ТЕКСТ 18
TEXT 18
Текст
Texte
а̄тманй ева̄ватиш̣т̣хате
ниспр̣хах̣ сарва-ка̄мебхьо
юкта итй учяте тада̄
ātmany evāvatiṣṭhate
nispṛhaḥ sarva-kāmebhyo
yukta ity ucyate tadā
Дума по дума
Synonyms
яда̄ – когато; виниятам – дисциплинирани; читтам – умът и дейностите му; а̄тмани – в трансценденталността; ева – несъмнено; аватиш̣т̣хате – се установява; ниспр̣хах̣ – освободен от желание; сарва – за всички видове; ка̄мебхях̣ – материално сетивно наслаждение; юктах̣ – добре установен в йога; ити – по такъв начин; учяте – се казва; тада̄ – тогава.
yadā: quand; viniyatam: particulièrement disciplinés; cittam: le mental et ses activités; ātmani: dans la transcendance; eva: certes; avatiṣṭhate: devient situé; nispṛhaḥ: dénué de désir; sarva: pour toutes sortes de; kāmebhyaḥ: plaisirs matériels; yuktaḥ: fermement situé dans le yoga; iti: ainsi; ucyate: est dit être; tadā: à ce moment.
Превод
Translation
Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и, освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога.
On dit que le yogī est fixé dans le yoga quand il a su, par cette pratique, régler les activités de son mental et atteindre un niveau transcendantal où les désirs matériels n’ont plus de prise.
Пояснение
Purport
За разлика от дейностите на обикновения човек, дейностите на един йогӣ са характерни с прекратяване на всички материални желания, а от тях сексуалното е най-силно. Съвършеният йогӣ така добре е дисциплинирал дейностите на ума си, че повече не е обезпокояван от никакво материално желание. Това съвършено ниво естествено се постига от Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):
Les actes d’un yogī se distinguent de ceux d’un homme ordinaire dans la mesure où aucun désir matériel – et plus particulièrement le désir sexuel, le plus fort des désirs – ne le perturbe plus car il a su discipliner son mental. Quiconque adopte la conscience de Kṛṣṇa peut tout naturellement se parfaire de la sorte. Le Bhāgavatam (9.4.18–20) illustre cela fort bien:
вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим̇ чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
vacāṁsi vaikuṇṭha-guṇānuvarṇane
karau harer mandira-mārjanādiṣu
śrutiṁ cakārācyuta-sat-kathodaye
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'н̇га-сан̇гамам
гхра̄н̣ам̇ ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м̇ тад-арпите
tad-bhṛtya-gātra-sparśe ’ṅga-saṅgamam
ghrāṇaṁ ca tat-pāda-saroja-saurabhe
śrīmat-tulasyā rasanāṁ tad-arpite
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам̇ ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттама-шлока-джана̄шрая̄ ратих̣
śiro hṛṣīkeśa-padābhivandane
kāmaṁ ca dāsye na tu kāma-kāmyayā
yathottama-śloka-janāśrayā ratiḥ
„Цар Амбарӣш̣а най-напред насочи ума си към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; след това използва речта си, за да описва трансценденталните качества на Бога, ръцете си – за да чисти неговия храм, ушите си – за да слуша за дейностите на Бога, очите си – за да гледа трансценденталните му форми, тялото си – за да докосва телата на преданите, обонянието си – за да вдъхва аромата на лотосите, предложени на Бога, езика си – за да вкусва листата от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, краката си – за да ходи до местата за поклонение и в храма на Бога, главата си – за да отдава почитания на Бога и желанията си – за да изпълни неговата мисия. Всички тези трансцендентални дейности напълно подобават на един чист предан“.
« Le roi Ambarīṣa fixait tout d’abord son esprit sur les pieds pareils-au-lotus de Kṛṣṇa, puis usait de sa parole pour décrire les qualités transcendantales du Seigneur. Il se servait de ses mains pour nettoyer Son temple, de ses oreilles pour entendre louer Ses activités, de ses yeux pour contempler Sa forme absolue, de son corps pour toucher le corps de Ses dévots, de ses narines pour humer le parfum des fleurs de lotus qu’on Lui offre, de sa langue pour goûter les feuilles de tulasī déposées à Ses pieds de lotus, de ses jambes pour se rendre en des lieux de pèlerinage et visiter Ses temples, de sa tête pour se prosterner devant Lui. Quant à ses désirs, il les consacrait à remplir Sa mission. De telles activités spirituelles caractérisent le pur dévot du Seigneur. »
За последователите на имперсонализма трансценденталното ниво, постигнато чрез гореописаните дейности, може да е субективно неизразимо, но то е лесно достижимо за човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както се вижда от примера с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ако умът не е установен в лотосовите нозе на Бога чрез постоянно помнене, тези трансцендентални дейности не са практични. По тази причина в преданото служене предписаните дейности се наричат арчана – заетост на всички сетива в служене на Бога. Сетивата и умът изискват действия. Просто като се въздържа, човек няма да постигне практически резултат. Следователно за хората – особено за тези, които не са приели жизненото стъпало на отречението – трансценденталното насочване на ума и сетивата, описано по-горе, е съвършеният метод за трансцендентален успех, наричан в Бхагавад-гӣта̄ юкта.
Cet exemple nous montre bien que s’il est impossible à un impersonnaliste de percevoir et de définir cet état absolu, c’est chose facile pour une personne consciente de Kṛṣṇa. Mais on ne peut accomplir ces tâches transcendantales que si l’on s’absorbe en permanence dans le souvenir des pieds pareils-au-lotus du Seigneur. Dans le service de dévotion, on appelle arcanā le processus dans lequel s’inscrivent les activités décrites plus haut. Celles-ci constituent l’art de mettre ses sens au service du Seigneur. Le mental et les sens étant toujours actifs, il est impossible d’en faire abstraction. Le meilleur moyen pour l’homme de se parfaire spirituellement, notamment pour celui qui n’a pas embrassé l’ordre du renoncement, sera d’utiliser ses sens comme le fit Mahārāja Ambarīṣa, c’est-à-dire d’en user de façon transcendantale, ainsi que nous l’indique fort à propos le mot yukta employé dans ce verset.