Skip to main content

ТЕКСТ 39

ТЕКСТ 39

Текст

Текст

дхармо хй атра̄ртха-ка̄мау ча
праджа̄нандо ’мр̣там̇ йаш́ах̣
лока̄ виш́ока̄ вираджа̄
йа̄н на кевалино видух̣
дхармо хй атра̄ртха-ка̄мау ча
праджа̄нандо 'мр̣там̇ яшах̣
лока̄ вишока̄ вираджа̄
я̄н на кевалино видух̣

Пословный перевод

Дума по дума

дхармах̣ — религиозный обряд; хи — несомненно; атра — здесь (в грихастха-ашраме, то есть в семейной жизни); артха — деятельность, ведущая к материальному процветанию; ка̄мау — удовлетворение чувств; ча — и; праджа̄-а̄нандах̣ — счастье в обзаведении потомством; амр̣там — плоды жертвоприношений; йаш́ах̣ — слава; лока̄х̣ — планетные системы; виш́ока̄х̣ — где нет скорби; вираджа̄х̣ — где нет болезней; йа̄н — которые; на — никогда не; кевалинах̣ — трансценденталисты; видух̣ — знают.

дхармах̣ – религиозен обред; хи – несъмнено; атра – тук (в гр̣хастха-а̄шрама, т.е. в семейния живот) ; артха – икономическо развитие; ка̄мау – сетивно наслаждение; ча – и; праджа̄-а̄нандах̣ – удоволствието да имаш поколение; амр̣там – резултатите от жертвоприношенията; яшах̣ – известност; лока̄х̣ – планетни системи; вишока̄х̣ – без скръб; вираджа̄х̣ – без болести; я̄н – което; на – никога; кевалинах̣ – трансценденталистите; видух̣ – знаят.

Перевод

Превод

Женщина продолжала: В материальном мире семейная жизнь приносит человеку счастье, успех на поприще религиозной деятельности, материальное благополучие, чувственные наслаждения и потомство: сыновей и внуков. Обретя все это, человек начинает стремиться к освобождению и ищет материальной славы. Домохозяин дорожит тем, что жертвоприношения дают ему возможность попасть на высшие планеты. Трансценденталистам же все эти виды материального счастья практически неизвестны. Они даже не могут представить себе такое счастье.

Жената продължи: В материалния свят семейните намират щастие в религиозните обреди и дейностите за икономическо процъфтяване, в сетивното наслаждение и отглеждането на потомство – внуци и синове. След това семейният започва да се стреми към освобождение и известност. Той извършва жертвени церемонии, защото знае, че те ще го издигнат до по-висши планети. Но всички тези видове материално щастие са практически неизвестни на трансценденталистите. Те не могат дори да си представят подобно щастие.

Комментарий

Пояснение

Согласно Ведам, есть два направления человеческой деятельности: правритти-марг и нивритти-марг. Оба эти пути основаны на религиозных принципах. Животным доступен только правритти-марг. Правритти-марг — это путь чувственных наслаждений, а нивритти-марг — путь духовного развития. Животные и демоны понятия не имеют о нивритти-марге, также, впрочем, нет у них и ясного представления о том, что такое правритти-марг. Согласно принципам правриттти-марга, человек, стремящийся к чувственным наслаждениям, может удовлетворять свои чувства в соответствии с предписаниями Вед. Например, половой инстинкт есть у каждого, но демоны вступают в половые отношения, не придерживаясь никаких ограничений, а люди ведической культуры наслаждаются половыми отношениями регламентированно. Таким образом, следуя указаниям Вед, цивилизованные люди могут удовлетворять свои потребности в чувственных наслаждениях.

Във Ведите са описани две посоки на човешките дейности: правр̣тти-ма̄рга и нивр̣тти-ма̄рга. В основата и на двата пътя са религиозните принципи. При животните съществува само правр̣тти-ма̄рга. Правр̣тти-ма̄рга е сетивното наслаждение, а нивр̣тти-ма̄рга – процесът на духовното развитие. Животните и демоните нямат понятие от нивр̣тти-ма̄рга, но те нямат реална представа и от правр̣тти-ма̄рга. Според правр̣тти-ма̄рга човек може да се стреми към сетивни наслади, но трябва да удовлетворява сетивата си в съгласие с наставленията на Ведите. Например всеки изпитва еротични желания и в демоничното общество не се налагат никакви ограничения в това отношение. Но във ведическата култура човек задоволява тези свои желания единствено в съгласие с указанията на Ведите. Така с напътствията си Ведите дават възможност на цивилизования човек да задоволява потребността си от сетивни удоволствия.

На пути духовного самоосознания (нивритти-марге) половые отношения запрещены полностью. В обществе должны существовать четыре уклада духовной жизни: брахмачарья, грихастха, ванапрастха и санньяса, и, согласно Ведам, принципам правритти-марга должны или могут следовать только домохозяева. Во всех остальных ашрамах половые отношения запрещены.

