CAPÍTULO VINTE E DOIS

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

As Órbitas dos Planetas

Орбитите на планетите

Neste capítulo, descrevem-se as órbitas dos planetas. De acordo com os movimentos da Lua e de outros planetas, todos os habitantes do universo se sujeitam a situações auspiciosas ou inauspiciosas. Isso é conhecido como a influência das estrelas.

В тази глава са описани орбитите на планетите. Движенията на Луната и другите планети определят добрата и лошата участ на всички вселенски обитатели. Това се нарича влияние на звездите.

O deus do Sol, que controla os afazeres de todo o universo, especialmente no que diz respeito a calor, luz, mudanças sazonais e assim por diante, é considerado uma expansão de Nārāyaṇa. Ele representa os três Vedas – Ṛg, Yajur e Sāma –, de modo que é conhecido como Trayīmaya, a forma do Senhor Nārāyaṇa. Às vezes, o deus do Sol também é chamado de Sūrya Nārāyaṇa. O deus do Sol manifesta doze expansões, e assim ele controla as seis mudanças sazonais e produz o inverno, o verão, a chuva e assim por diante. Para seu próprio benefício, os yogīs e karmīs seguidores da instituição varṇāśrama e que praticam haṭha ou aṣṭānga-yoga ou que realizam sacrifícios agnihotra adoram Sūrya Nārāyaṇa. O semideus Sūrya sempre está em contato com Nārāyaṇa, a Suprema Personalidade de Deus. Situado no espaço exterior, bem no meio do universo, entre Bhūloka e Bhuvarloka, o Sol gira através do círculo de tempo do zodíaco, representado pelos doze rāśis, ou signos, e assume diferentes nomes, de acordo com o signo em que se encontra. Para a Lua, cada mês é formado de duas quinzenas. Igualmente, de acordo com os cálculos solares, um mês é igual ao tempo em que o Sol permanece em uma constelação; dois meses constituem uma estação, e existem doze meses em um ano. Toda a área do céu se divide em duas partes, cada uma representando um ayana, o percurso coberto pelo Sol dentro de um período de seis meses. O Sol viaja ora devagar, ora depressa, ora a uma velocidade moderada. Dessa maneira, ele viaja dentro dos três mundos, que consistem nos planetas celestiais, nos planetas terrestres e no espaço exterior. Grandes estudiosos eruditos chamam essas órbitas de Saṁvatsara, Parivatsara, Iḍāvatsara, Anuvatsara e Vatsara.

Богът на Слънцето, управляващ вселенските дела – най-вече излъчването на топлина и светлина, смяната на сезоните и пр., – е смятан за разширение на На̄ра̄ян̣а. Олицетворение на трите Веди – Р̣г, Яджур и Са̄ма – той е известен като Трайӣмая, форма на Бог На̄ра̄ян̣а. Понякога е наричан и Сӯря На̄ра̄ян̣а. Богът на Слънцето се разширява в дванайсет подразделения и така осъществява смяната на сезоните, настъпването на зимата и лятото, валежите от дъжд и пр. Следвайки принципите на варн̣а̄шрама, йогӣте, които практикуват хат̣ха и аш̣т̣а̄н̇га-йога и кармӣте, които извършват жертвоприношенията агнихотра, почитат Сӯря На̄ра̄ян̣а за собственото си благополучие. Полубогът Сӯря е винаги свързан с Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. Слънцето обитава космическото пространство в средата на вселената – между Бхӯлока и Бхуварлока – и пътува през времевия кръг на зодиака, представен от дванайсетте ра̄ши, зодиакалните знаци; в зависимост от знака, в който се намира, той приема различни имена. Лунният месец се дели на два периода от по две седмици. А слънчевият месец е времето, през което Слънцето пребивава в дадено съзвездие; два месеца образуват един сезон, а дванайсет месеца съставляват една година. Небесната сфера се разделя на две половини; всяка от тях представлява една аяна – пътят, изминаван от Слънцето за шест месеца. Като се движи бавно, бързо или умерено, Слънцето обхожда трите свята, състоящи се от райските планети, земните планети и космическото пространство. Великите учени назовават орбитите му с имената Сам̇ватсара, Париватсара, Ид̣а̄ватсара, Ануватсара и Ватсара.

