В основата на икономическото развитие са земята и кравите. Човешкото общество се нуждае от зърнени храни, плодове, мляко, полезни изкопаеми, дрехи, дървесина и т.н. Тези неща са необходими, за да може човекът да удовлетворява материалните потребности на тялото си. Хората определено нямат нужда от месо и риба или от железни инструменти и машини. Докато Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира управлявал света, по цялата земя редовно падали дъждове. Хората не могат да управляват дъждовете. Техен повелител е небесният цар Индрадева, а той е слуга на Бога. Когато царят и поданиците му се подчиняват на Бога, от небето редовно валят дъждове, благодарение на които земята ражда най-различни продукти. Редовните дъждове дават не само достатъчно зърно и плодове; когато те се съчетаят с влиянието на звездите, се образуват в изобилие скъпоценни камъни и перли. Зърното и зеленчуците могат прекрасно да нахранят човека и животните, а охранените крави дават достатъчно мляко, което осигурява силата и жизнеността на хората. Ако има достатъчно мляко, зърно, плодове, памук, коприна и скъпоценни камъни, нима ще има нужда от кина, публични домове, кланици и пр.? Нима е нужен този противоестествен разкош под формата на кина, коли, радио, месо и заведения? Какво друго е създала тази цивилизация, освен ненавистта между хората и нациите? Утвърдила ли е равенството и братството, щом заради прищевките на единици изпраща хиляди хора в адските заводи и на бойните полета?

Тук се казва, че кравите обливали земята с млякото си, защото виметата им били препълнени, а самите те – радостни. Нима те нямат нужда от необходимото покровителство, за да могат да живеят спокойно и да имат достатъчно трева по пасищата? Защо заради себичните си цели хората трябва да убиват кравите? Защо не са удовлетворени от зърното, плодовете и млякото, от които могат да приготвят стотици и хиляди вкусни ястия? Защо целият свят е пълен с кланици, в които се убиват невинни животни? Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, внукът на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, пътувал из необятното си царство и веднъж видял как един черен човек се опитва да убие една крава. Царят веднага хванал този касапин и заслужено го наказал. Нима царят, президентът, не трябва да покровителства бедните животни, които не могат сами да се защитават? Нима обратното е човечно? Нима животните в дадена държава не се числят към обитателите ѝ? Защо се допуска те да бъдат убивани в кланиците? В това ли се изразява равенството, братството и ненасилието?

И така, едноличната власт на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира е много по-висша форма на управление от съвременната „прогресивна“ и „цивилизована“ демокрация, която позволява животните да бъдат убивани, а хора, които са по-низши и от животни, да гласуват за друго човекоподобно животно.

Ние сме творения на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че самият Бог е бащата, който е дал семето, а материалната природа е майката на всички живи същества, разположени във всякакви форми. Затова по милостта на всемогъщия баща Шрӣ Кр̣ш̣н̣а майката Природа има достатъчно храна и за животните, и за хората. Човешките същества са по-големите братя на всички други живи същества. Те са надарени с по-висш разум, отколкото животните, за да могат да разберат законите на природата и волята на Всемогъщия баща. Човешката цивилизация трябва да се развива въз основа на благата, които произвежда материалната природа, без да се опитва с противоестествени средства да развива икономиката единствено заради външния разкош и сетивното наслаждение, превръщайки света в хаос от неестествена власт и алчност. Това не е нищо друго, освен живот на кучета и на свине.