При пътя на духовното себепознание (нивр̣тти-ма̄рга) половите отношения са напълно забранени. Обществото се дели на четири духовни общности – брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са, и според наставленията на Ведите само семейните (гр̣хастхите) имат право да следват пътя на правр̣тти-ма̄рга. В духовните степени брахмачаря, ва̄напрастха и сання̄са половите отношения са изключени.

В этом стихе женщина превозносит правритти-марг и осуждает другой путь, нивритти-марг. Она прямо говорит, что яти, трансценденталисты, которых интересует только духовная жизнь (кайвалья), не могут даже представить себе счастье правритти- марга. Иными словами, человек, ведущий материалистический образ жизни в соответствии с предписаниями Вед, счастливо проживает эту жизнь, а в следующей попадает на райские планеты. Поскольку такой человек регулярно совершает различные религиозные обряды, в этой жизни он получает всевозможные материальные награды в виде, например, сыновей и внуков. В материальном мире рождение, старость, болезни и смерть являются источником постоянных страданий для живых существ, но те, кто идет путем правритти-марга, обставляют рождение, старость, болезни и смерть многочисленными религиозными обрядами. Не обращая внимания на страдания, связанные с рождением, старостью, болезнями и смертью, они целиком поглощены совершением ведических обрядов и ритуалов.

В тази строфа жената говори единствено в полза на правр̣тти-ма̄рга и отхвърля другия път, нивр̣тти-ма̄рга. Тя открито казва, че ятите, трансценденталистите, които са се отдали на духовен живот (каиваля), не могат дори да си представят щастието на оня, който следва пътя на правр̣тти-ма̄рга. С други думи, човек, който води материалистичен живот в съгласие с принципите на Ведите, изпитва щастие не само сега, но и в следващото си раждане, защото се издига до по-висши планетни системи. В сегашния си живот той се сдобива с всякакви материални блага, внуци и синове, защото редовно извършва религиозните ритуали и обреди. Страданията, които живите същества изпитват в материалния свят, са свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта. Но хората, които следват правр̣тти-ма̄рга, извършват различни обредни церемонии при раждането, в старостта, а също и при болести и смърт. Те всъщност не обръщат внимание на страданията, свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта, а са изцяло погълнати от провеждането на различните ведически обреди и ритуали.

Однако основу правритти-марга составляют половые отношения. В этой связи в «Шримад-Бхагаватам» (7.9.45) сказано: йан маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Если домохозяин слишком привязан к правритти-маргу, его нужно называть не грихастхой, а грихамедхи. Грихастха хочет наслаждаться материальными удовольствиями, но при этом действует в соответствии с указаниями Вед. Грихамедхи же ищет только чувственных удовольствий и не придерживается никаких ведических предписаний. Грихамедхи отстаивает свое право вступать в половые отношения без всяких ограничений и позволяет своим сыновьям и дочерям вести беспорядочную половую жизнь, лишая их возможности достичь истинной цели жизни. Грихастха наслаждается сексом и в этой жизни, и в следующей, тогда как грихамедхи не знает, что ожидает его после смерти, он думает только о том, как удовлетворить свою похоть в этой жизни. Как правило, такие люди не проявляют интереса к трансцендентной, духовной жизни. Особенно в наше время, в век Кали, никто не стремится к духовному совершенству. Даже те, кто обнаруживает некоторый интерес к духовной жизни, в большинстве случаев становятся жертвами многочисленных шарлатанов и избирают ложные пути.

В основата на правр̣тти-ма̄рга обаче стои сексът. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.45) се казва: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Семейният, който е твърде привързан към правр̣тти-ма̄рга, всъщност е гр̣хамедхӣ, а не гр̣хастха. Макар да желаят сетивно наслаждение, гр̣хастхите действат в съответствие с указанията на Ведите, докато гр̣хамедхӣте се стремят изцяло и единствено към сетивно наслаждение и не следват никакви ведически предписания. Те са застъпници на свободните полови връзки и в това отношение не налагат ограничения и на своите синове и дъщери, като по този начин ги лишават от възможността да постигнат висшата цел на живота. Гр̣хастхите се наслаждават на секс не само в този живот, но и в следващия, а гр̣хамедхӣте дори не знаят, че има следващ живот, защото единственото, което ги интересува, е как да задоволяват плътта си сега, в този живот. С две думи, когато вниманието на човек е насочено твърде много към секса, той не проявява интерес към трансценденталния, духовния живот. Особено днес, в епохата на Кали, никой не се стреми към духовен напредък. Дори някой да проявява интерес в тази посока, най-често той приема неавторитетни методи за духовно развитие, подведен от многобройните шарлатани.