VERZ 23
ТЕКСТ 23
Besedilo
Текст
brahmaṇas tri-vidhaḥ smṛtaḥ
brāhmaṇās tena vedāś ca
yajñāś ca vihitāḥ purā
брахман̣ас три-видхах̣ смр̣тах̣
бра̄хман̣а̄с тена веда̄ш ча
ягя̄ш ча вихита̄х̣ пура̄
Synonyms
Дума по дума
oṁ – simbol Vsevišnjega; tat – to; sat – večno; iti – tako; nirdeśaḥ – znak; brahmaṇaḥ – Vsevišnjega; tri-vidhaḥ – trojen; smṛtaḥ – velja za; brāhmaṇāḥ – brāhmaṇe; tena – z njim; vedāḥ – vedske spise; ca – tudi; yajñāḥ – žrtvovanja; ca – tudi; vihitāḥ – ki so uporabljali; purā – nekdaj.
ом̇ – обозначаване на Върховния; тат – това; сат – вечно; ити – така; нирдешах̣ – обозначаване; брахман̣ах̣ – на Върховния; три-видхах̣ – тристранно; смр̣тах̣ – се считат; бра̄хман̣а̄х̣ – бра̄хман̣ите; тена – с това; веда̄х̣ – ведическата литература; ча – също; ягя̄х̣ – жертвоприношение; ча – също; вихита̄х̣ – използвани; пура̄ – някога.
Translation
Превод
Od začetka stvarstva se besede oṁ tat sat uporabljajo za označevanje Vrhovne Absolutne Resnice. Te tri simbole so uporabljali brāhmaṇe pri recitiranju vedskih himn in opravljanju žrtvovanj v zadovoljstvo Vsevišnjega.
От началото на сътворението трите думи ом̇ тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.
Purport
Пояснение
Kot je bilo opisano, so askeza, žrtvovanja, miloščina in hrana treh vrst: v guṇah vrline, strasti in nevednosti. Ne glede na to, ali so v prvi ali drugi ali tretji skupini, pa so pod vplivom materije, kar pomeni, da jih onečiščujejo guṇe materialne narave. Kadar je namen človekove askeze, žrtvovanj, miloščine in uživanja hrane doseči Absolutno Resnico – oṁ tat sat, Vsevišnjo Božansko Osebnost, večnega – tedaj mu te dejavnosti pomagajo duhovno napredovati. O tem cilju govorijo sveti spisi. Te tri besede, oṁ tat sat, se nanašajo neposredno na Absolutno Resnico, Vsevišnjo Božansko Osebnost. Besedo oṁ najdemo v vseh vedskih himnah.
Вече бе обяснено, че въздържанието, жертвоприношението, благотворителността и храните се разделят на три вида – в гун̣ите на доброто, страстта и невежеството. Но независимо дали са първа, втора или трета класа, всички те са обусловени, замърсени от материалните гун̣и на природата. Когато са насочени към Върховния – ом̇ тат сат, Божествената Личност, Вечния, – те стават средство за духовно издигане. В писанията е посочена същата цел. Трите думи ом̇ тат сат обозначават специално Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Във ведическите химни винаги можем да открием думата ом̇.
Če se človek ne ravna po pravilih svetih spisov, ne doseže Absolutne Resnice. S svojim delovanjem si pridobi nek začasen rezultat, najvišjega cilja življenja pa ne doseže. To pomeni, da morajo biti naša miloščina, žrtvovanja in askeza v guṇi vrline. Če so v guṇi strasti ali nevednosti, imajo nedvomno manjšo vrednost. Tri besede oṁ, tat in sat se izgovarjajo skupaj s svetim imenom Vsevišnjega Gospoda, na primer oṁ tad viṣṇoḥ. Pri recitiranju vedskih himn in Gospodovega svetega imena se zmeraj doda oṁ. Po njem prepoznamo Vede. Te tri besede so vzete iz vedskih himn. Oṁ ity etad brahmaṇo nediṣṭhaṁ nāma (Ṛg Veda) nakazuje prvi cilj, tat tvam asi (Chāndogya Upaniṣada 6.8.7) nakazuje drugega, sad eva saumya (Chāndogya Upaniṣada 6.2.1) pa tretjega. Združene postanejo oṁ tat sat. V preteklosti, ko je Brahmā, prvo živo bitje v univerzumu, opravljal žrtvovanja, je s temi tremi besedami naslavljal Vsevišnjo Božansko Osebnost. Zato že od nekdaj enako ravnajo tudi vsi ācārye iz nasledstva duhovnih učiteljev. Himna oṁ tat sat je torej zelo pomembna. Bhagavad-gītā pravi, da bi morali vsako dejavnost opravljati v zadovoljstvo oṁ tat sat, Vsevišnjega Gospoda. Kdor se podvrže askezi, daje miloščino in opravlja žrtvovanja ter pri tem izgovarja te tri besede, deluje z zavestjo Kṛṣṇe. Zavest Kṛṣṇe je znanstvena metoda transcendentalnega delovanja, ki človeku omogoča, da se vrne domov, k Bogu. S takim transcendentalnim delovanjem človek ne trati svoje energije.
Ако действа, без да следва правилата на писанията, човек няма да постигне Абсолютната Истина. Той ще постигне някакъв временен резултат, но не крайната цел на живота. В заключение – благотворителност, жертвоприношение и въздържание трябва да се извършват в гун̣ата на доброто. Извършени в гун̣ата на страстта или невежеството, те несъмнено са от по-ниско качество. Трите думи ом̇ тат сат се произнасят заедно със святото име на Върховния Господ, т.е. ом̇ тат виш̣н̣ох̣. Винаги, когато се изрича ведически химн или святото име на Върховния Бог, се добавя ом̇. Това е указание на ведическата литература. Тези три думи са взети от ведическите химни. Ом̇ итй етад брахман̣о недиш̣т̣хам̇ на̄ма посочва първата цел. След това тат твам аси (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.8.7) посочва втората цел. А сад ева саумя (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.2.1) посочва третата цел. Взети заедно, те стават ом̇ тат сат. В миналото, когато Брахма̄, първото сътворено живо същество, извършвал жертвоприношения, той обозначавал с тези три думи Бога, Върховната Личност. Затова същият принцип е следван от ученическата приемственост. Този химн има огромно значение. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ препоръчва всяка работа да се посвещава на ом̇ тат сат, т.е. на Бога, Върховната Личност. Когато някой извършва въздържание, благотворителност и жертвоприношение с тези три думи, той действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание – това са научно обосновани трансцендентални дейности, които ни дават възможност да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Няма загуба на енергия, когато се действа по този трансцендентален начин.