ТЕКСТ 31
VERSO 31
Текст
Texto
на викампитум архаси
дхармя̄д дхи юддха̄ч чхрейо 'нят
кш̣атрияся на видяте
na vikampitum arhasi
dharmyād dhi yuddhāc chreyo ’nyat
kṣatriyasya na vidyate
Дума по дума
Sinônimos
сва-дхармам – своя религиозен дълг; апи – наистина; ча – също; авекш̣я – счита; на – никога; викампитум – колебаеш; архаси – заслужаваш; дхармя̄т – за религиозни принципи; хи – наистина; юддха̄т – сражение; шреях̣ – по-добра работа; анят – всеки друг; кш̣атрияся – на кш̣атрия; на – не; видяте – съществуват.
sva-dharmam — os princípios religiosos próprios de uma pessoa; api — também; ca — de fato; avekṣya — considerando; na — nunca; vikampitum — hesitar; arhasi — você merece; dharmyāt — por princípios religiosos; hi — mesmo; yuddhāt — do que lutar; śreyaḥ — melhor ocupação; anyat — nenhuma outra; kṣatriyasya — do kṣatriya; na — não; vidyate — existe.
Превод
Tradução
Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.
Considerando seu dever específico de kṣatriya, você deve saber que não há melhor ocupação para você do que lutar conforme determinam os princípios religiosos; e assim não há necessidade de hesitação.
Пояснение
Comentário
В системата на четирите социални съсловия, на които е разделено обществото, представителите на второто съсловие – кш̣атриите – отговарят за доброто му управление. Кш̣ат означава „наранявам“. Човек, който защитава от злини, е наричан кш̣атрия (тра̄яте означава защитавам). Кш̣атриите се учат да убиват на лов в гората. Един кш̣атрия е трябвало да отиде в гората, да открие тигър и да го победи само с меча си. Когато тигърът бивал убит, трупът му се кремирал на погребален огън с царски почести. Тази традиция се следва и до днес от царете кш̣атрии в Джайпур. Кш̣атриите се обучават да предизвикват и убиват, защото понякога по законите на религията е необходимо да прибягват към насилие. Затова на тях не се препоръчва да приемат направо жизненото стъпало на отречението сання̄са. В политиката ненасилието може да е добра дипломация, но никога не е принцип или решаващ фактор. В религиозните законници се казва:
Das quatro ordens de divisão social, a segunda ordem, designada para que haja boa administração, é chamada de kṣatriya. Kṣat significa lesado. Quem protege contra danos é chamado de kṣatriya (trāyate — dar proteção). Os kṣatriyas treinam matando na floresta. Um kṣatriya costumava entrar na floresta para desafiar um tigre e, munido de sua espada, lutava face a face com ele. Quando o tigre era morto, este recebia a ordem real da cremação. Tal sistema tem sido seguido até os dias de hoje pelos reis kṣatriyas do Estado de Jaipur. Os kṣatriyas são especialmente treinados para desafiar e matar porque a violência religiosa às vezes é um fator necessário. Portanto, os kṣatriyas jamais são designados para aceitar diretamente a ordem de sannyāsa, ou renúncia. Em política, a não-violência pode ser um recurso diplomático, mas nunca é um fator ou princípio. Nos livros judiciais religiosos declara-se:
джигха̄м̇санто махӣ-кш̣итах̣
юддхама̄на̄х̣ парам̇ шактя̄
сваргам̇ я̄нтй апара̄н̇-мукха̄х̣
jighāṁsanto mahī-kṣitaḥ
yuddhamānāḥ paraṁ śaktyā
svargaṁ yānty aparāṅ-mukhāḥ
ханянте сататам̇ двиджаих̣
сам̇скр̣та̄х̣ кила мантраиш ча
те 'пи сваргам ава̄пнуван
hanyante satataṁ dvijaiḥ
saṁskṛtāḥ kila mantraiś ca
te ’pi svargam avāpnuvan
„Когато цар или кш̣атрия загине на бойното поле в битка с друг цар, негов съперник, той е достоен да се пренесе на райските планети, както един бра̄хман̣а достига тези планети чрез принасяне на животни в жертвения огън“. Като убива врага си на бойното поле в съответствие с религиозните принципи или убива животни в жертвения огън, човек не извършва насилие, защото това се прави според религиозните закони за благото на всички. Принесеното в жертва животно веднага след смъртта си получава човешко тяло, без да се подлага на продължителния еволюционен процес от една към друга форма на живот. Кш̣атриите, убити на бойното поле, попадат в рая също като бра̄хман̣ите, извършващи жертвоприношения.
“No campo de batalha, um rei ou kṣatriya que combate outro rei que lhe tem inveja está qualificado a alcançar os planetas celestiais após a morte, assim como os brāhmaṇas também alcançam os planetas celestiais sacrificando animais no fogo do sacrifício.” Portanto, matar no campo de batalha em obediência a princípios religiosos e matar animais no fogo do sacrifício não são em absoluto considerados atos de violência, porque todos se beneficiam com os princípios religiosos envolvidos. O animal sacrificado consegue uma vida humana imediatamente, sem precisar submeter-se ao processo de evolução gradual através do qual teria de passar de uma forma para outra, e os kṣatriyas mortos no campo de batalha também alcançam os planetas celestiais, que é o mesmo destino reservado aos brāhmaṇas que oferecem o sacrifício.
Има два вида сва дхарма, специфични задължения. Този, който все още не е постигнал освобождение, трябва да изпълнява предписаните му задължения в съответствие с религиозните принципи. А за постигналия освобождение, задълженията (сва дхарма) стават духовни, извън рамките на материалната телесна представа. Докато един бра̄хман̣а или кш̣атрия се намира на телесно ниво, той е длъжен да изпълнява специфичните си задължения. Сва дхарма е предписана от Бога и това ще бъде обяснено в четвърта глава. Материалният аспект на сва дхарма се нарича варн̣а̄шрама дхарма и помага на човек да напредва в духовното разбиране. Човешката цивилизация започва с варн̣а̄шрама дхарма – специфичните задължения, определени според индивидуалните качества (гун̣и) на всеки. Изпълнявайки предписаните от авторитет задължения, независимо какви са те, човек се издига до по-висше ниво на живот.
Há duas espécies de sva-dharmas, deveres específicos. Enquanto não se está liberado, devem-se seguir os princípios religiosos, executando os deveres naturais a fim de obter a liberação. Quando alguém é liberado, seu sva-dharma — dever específico — torna-se espiritual e não está no conceito corpóreo material. Na concepção de vida corpórea, há deveres específicos próprios para os brāhmaṇas e kṣatriyas, e tais deveres são inevitáveis. O sva-dharma é determinado pelo Senhor, e isto será esclarecido no Quarto Capítulo. No plano corpóreo, o sva-dharma é chamado de varṇāśrama-dharma, ou o ponto a partir do qual o homem pode obter a compreensão espiritual. A civilização humana começa na etapa de varṇāśrama-dharma, ou deveres específicos em termos dos modos específicos da natureza obtidos com o corpo. Desempenhar o dever específico no campo de ação de acordo com as ordens das autoridades superiores, serve para elevar a pessoa a uma posição superior na vida.