Дори и най-големите философски мислители нямат достъп до обителта на Бога. В Упаниш̣адите се казва, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена личност е извън силата на мисълта и на най-великия философ. Той не може да бъде разбран с изучаване и от най-великият ум. Той може да бъде познат само от този, който има неговата милост. Другите могат да отделят години, за да го изучават, но Той ще остане непознат за тях. Този факт се потвърждава и от царицата, която тук играе ролята на една невинна жена. Жените като цяло не са в състояние да размишляват като философи, но те ​​са благословени от Бога, защото вярват в превъзходството и всемогъществото на Бога и така без резерви предлагат своите почитания. Бог е толкова милостив, че Той се появява не само пред великите философи. Той вижда до колко човек е искрен в целта си. По тази причина жените обикновено са множество в религиозните организации по цял свят. Оказва се, че жените се интересуват повече от религия, отколкото мъжете. Тази простота в приемане на върховенството на Бога е по-ценна от показния религиозен ентусиазъм.

Кунтӣ деви се моли на Бога с голямо смирение и това е признак на Вайшнава. Бог Кришна е отишъл при нея, за да ѝ отдаде почитания като вземе прах от нозете ѝ. Кришна счита Кунтӣ деви за своя леля, затова Той често се докосвал до нозете ѝ. Въпреки че Кунтӣ деви е велик предан, намиращ се на такова възвишено положение, практически на нивото на Яшодамаи, майката на Кришна, тя е толкова смирена, че се моли: „Кришна, ти можеш да бъдеш разбран от парамахам̇сите, най-напредналите трансценденталисти, но аз съм жена, как аз мога да те видя?“

Според ведическата система има четири социални разделения (ча̄тур варн̣ям̇ мая̄ ср̣ӣщам). На най-високо стъпало в обществото се намират браман̣ите (интелигенцията), след това идват кш̣атриите (военни и администратори), вайш̣иите (земеделски стопани и бизнесмени) и най-накрая – шӯдрите (обикновените работници). Мястото на всеки в тази система се определя от качествата и заниманието му (гун̣а-карма). В Бхагавад-гӣта̄ се споменава стрийо вайша̄с татха̄ шӯдра̄х̣. Шрӣмад Бха̄гаватам също говори за стрӣ-шӯдра-двиджа-бандхӯна̄м. Според тези препратки жените, шӯдрите и двиджа-бандху се счита, че принадлежат към една и съща категория. Думата двиджа-бандху се отнася до човек, който е роден в издигнато бра̄хман̣а или кш̣атрия семейство, но който няма квалификация. Според ведическата система социалното положение на човек се определя от неговата квалификация. Това е много практично. Да предположим, че човек се е родил като син на високопоставен съдия. Това не означава, че самият той също е високопоставен съдия. И все пак, защото се случило да се роди в бра̄хман̣а семейство, дори и ако той не притежава квалификация за бра̄хман̣а и е негодник номер едно, той твърди, че е бра̄хман̣а и въпреки че качествата му са по-нисши от тези на шӯдра, хората го приемат за бра̄хман̣а. Това е предизвикало падането на ведическата цивилизация. Бра̄хман̣ите в Индия понякога се обявяват срещу движението ми, защото аз приемам и обучавам бра̄хман̣и от Европа и Америка. Но нито ние, нито някой разумен човек ще приеме тези аргументи. Шри Чайтаня Махапрабху е казал:

Движението за Кришна съзнание ще бъде разпространено във всеки град и село на света.

Защо европейците и американците не могат да станат бра̄хман̣и? В действителност, човек, който идва в Кришна съзнание, се издига над бра̄хман̣изма. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

Този, който изцяло се заеме с Бхакти йога, се издига над гуните на материалната природа и веднага достига трансцендентална платформа (Брахма-бхута). Човек, който напълно се ангажира в бхакти йога, достигайки най-високата трансцендентална платформа, несъмнено постига и всички качества на бра̄хман̣а.

Широко разпространената лъжлива теория, че само човек, роден в бра̄хман̣а семейство може да стане бра̄хман̣а, унищожава ведическата цивилизация. Но сега се възражда правилното разбиране, че постигането на съвършенство е предназначено за всеки. В Бхагавад-гӣта̄ (9.32) Бог Кришна казва:

О, сине на Пртха, всички, които приемат подслон при мен, макар да са нископоставени по рождение, жени, вайш̣ии или шӯдри, могат да достигнат върховната цел. По този начин, въпреки че жените, шӯдрите и вайш̣иите се смята, че принадлежат към по-ниска клас, когато някой от тях стане предан, той или тя се издига отвъд тези обозначения. Жените, шӯдрите и вайш̣ите обикновено се считат за по-ниско интелигентни, но ако някой от тях приеме Кришна съзнание, той става най-интелигентен, както е посочено в Чайтаня Чарита̄мр̣ита (кр̣ш̣н̣а йеи бхадже сеи бад̣а чатура). И Чайтаня Махапрабху казва:

Сред всички живи същества, скитащи се из цялата вселена, истински щастлив е този, който получава, по милостта на духовния учител и Кришна, семето на преданото служене (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 19.151). Движението за Кришна съзнание не се състои от окаяни, нещастни хора. Не. То се състои от най-големите късметлии. Човек, който е приел Кришна съзнание се счита за най-големия късметлия, защото е намерил начин да действа така, че животът му да бъде съвършен. Човек, който е в Кришна съзнание и изпълнява своите задължения добре е най-щастливият и най-съвършеният. Това казва Кунтӣ деви най-смирено.