A Lua está situada a 100.000 yojanas acima dos raios solares. Calculam-se o dia e a noite dos planetas celestiais e de Pitṛloka de acordo com o crescente e o minguante. Acima da Lua, a uma distância de 200.000 yojanas, ficam algumas estrelas, e, acima das mesmas, encontra-se Śukra-graha (Vênus), cuja influência sempre é auspiciosa para os habitantes de todo o universo. A 200.000 yojanas acima de Śukra-graha, está Budha-graha (Mercúrio), cuja influência às vezes é auspiciosa e, outras vezes, inauspiciosa. Em seguida, a 200.000 yojanas acima de Budha-graha, fica Aṅgāraka (Marte), que quase sempre exerce uma influência desfavorável. A outros 200.000 yojanas acima de Añgāraka, fica o planeta chamado Bṛhaspati-graha (Júpiter), que sempre favorece muito os brāhmaṇas qualificados. Acima de Bṛhaspati-graha, está o planeta Śanaiścara (Saturno), que é muito inauspicioso, e, acima de Saturno, consta um grupo de sete estrelas habitado por grandes santos sempre pensando no bem-estar de todo o universo. Essas sete estrelas orbitam Dhruvaloka, que é a residência do Senhor Viṣṇu dentro deste universo.

Луната е разположена 100 000 йоджани над лъчите на Слънцето. Денят и нощта на райските планети и Питр̣лока се определят от нейните фази на намаляване и нарастване. На 300 000 йоджани над Луната има няколко други звезди, а над тях се намира Шукра-граха (Венера), която винаги влияе благотворно на всички жители във вселената. На 200 000 йоджани над Шукра-граха е Будха-граха (Меркурий), чието влияние понякога е благоприятно, а друг – неблагоприятно. На още 200 000 йоджани над Будха-граха е Ан̇га̄рака (Марс); нейното влияние почти винаги е отрицателно. 200 000 йоджани над Ан̇га̄рака е планетата Бр̣хаспати-граха (Юпитер), която е винаги благосклонна към достойните бра̄хман̣и. Над нея се намира планетата Шанаишчара (Сатурн) – много неблагоприятна, а над Сатурн са разположени седем звезди, обитавани от велики светци, постоянно загрижени за доброто на цялата вселена. Седемте звезди обикалят около Дхрувалока, жилището на Бог Виш̣н̣у във вселената.

VERSO 1:: O rei Parīkṣit perguntou a Śukadeva Gosvāmī: Meu querido senhor, já revelaste a verdade de que o supremamente poderoso deus do Sol viaja em volta de Dhruvaloka, com Dhruvaloka e o monte Sumeru à sua direita. Contudo, ao mesmo tempo, ele fica diante dos signos do zodíaco e mantém Sumeru e Dhruvaloka à sua esquerda. Em que podemos nos basear para aceitar o fato de que o deus do Sol, durante o seu percurso, mantém Sumeru e Dhruvaloka tanto à sua esquerda quanto à sua direita, simultaneamente?

ТЕКСТ 1:: Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Повелителю мой, ти потвърди, че могъщият бог на Слънцето обикаля около Дхрувалока, която заедно с планината Сумеру се пада от дясната му страна. Същевременно той е обърнат към знаците на зодиака, а Сумеру и Дхрувалока са от лявата му страна. Как да приемем обяснението, че при движението на Слънцето Сумеру и Дхрувалока са едновременно от лявата и дясната му страна?

VERSO 2:: Śrī Śukadeva Gosvāmī respondeu claramente: Quando uma roda de oleiro se move e pequenas formigas localizam-se sobre essa grande roda e se movem com ela, pode-se ver que o movimento delas é diferente do movimento da roda porque ora elas aparecem em uma parte da roda, ora em outra. Do mesmo modo, os signos e constelações, com Sumeru e Dhruvaloka à sua direita, movem-se com a roda do tempo, e o Sol e os outros planetas, que parecem formigas, movem-se com eles. Contudo, em diferentes momentos, o Sol e os planetas são vistos em diferentes signos e constelações. Isso indica que o movimento deles é diferente do movimento do zodíaco e da própria roda do tempo.

ТЕКСТ 2:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ отговори ясно: Ако по въртящото се грънчарско колело лазят мравки, те описват движение, различно от неговото и понякога са в една част на колелото, а друг път – в друга. По същия начин зодиакалните знаци и съзвездията със Сумеру и Дхрувалока от дясната им страна се въртят с колелото на времето, а Слънцето и другите планети се движат заедно с тях, подобно на мравките. Но Слънцето и планетите по различно време се виждат в различни знаци и съзвездия. Тоест тяхното движение не съвпада с това на зодиака и колелото на времето.

