа, а люди, що зовсім не навчені врядувати. Ми мусимо глибоко замислитись над вадами сучасної цивілізації, порівнявши її з тою, про яку читаємо у вірші, і піти стопами Махараджі Юдгіштгіри, щоб очиститись й викорінити усі вади.