Въпреки че Кунтӣ има женско тяло, тя е предана. Ето защо тя не е като обикновените неинтелигентни жени. Напротив, тя е сред най-интелигентните, защото признава Кришна като Върховен Бог: „Той дойде при мен, за да ми отдаде почитания.“ Материално погледнато, „Той е мой племенник, но всъщност Той е Бог, Върховната Личност.“ Ето защо в предишния стих тя казва: алакш̣ям̇ сарва-бхӯта̄на̄м антар бахир авастхитам: „Ти не можеш да бъдеш видян от обикновените хора, въпреки че си навсякъде – отвътре и отвън.“ В друг стих тя също така казва: на лакшясе мудха-дрша – „Глупците и негодниците не могат да те видят.“ Това означава, че Кунтӣ го е видяла. Ако тя не е видяла Кришна такъв, какъвто е, как може да каже на лакш̣ясе мӯд̣ха-др̣ша? Тя също така казва: пракр̣тех̣ парам – „Ти си трансцендентален към това материално творение.“

В този стих Кунтӣ продължава да говори със смирение. Това смирение е много необходимо в преданото служене. Затова Кришна Чайтаня Махапрабху ни учи: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ – Човек трябва да бъде по-търпелив и от дърво, по-смирен и от трева, за да постигне напредък в духовния живот. Това е необходимо, тъй като за човека, който живее в този материален свят има толкова много безпокойства, точно както за този, който плава в океана. Човек не може да очаква много спокойствие в океана. Един голям кораб също може да бъде нестабилен, тъй като във всеки момент може да се появи буря. По същия начин в този материален свят ние трябва да очакваме опасност на всяка крачка. Човек не може да очаква много спокоен живот тук. В ша̄стрите, ведическата литература, се казва: падам̇ падам̇ яд випада̄м (Шрӣмад Бха̄гаватам 10.14.58) – на всяка крачка има опасности. Но ако някой стане предан, ще има възможност да ги избегне (ма̄я̄м етам̇ таранти те).

Ако човек поеме по пътя на Кришна съзнание, в началото ще има много безпокойства, причинени от Мая, материалната илюзорна енергия. Мая ще ни изпитва, за да види колко здраво ние сме установени в Кришна съзнание. Тя е агент на Кришна, затова не дава на никого свободата да притеснява Кришна. Затова тя много внимателно проверява дали сме дошли в Кришна съзнание, за да притесняваме Кришна или наистина сме сериозни. Това е работата на Ма̄я̄. Така че в зависимост от нашия напредък в Кришна съзнание ще имаме различни изпитания от Ма̄я̄. Но ако следваме правилата и предписанията и мантруваме редовно, както е предписано, ние ще останем стабилни. Ако пренебрегнем тези принципи, Ма̄я̄ ще ни улови веднага. Ма̄я̄ е винаги готова. Ние сме в океана и във всеки един момент може да бъдем обезпокоени. Затова този, който е необезпокояван при всички обстоятелства, се нарича парамахам̇са.

Затова Кунтӣдеви казва: татха̄ парамахам̇са̄на̄м – „Само парамахамса може да те разбере.“ Думата парама означава възвишен, а хам̇са означава лебед. Парамахам̇са означава съвършен лебед. Ако дадем на лебеда мляко, смесено с вода, лебедът ще изпие млякото и ще остави настрана водата. Така този материален свят има две природи – нисша и висша. Висшата природа, това е духовният живот, а нисшата е материалният живот. По този начин човек, който се отказва от материалната страна на този свят и приема само духовната, се нарича парамахам̇са.

Човек трябва да знае, че дейностите на тялото се дължат на душата. Това е истината. Тялото е само пасивно покритие. По същия начин, човек трябва да знае, че Кришна е източникът на всички дейности и човек, който знае това е парамахам̇са. Така бхакти йога е за парамахам̇си, които знаят, че Кришна е в центъра. Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм източникът на всичко, всичко идва от мен.“ Така че този, който знае, не само теоретично, но и на практика, че Кришна е причината на всички причини – човек, който е убеден в това – е парамахам̇са.

Кунтӣдеви казва: „Да те постигнат могат само парамахамсите, но не и негодниците, глупците. Ти си целта на парамахамсите и муните.“ Думата мунинам се отнася до тези, които имат склонност към умствени размишления, а думата амала̄тмана̄м се отнася до човек, който няма замърсяване в сърцето си. Сърцето на материалиста е пълно с мръсни неща. Какви са тези мръсни неща? Похот и алчност. Всички материалистични хора са похотливи и алчни и затова, разбира се, сърцата им са пълни с мръсни неща, но амала̄тмана̄м се отнася до тези, които са освободени от тези две замърсявания.

Бхакти йога е предназначена за тези, чиито сърца са чисти, не за тези, които са похотливи и алчни. Разбира се, тези, които са похотливи и алчни може да се опитат да напреднат и постепенно ще направят това, защото в бхакти йога човек повече не изпитва похот или алчност. Вирактир анятра ва (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.2.42). Това е критерият – ако човек е освободен от похотливи желания и алчност, той е бхакти йога и всъщност е парамахам̇са. Кунтӣдеви казва най-смирено: „Ти си предназначен за парамахамси и муни – тези, които са изчистили сърцата си и са ангажирани в бхакти йога. А какво сме ние. Ние сме просто жени. Ние сме по-ниска класа. Как можем да те разберем?“ Въпреки че тя разбира всичко, тя приема позицията на обикновена жена и казва: „Как може да те разберем?“ Това е смирение.