VERSO 3:: A causa que origina a manifestação cósmica é Nārāyaṇa, a Suprema Personalidade de Deus. Quando grandes pessoas santas, plenamente inteiradas do conhecimento védico, ofereceram-Lhe orações, a Pessoa Suprema, visando a beneficiar todos os planetas e purificar as atividades fruitivas, fez Seu advento neste mundo material na forma do Sol. Dividiu-Se em doze partes e criou formas sazonais, começando com a primavera. Dessa maneira, Ele criou as qualidades sazonais, tais como calor, frio e assim por diante.

ТЕКСТ 3:: Изначалната причина на космическото проявление е Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. Когато велики святи личности, дълбоко запознати с ведическото знание, отправиха молитви към Върховния, Той се появи в материалния свят под формата на Слънцето, за да дари с благополучие всички планети и да пречисти плодоносните дейности. Той се раздели на дванайсет части и създаде различните сезони, като започна с пролетта. Така бяха създадени и техните характеристики: топлина, студ и пр.

VERSO 4:: De acordo com o sistema de quatro varṇas e quatro āśramas, as pessoas geralmente adoram a Suprema Personalidade de Deus, Nārāyaṇa, que está situado como o deus do Sol. Com muita fé, adoram a Suprema Personalidade como a Superalma, de acordo com as cerimônias ritualísticas prescritas nos três Vedas, tais como agni-hotra e atividades fruitivas afins, superiores ou inferiores, e de acordo com o processo de yoga místico. Dessa maneira, alcançam muito facilmente a meta última da vida.

ТЕКСТ 4:: Според системата от четири варн̣и и четири а̄шрама, хората обикновено почитат Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, в облика му на бога на Слънцето. С голяма вяра те почитат Върховната Личност и в образа на Свръхдушата според ритуалите, изложени в трите Веди, например агнихотра и подобни висши или нисши плодоносни дейности; те следват и пътя на мистичната йога. Така всички лесно постигат крайната цел на живота.

VERSO 5:: O deus do Sol, que é Nārāyaṇa, ou Viṣṇu, a alma de todos os mundos, está situado no espaço exterior, entre as porções superior e inferior do universo. Passando os doze meses na roda do tempo, o Sol entra em contato com doze diferentes signos do zodíaco e, de acordo com esses signos, assume doze diferentes nomes. O conjunto desses doze meses forma um saṁvatsara, ou um ano completo. De acordo com os cálculos lunares, duas quinzenas – uma, da lua crescente, e outra, da lua minguante – perfazem um mês. Esse mesmo período corresponde a um dia e uma noite no planeta Pitṛloka. De acordo com os cálculos estelares, o mês é igual a duas constelações e um quarto. Quando o Sol viaja por dois meses, termina uma estação, daí se considerarem as mudanças sazonais como partes do corpo do ano.

ТЕКСТ 5:: Богът на Слънцето, който е На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у – душата на всички светове, се намира в космическото пространство между горните и долните части на вселената. Минавайки през дванайсет месеца в колелото на времето, Слънцето влиза в съприкосновение с дванайсетте зодиакални знака и приема дванайсет различни имена. Сборът от дванайсетте месеца се нарича сам̇ватсара, една цяла година. От гледна точка на лунните изчисления, месецът се дели на два двуседмични периода, през които Луната се увеличава и намалява. Толкова трае едно денонощие на планетата Питр̣лока. Според звездните изчисления един месец е равен на две и една четвърт съзвездия. Докато Слънцето пътува два такива месеца, минава един сезон, затова смените на сезоните са считани за части от тялото на годината.

VERSO 6:: Assim, o tempo que o Sol leva para percorrer a metade do espaço exterior se chama ayana, ou seu período de movimento [no norte ou no sul].

ТЕКСТ 6:: А времето, за което Слънцето преминава половината от космическото пространство, се нарича аяна, неговият период на движение (на север или на юг).

VERSO 7:: O deus do Sol imprime três velocidades – lenta, rápida e moderada. O tempo que, a essas três velocidades, ele leva para percorrer todas as esferas do céu, Terra e espaço, recebe dos sábios eruditos os cinco nomes a seguir: Saṁvatsara, Parivatsara, Iḍāvatsara, Anuvatsara e Vatsara.

ТЕКСТ 7:: Богът на Слънцето се движи с три скорости: бавна, бърза и умерена. Учените обясняват времето, за което той прави една пълна обиколка на райските владения, земните планети и космическото пространство, с пет названия: Сам̇ватсара, Париватсара, Ид̣а̄ватсара, Ануватсара и Ватсара.

