Skip to main content

ТЕКСТ 31

ТЕКСТ 31

Текст

Текст

сва-дхармам апи ча̄векш̣я
на викампитум архаси
дхармя̄д дхи юддха̄ч чхрейо 'нят
кш̣атрияся на видяте
сва-дхармам апи ча̄векшйа
на викампитум архаси
дхармйа̄д дхи йуддха̄ч чхрейо ’нйат
кшатрийасйа на видйате

Дума по дума

Пословный перевод

сва-дхармам – своя религиозен дълг; апи – наистина; ча – също; авекш̣я – счита; на – никога; викампитум – колебаеш; архаси заслужаваш; дхармя̄т – за религиозни принципи; хи – наистина; юддха̄т – сражение; шреях̣ – по-добра работа; анят – всеки друг; кш̣атрияся – на кш̣атрия; на – не; видяте – съществуват.

сва-дхармам — свой религиозный долг; апи — поистине; ча — также; авекшйа — приняв во внимание; на — не; викампитум — колебаться; архаси — можешь; дхармйа̄т — во имя законов религии; хи — ведь; йуддха̄т — сражения; ш́рейах̣ — лучшее (занятие); анйат — другое; кшатрийасйакшатрия; на — не; видйате — существует.

Превод

Перевод

Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.

Что же касается твоего долга, то знай, что для тебя как для кшатрия нет лучшего занятия, чем сражаться за устои религии. Стало быть, у тебя нет причин для колебаний.

Пояснение

Комментарий

В системата на четирите социални съсловия, на които е разделено обществото, представителите на второто съсловие – кш̣атриите – отговарят за доброто му управление. Кш̣ат означава „наранявам“. Човек, който защитава от злини, е наричан кш̣атрия (тра̄яте   означава  защитавам). Кш̣атриите се учат да убиват на лов в гората. Един кш̣атрия е трябвало да отиде в гората, да открие тигър и да го победи само с меча си. Когато тигърът бивал убит, трупът му се кремирал на погребален огън с царски почести. Тази традиция се следва и до днес от царете кш̣атрии в Джайпур. Кш̣атриите се обучават да предизвикват и убиват, защото понякога по законите на религията е необходимо да прибягват към насилие. Затова на тях не се препоръчва да приемат направо жизненото стъпало на отречението сання̄са. В политиката ненасилието може да е добра дипломация, но никога не е принцип или решаващ фактор. В религиозните законници се казва:

В системе четырех сословий представителей второго сословия, которые призваны править государством на основе законов религии, называют кшатриями. Кшат значит «вред». Человека, который защищает других от тех, кто причиняет им вред, называют кшатрием (тра̄йате значит «защищать»). Кшатрии упражнялись в военном искусстве, охотясь в лесу. Обычно кшатрий отправлялся в лес, находил тигра и, вооруженный мечом, сражался с ним один на один. Когда тигр испускал дух, его возлагали на погребальный костер и с царскими почестями кремировали. Цари-кшатрии Джайпура и по сей день следуют этому обычаю. Кшатрия специально учили тому, как вызывать противника на бой и сражаться насмерть, ибо в некоторых случаях по законам религии необходимо прибегать к насилию. Поэтому кшатрии не должны принимать санньясу и отрекаться от мира. Ненасилие в политике допустимо как дипломатический ход, но его нельзя возводить в принцип. В своде религиозных законов говорится:

а̄хавеш̣у митхо 'ньоням̇
джигха̄м̇санто махӣ-кш̣итах̣
юддхама̄на̄х̣ парам̇ шактя̄
сваргам̇ я̄нтй апара̄н̇-мукха̄х̣
а̄хавешу митхо ’нйонйам̇
джигха̄м̇санто махӣ-кшитах̣
йуддхама̄на̄х̣ парам̇ ш́актйа̄
сваргам̇ йа̄нтй апара̄н̇-мукха̄х̣
ягйеш̣у пашаво брахман
ханянте сататам̇ двиджаих̣
сам̇скр̣та̄х̣ кила мантраиш ча
те 'пи сваргам ава̄пнуван
йаджн̃ешу паш́аво брахман
ханйанте сататам̇ двиджаих̣
сам̇скр̣та̄х̣ кила мантраиш́ ча
те ’пи сваргам ава̄пнуван

„Когато цар или кш̣атрия загине на бойното поле в битка с друг цар, негов съперник, той е достоен да се пренесе на райските планети, както един бра̄хман̣а достига тези планети чрез принасяне на животни в жертвения огън“. Като убива врага си на бойното поле в съответствие с религиозните принципи или убива животни в жертвения огън, човек не извършва насилие, защото това се прави според религиозните закони за благото на всички. Принесеното в жертва животно веднага след смъртта си получава човешко тяло, без да се подлага на продължителния еволюционен процес от една към друга форма на живот. Кш̣атриите, убити на бойното поле, попадат в рая също като бра̄хман̣ите, извършващи жертвоприношения.

«Царь-кшатрий, погибший на поле боя во время поединка с другим царем, своим соперником, попадает в рай. Туда же после смерти попадают и брахманы, которые совершают жертвоприношения, принося на жертвенный огонь животных». Таким образом, тот, кто убивает врага на поле боя в соответствии с религиозными предписаниями или сжигает животных на жертвенном огне, не совершает насилия, ибо эти поступки соответствуют законам религии и несут благо каждому. Животное, принесенное в жертву, сразу после смерти получает человеческое тело, не проходя долгий эволюционный цикл. А кшатрий, убитый на поле боя, попадает в рай, так же как и брахман, совершающий жертвоприношения.

Има два вида сва дхарма, специфични задължения. Този, който все още не е постигнал освобождение, трябва да изпълнява предписаните му задължения в съответствие с религиозните принципи. А за постигналия освобождение, задълженията (сва дхарма) стават духовни, извън рамките на материалната телесна представа. Докато един бра̄хман̣а или кш̣атрия се намира на телесно ниво, той е длъжен да изпълнява специфичните си задължения. Сва дхарма е предписана от Бога и това ще бъде обяснено в четвърта глава. Материалният аспект на сва дхарма се нарича варн̣а̄шрама дхарма и помага на човек да напредва в духовното разбиране. Човешката цивилизация започва с варн̣а̄шрама дхарма – специфичните задължения, определени според индивидуалните качества (гун̣и) на всеки. Изпълнявайки предписаните от авторитет задължения, независимо какви са те, човек се издига до по-висше ниво на живот.

Существует два вида сва-дхармы, или обязанностей, предписанных шастрами. Тот, кто еще не освободился из материального плена, должен выполнять предписанные ему обязанности, следуя религиозным заповедям, — это поможет ему обрести освобождение. А когда человек обретает освобождение, его обязанности (сва-дхарма) становятся духовными и выходят за рамки материальных, телесных представлений о жизни. Пока брахман или кшатрий находится на уровне телесных представлений, он должен выполнять свои обязанности неукоснительно. Сва-дхарму человека определяет Сам Господь, о чем будет сказано в четвертой главе. Материальный аспект сва-дхармы называется варнашрама-дхармой, которая представляет собой систему общественного устройства, помогающую человеку постичь свою духовную природу. Человеческая цивилизация начинается с варнашрама-дхармы — обязанностей, предписанных человеку в соответствии с гунами природы, влияющими на его тело. Выполняя обязанности, предписанные свыше, какими бы они ни были, человек постепенно прогрессирует и достигает более высокого духовного статуса.