ТЕКСТ 18
VERZ 18
Текст
Besedilo
а̄тманй ева̄ватиш̣т̣хате
ниспр̣хах̣ сарва-ка̄мебхьо
юкта итй учяте тада̄
ātmany evāvatiṣṭhate
nispṛhaḥ sarva-kāmebhyo
yukta ity ucyate tadā
Дума по дума
Synonyms
яда̄ – когато; виниятам – дисциплинирани; читтам – умът и дейностите му; а̄тмани – в трансценденталността; ева – несъмнено; аватиш̣т̣хате – се установява; ниспр̣хах̣ – освободен от желание; сарва – за всички видове; ка̄мебхях̣ – материално сетивно наслаждение; юктах̣ – добре установен в йога; ити – по такъв начин; учяте – се казва; тада̄ – тогава.
yadā – ko; viniyatam – povsem obvladan; cittam – um in njegove dejavnosti; ātmani – v transcendenci; eva – vsekakor; avatiṣṭhate – se ustali; nispṛhaḥ – ki je brez želja; sarva – po vsakovrstnem; kāmebhyaḥ – materialnem čutnem uživanju; yuktaḥ – neomajen v yogi; iti – tako; ucyate – rečeno je, da je; tadā – takrat.
Превод
Translation
Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и, освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога.
Za yogīja, ki z vadbo yoge obvlada dejavnosti uma in se osvobojen sleherne materialne želje ustali v transcendenci, je rečeno, da je neomajen v yogi.
Пояснение
Purport
За разлика от дейностите на обикновения човек, дейностите на един йогӣ са характерни с прекратяване на всички материални желания, а от тях сексуалното е най-силно. Съвършеният йогӣ така добре е дисциплинирал дейностите на ума си, че повече не е обезпокояван от никакво материално желание. Това съвършено ниво естествено се постига от Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):
Yogī se razlikuje od navadnega človeka po tem, da je pri svojem delovanju brez materialnih želja, med katerimi je glavna želja po spolnosti. Popoln yogī ima dovršen nadzor nad umskimi dejavnostmi, zato ga materialne želje ne vznemirjajo več. To stopnjo popolnosti samodejno doseže, kdor je zavesten Kṛṣṇe. Śrīmad-Bhāgavatam (9.4.18–20) pravi:
вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим̇ чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
vacāṁsi vaikuṇṭha-guṇānuvarṇane
karau harer mandira-mārjanādiṣu
śrutiṁ cakārācyuta-sat-kathodaye
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'н̇га-сан̇гамам
гхра̄н̣ам̇ ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м̇ тад-арпите
tad-bhṛtya-gātra-sparśe ’ṅga-saṅgamam
ghrāṇaṁ ca tat-pāda-saroja-saurabhe
śrīmat-tulasyā rasanāṁ tad-arpite
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам̇ ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттама-шлока-джана̄шрая̄ ратих̣
śiro hṛṣīkeśa-padābhivandane
kāmaṁ ca dāsye na tu kāma-kāmyayā
yathottama-śloka-janāśrayā ratiḥ
„Цар Амбарӣш̣а най-напред насочи ума си към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; след това използва речта си, за да описва трансценденталните качества на Бога, ръцете си – за да чисти неговия храм, ушите си – за да слуша за дейностите на Бога, очите си – за да гледа трансценденталните му форми, тялото си – за да докосва телата на преданите, обонянието си – за да вдъхва аромата на лотосите, предложени на Бога, езика си – за да вкусва листата от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, краката си – за да ходи до местата за поклонение и в храма на Бога, главата си – за да отдава почитания на Бога и желанията си – за да изпълни неговата мисия. Всички тези трансцендентални дейности напълно подобават на един чист предан“.
„Kralj Ambarīṣa je najprej osredotočil um na lotosova stopala Gospoda Kṛṣṇe, zatem je z besedami opisoval Gospodove transcendentalne odlike, roke je uporabil za čiščenje Gospodovega templja, ušesa za poslušanje o Gospodovih dejanjih, oči za gledanje Gospodovih transcendentalnih podob, telo za dotikanje teles bhakt, nos za vonjanje dišečih lotosovih cvetov, darovanih Gospodu, jezik za okušanje lističev rastline tulasī, darovanih Gospodovim lotosovim stopalom, noge za obiskovanje romarskih mest in Gospodovih templjev, glavo za priklanjanje v znak spoštovanja Gospodu, svoje želje pa je povezal z opravljanjem Gospodovega poslanstva. Te transcendentalne dejavnosti povsem pristojijo čistemu bhakti.“
За последователите на имперсонализма трансценденталното ниво, постигнато чрез гореописаните дейности, може да е субективно неизразимо, но то е лесно достижимо за човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както се вижда от примера с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ако умът не е установен в лотосовите нозе на Бога чрез постоянно помнене, тези трансцендентални дейности не са практични. По тази причина в преданото служене предписаните дейности се наричат арчана – заетост на всички сетива в служене на Бога. Сетивата и умът изискват действия. Просто като се въздържа, човек няма да постигне практически резултат. Следователно за хората – особено за тези, които не са приели жизненото стъпало на отречението – трансценденталното насочване на ума и сетивата, описано по-горе, е съвършеният метод за трансцендентален успех, наричан в Бхагавад-гӣта̄ юкта.
Ta transcendentalna stopnja je za impersonaliste nedosegljiva, Kṛṣṇe zavesten človek pa jo zlahka doseže, kar je razvidno iz opisa delovanja Mahārāje Ambarīṣe. Take transcendentalne dejavnosti lahko opravlja samo, kdor se neprestano spominja Gospoda in čigar um je osredotočen na Gospodova lotosova stopala. Predpisane dejavnosti vdanega služenja Gospodu se imenujejo arcana, opravila, s katerimi človek vse čute zaposli v službi Gospoda. Čuti in um ne morejo biti nedejavni, zato samo odrekanje ni praktično. Za navadne ljudi, posebej za tiste, ki niso v redu odpovedi, je zato zgoraj opisana transcendentalna zaposlitev uma in čutov popolna metoda za dosego transcendentalne ravni, ki jo Bhagavad-gītā imenuje yukta.