VERSO 8:: A uma distância de 100.000 yojanas [11.280.000 quilômetros] acima dos raios solares, está a Lua, que viaja com mais velocidade do que o Sol. Em duas quinzenas lunares, a Lua viaja o equivalente a um saṁvatsara do Sol; em dois dias e um quarto, ela perfaz um mês do Sol e, em um dia, perfaz uma quinzena do Sol.

ТЕКСТ 8:: На 100 000 йоджани (1 300 000 километра) отвъд слънчевите лъчи се намира Луната, която се движи със скорост, по-голяма от тази на Слънцето. За два свои двуседмични периода Луната изминава разстояние, което Слънцето изминава за една сам̇ватсара; за два и четвърт дена – разстояние, изминавано от Слънцето за месец; за едно денонощие изминава толкова, колкото Слънцето за две седмици.

VERSO 9:: Quando a Lua está na fase crescente, suas porções iluminantes aumentam a cada dia, criando, assim, dia para os semideuses e noite para os pitās. Quando a Lua está no minguante, contudo, ela produz noite para os semideuses e dia para os pitās. Dessa maneira, em trinta muhūrtas [um dia inteiro], a Lua passa por cada constelação de estrelas. A Lua é a fonte de frescor nectáreo que influencia o crescimento de grãos alimentícios, daí o deus da Lua ser considerado a vida de todas as entidades vivas. Consequentemente, ele é chamado de Jīva, o principal ser vivo dentro do universo.

ТЕКСТ 9:: Когато Луната расте, светлата ѝ страна се увеличава ежедневно; тогава настъпва ден за полубоговете и нощ за питите. А когато Луната намалява, настава нощ за полубоговете и ден за питите. Така Луната преминава през всички съзвездия за трийсет мухӯрти (един цял ден). Тя излъчва нектарна хладина и влияе благотворно на посевите. Затова богът на Луната е смятан за жизнената сила на всички създания. Той е наричан още Джӣва, главното живо същество във вселената.

VERSO 10:: Como é repleta de todas as potencialidades, a Lua representa a influência da Suprema Personalidade de Deus. A Lua é a deidade que predomina a mente, daí o deus da Lua se chamar Manomaya. Ele também se chama Annamaya porque dá potência a todas as ervas e plantas, e se chama Amṛtamaya porque é a fonte da vida de todas as entidades vivas. A Lua satisfaz os semideuses, os pitās, os seres humanos, os animais, os pássaros, os répteis, as árvores, as plantas e todas as outras entidades vivas. Todos ficam satisfeitos com a presença da Lua. Portanto, a Lua também é chamada de Sarvamaya [onipenetrante].

ТЕКСТ 10:: Тъй като Луната притежава неизчерпаеми енергии, тя символизира могъществото на Върховната Божествена Личност. Луната е господстващото божество на ума, затова богът на Луната се нарича Маномая. Той е наричан и Аннамая, защото дава енергия на тревите и растенията, а също и Амр̣тамая – жизненият извор на всички създания. Луната носи щастие на полубогове, пити, хора, животни, птици, влечуги, дървета и растения и на всички други живи същества. Затова е наричана и Сарвамая (вездесъща).

VERSO 11:: Existem muitas estrelas localizadas a 200.000 yojanas [2.560.000 quilômetros] acima da Lua. Pela vontade suprema da Suprema Personalidade de Deus, elas estão fixas na roda do tempo e, dessa maneira, giram com o monte Sumeru à sua direita, sendo que seu movimento é diferente do movimento do Sol. Existem vinte e oito estrelas importantes, lideradas por Abhijit.

ТЕКСТ 11:: На 300 000 йоджани (3 900 000 километра) над Луната се намират много звезди. По волята на Върховната Божествена Личност те са разположени в колелото на времето и описват своите орбити така, че планината Сумеру остава от дясната им страна. Тяхното движение е различно от това на Слънцето. Има двайсет и осем основни звезди, главната сред които – Абхиджит.

VERSO 12:: Cerca de 2.560.000 quilômetros acima deste grupo de estrelas, encontra-se o planeta Vênus, que, de acordo com os movimentos rápidos, lentos ou moderados, segue basicamente o mesmo ritmo do Sol. Às vezes, Vênus se move atrás do Sol; outras vezes, na frente do Sol, e há vezes em que se move juntamente com ele. Vênus anula a influência dos planetas que impedem o aparecimento das chuvas. Consequentemente, sua presença traz a chuva, motivo pelo qual ele é considerado muito favorável a todos os seres vivos dentro deste universo. Isso é aceito pelos sábios eruditos.

ТЕКСТ 12:: А на 2 600 000 километра над тези звезди се намира планетата Венера; тя също се движи бързо, бавно и умерено. Скоростите ѝ почти съвпадат с трите скорости на Слънцето. Понякога Венера се движи зад Слънцето, друг път – пред него, а понякога – редом с него. Венера обезсилва влиянието на планетите, причиняващи суша. Благодарение на присъствието ѝ валят обилни дъждове и затова тя е много благотворна за всички живи същества във вселената. Това е мнението на учените.

VERSO 13:: Em relação ao fato de se mover ora atrás, ora na frente do Sol, ora juntamente com este, descreve-se que Mercúrio é semelhante a Vênus. Ele fica a 2.560.000 quilômetros acima de Vênus, e a 11.520.000 quilômetros acima da Terra. Mercúrio, que é filho da Lua, quase sempre é muito auspicioso para os habitantes do universo, mas, quando não se move ao lado do Sol, há prenúncios de ciclones, poeira, chuva irregular e nuvens secas. Dessa maneira, devido às chuvas escassas ou excessivas, ele produz condições adversas.

ТЕКСТ 13:: Меркурий прилича на Венера по това, че се движи зад Слънцето, пред него и редом с него. Тази планета се намира на 2 600 000 километра над Венера и 11 700 000 километра над Земята. Меркурий е син на Луната и почти винаги влияе благотворно върху обитателите на вселената, но когато не се движи редом със Слънцето, вещае урагани, прашни бури, нередовни валежи и безводни облаци. Заради оскъдните или прекомерни дъждове, които предизвиква, Меркурий буди страх у хората.

VERSO 14:: Situado a 2.560.000 quilômetros acima de Mercúrio e a 14.080.000 quilômetros acima da Terra, está o planeta Marte. Quando não viaja de maneira sinuosa, esse planeta atravessa cada signo do zodíaco em três quinzenas e, desse modo, viaja por todos os doze, um após o outro. No que diz respeito a chuvas e outras influências, ele quase sempre cria condições desfavoráveis.

ТЕКСТ 14:: На 2 600 000 километра над Меркурий, на 14 300 000 километра над Земята, се намира планетата Марс. Ако не се движи ретроградно, Марс преминава през всеки един от дванайсетте зодиакални знака за шест седмици. Тази планета почти винаги създава неблагоприятни условия за валежите; има и други отрицателни влияния.

VERSO 15:: A 2.560.000 quilômetros acima de Marte e a 16.640.000 quilômetros acima da Terra, fica o planeta Júpiter, que, dentro do período de um Parivatsara, viaja através de um signo do zodíaco. Quando seu movimento não é curvo, o planeta Júpiter se mostra muito favorável aos brāhmaṇas do universo.

ТЕКСТ 15:: На 2 600 000 километра над Марс, 16 900 000 километра над Земята, се намира Юпитер, който преминава през всеки отделен знак на зодиака за една Париватсара, ако не се движи ретроградно. Юпитер влияе много благотворно на бра̄хман̣ите във вселената.

VERSO 16:: A 2.560.000 quilômetros acima de Júpiter, ou a 19.200.000 quilômetros acima da Terra, está o planeta Saturno, que passa por um signo do zodíaco em trinta meses e cobre todo o círculo do zodíaco em trinta Anuvatsaras. Esse planeta é sempre muito inauspicioso para a situação universal.

ТЕКСТ 16:: На 2 600 000 километра над Юпитер, 19 500 000 километра над Земята, се намира планетата Сатурн. Тя минава през един зодиакален знак за трийсет месеца и обхожда целия зодиак за трийсет Ануватсари. Тази планета е винаги неблагоприятна за всички във вселената.

VERSO 17:: Situado a 14.080.000 quilômetros acima de Saturno, ou a 33.280.000 quilômetros acima da Terra, estão os sete sábios santos, que estão sempre pensando no bem-estar dos habitantes do universo. Eles circundam a morada suprema do Senhor Viṣṇu, conhecida como Dhruvaloka, a estrela polar.

ТЕКСТ 17:: На 14 300 000 километра над Сатурн, 33 800 000 километра над Земята, обитават седемте мъдреци, постоянно загрижени за благополучието на жителите на вселената. Техните седем звезди обикалят върховната обител на Бог Виш̣н̣у, наречена Дхрувалока, Полярната звезда.