Capítulo Vinte e Cinco

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ПЕТА

Os Devotos de Kṛṣṇa

Преданите на Кр̣ш̣н̣а

Aquele que está sempre absorto na consciência de Kṛṣṇa é considerado um devoto de Kṛṣṇa. Śrīla Rūpa Gosvāmī diz que todas as qualidades transcendentais anteriormente discutidas também são encontradas nos devotos de Kṛṣṇa. Os devotos de Kṛṣṇa podem ser classificados em dois grupos: aqueles que estão cultivando o serviço devocional de modo a poderem entrar no reino transcendental, e aqueles que já estão na fase de perfeição do serviço devocional.

Предан на Кр̣ш̣н̣а е този, който винаги е потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че всички трансцендентални качества, описани досега, могат да се открият и у преданите на Кр̣ш̣н̣а. Преданите на Кр̣ш̣н̣а се разделят на две групи: тези, които извършват предано служене, за да получат достъп до трансценденталното царство, и тези, които вече са постигнали съвършения етап на преданото служене.

Uma pessoa que tenha alcançado a fase de atração por Kṛṣṇa e que não está livre do impasse material, mas que tenha se habilitado para entrar no reino de Deus, chama-se sādhaka. Sādhaka significa aquele que está cultivando devoção em consciência de Kṛṣṇa. Encontramos a descrição de semelhante devoto no Śrīmad-Bhāgavatam (11.2.46). Nesse verso, encontramos que uma pessoa que tem fé e amor inabaláveis pela Suprema Personalidade de Deus, que tem amizade com os devotos de Kṛṣṇa, que é muito misericordiosa com os ignorantes, elevando-os ao padrão do serviço devocional, e que não está interessada em não-devotos está situada na posição de cultivo do serviço devocional.

Човек, който е постигнал влечение към Кр̣ш̣н̣а, но не се е измъкнал от материалната безизходица, въпреки че притежава качествата, необходими за да влезе в Божието царство, се нарича са̄дхака. Са̄дхака означава „този, който развива преданост в Кр̣ш̣н̣а съзнание“. Описание на този вид предани откриваме в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.46). Там се казва, че човек, който има непоколебима вяра в Божествената Личност, който обича Кр̣ш̣н̣а и е приятел на преданите му, който е много милостив към невежите, издига ги до равнището на преданото служене и не обръща внимание на неотдадените, се намира на равнището на практикуването на предано служене.

Quando alguém é visto vertendo lágrimas por ouvir os passatempos do Senhor, deve-se entender que o fogo ardente da existência material extinguir-se-á com semelhante choro. Quando o corpo treme e os pelos corpóreos se arrepiam, deve-se concluir que o devoto está se aproximando da perfeição. Bilvamaṅgala Ṭhākura é um exemplo de um sādhaka que cultivou serviço devocional.

Ако човек плаче, когато слуша за забавленията на Бога, трябва да се знае, че тези сълзи ще угасят бушуващия пожар на материалното съществуване. Когато тялото му трепери и космите му настръхват, преданият е близо до съвършенството. Пример за са̄дхака, който се занимава с предано служене, е Билваман̇гала Т̣ха̄кура.

O devoto que jamais se cansa de prestar serviço devocional e está sempre ocupado em atividades conscientes de Kṛṣṇa, saboreando constantemente as doçuras transcendentais no relacionamento com Kṛṣṇa, é considerado um devoto perfeito. Pode-se alcançar esta fase de perfeição de duas maneiras: pode-se fazê-lo progredindo gradualmente no serviço devocional ou pode-se fazê-lo pela misericórdia sem causa de Kṛṣṇa, ainda que não se tenha executado todos os detalhes do serviço devocional.

Преданият е наричан съвършен, ако не се уморява да отдава предано служене, постоянно действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание и непрекъснато усеща трансценденталната наслада на взаимоотношенията с Кр̣ш̣н̣а. Това съвършено равнище може да се постигне по два начина: чрез постепенен напредък в преданото служене и по безпричинната милост на Кр̣ш̣н̣а, когато човек дори не е преминал през всички детайли на преданото служене.

No Śrīmad-Bhāgavatam (3.15.25), figura uma ótima declaração a descrever o devoto que alcança a perfeição executando o serviço devocional regularmente: aquele que está livre do falso egotismo da existência material, o místico avançado, é qualificado a entrar no reino de Deus, conhecido como Vaikuṇṭha. Semelhante místico se regozija tão intensamente com a execução constante dos princípios reguladores do serviço devocional que alcança, destarte, a graça especial do Senhor Supremo. Yamarāja, o poderoso superintendente da morte, teme aproximar-se de tal devoto, a partir do que podemos imaginar a potência do serviço devocional avançado, especialmente quando os devotos sentam-se juntos e se dedicam a conversar sobre os passatempos da Suprema Personalidade de Deus. Esses devotos exprimem seus sentimentos de tal maneira que automaticamente se desfazem em êxtase, sendo que muitos sintomas transcendentais se manifestam em seus corpos. Quem quer que deseje avançar no serviço devocional deve seguir os passos de tais devotos.

В Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (15.25) има прекрасно описание на предания, който постига съвършенство, като системно извършва предано служене. Човекът, който се е освободил от лъжливия егоизъм на материалното битие, т.е. напредналият мистик, е достоен да влезе в царството на Бога, наречено Вайкун̣т̣ха. Редовното следване на регулиращите принципи на преданото служене му доставя такова блаженство, че с това той си спечелва специалното благоразположение на Върховния Бог. Ямара̄джа, могъщият повелител на смъртта, не смее дори да се приближи до такъв предан. Можем следователно да си представим изключителната мощ на висшето предано служене, особено когато преданите се събират заедно и говорят за забавленията на Върховната Божествена Личност. Тогава преданите изразяват чувствата си по такъв начин, че просто се разтапят от екстаз и в телата им се проявяват трансцендентални признаци. Всеки, който желае да напредва в преданото служене, трябва да следва стъпките на такива предани.

Prahlāda Mahārāja disse que ninguém pode alcançar a fase de perfeição do serviço devocional sem se prostrar diante de devotos elevados. Sábios eruditos, como Mārkaṇḍeya Ṛṣi, auferiram a perfeição no serviço devocional simplesmente em decorrência da execução de tais princípios reguladores de serviço.

Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва, че никой не може да постигне съвършенство в преданото служене, ако не отдава поклони на възвишените предани. Учените мъдреци като Ма̄ркан̣д̣ея Р̣ш̣и постигнали съвършенство в преданото служене просто като следвали това правило.

O logramento da perfeição no serviço devocional simplesmente pela misericórdia sem causa do Senhor é explicado no Śrīmad-Bhāgavatam com relação aos brāhmaṇas e suas esposas que estavam ocupados em executar yajña, ou sacrifício. Quando as esposas dos brāhmaṇas foram favorecidas pelo Senhor Kṛṣṇa, alcançando imediatamente o êxtase do amor a Deus, seus esposos começaram a dizer: “Que maravilhoso é que, embora essas mulheres não tenham se submetido às funções reformatórias, como aceitar o cordão sagrado, não tenham residido no monastério do mestre espiritual, não tenham observado os princípios estritos do celibato, não tenham se submetido a nenhuma austeridade, nem tenham filosofado acerca da observância de todas as cerimônias ritualísticas, tenham, ainda assim, conseguido a graça de Kṛṣṇa, à qual mesmo grandes místicos aspiram! Que maravilhoso é que essas mulheres tenham obtido tal perfeição, ao passo que nós, embora sejamos brāhmaṇas que executaram todas as atividades reformatórias, não o tenhamos!”.

Постигането на съвършенство в преданото служене по безпричинната милост на Бога, е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам, когато се разказва историята на бра̄хман̣ите, които извършвали яги (жертвоприношения), и техните съпруги. Щом съпругите на бра̄хман̣ите били дарени с милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а, те веднага постигнали екстаза на любовта към Бога. Тогава бра̄хман̣ите казали: „Тези жени не са минавали през пречистващи церемонии, такива като получаването на свещения шнур, не са живели в отшелническата обител на духовен учител, не са следвали суровия обет за безбрачие, не са се подлагали на никакви отречения и не са размишлявали върху извършването на обредните церемонии. И въпреки това те спечелиха милостта на Кр̣ш̣н̣а, към която се стремят великите мистици! Не е ли удивително това? Не е ли удивително, че тези жени постигнаха съвършенството, а ние, въпреки че сме бра̄хман̣и и сме извършили всички пречистващи дейности, не можем да го постигнем!“.

Nārada faz uma declaração similar, dirigindo-se a Śukadeva Gosvāmī: “Meu querido Śukadeva Gosvāmī, nunca te deste ao trabalho de viver aos cuidados de um mestre espiritual, e, não obstante, alcançaste o elevadíssimo status de conhecimento transcendental que possuis. Jamais te deste ao trabalho de te submeteres a austeridades severas e, mesmo assim, como é maravilhoso que te tenhas situado na fase mais perfeita do amor a Deus”.

Нещо подобно казва На̄рада на Шукадева Госва̄мӣ: „Скъпи Шукадева Госва̄мӣ, ти никога не си живял под грижите на духовен учител и въпреки това си достигнал такива висини в трансценденталното знание. Ти никога не си се подлагал на сурови отречения и въпреки това по необикновен начин си постигнал най-висшето съвършенство – любовта към Бога“.

Śukadeva Gosvāmī e as esposas dos brāhmaṇas que estavam executando yajña são exemplos vívidos de devotos que alcançaram a fase de perfeição do serviço devocional pela graça da Suprema Personalidade de Deus.

Шукадева Госва̄мӣ и съпругите на бра̄хман̣ите, извършващи ягя, са пример за предани, които са достигнали съвършенство в преданото служене единствено по милостта на Върховната Божествена Личност.

Perfeição eterna

Вечно съвършенство

Aqueles que alcançam a vida eterna e bem-aventurada, exatamente ao nível de Śrī Kṛṣṇa, e que conseguem atrair o Senhor Kṛṣṇa por intermédio de seu serviço transcendental amoroso são chamados “eternamente perfeitos”. O nome técnico atribuído a tais pessoas é nitya-siddha. Existem duas classes de entidades vivas, a saber, nitya-siddha e nitya-baddha. A distinção que se faz é que os nitya-siddhas são eternamente conscientes de Kṛṣṇa, sem nenhum esquecimento, ao passo que os nitya-baddhas, ou almas eternamente condicionadas, estão esquecidos de sua relação com Kṛṣṇa.

Хората, които са постигнали вечен и блажен живот на нивото на самия Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и с трансценденталното си любовно служене са способни да привлекат Бога, се наричат вечно съвършени. Санскритското название е нитя-сиддха. Живите същества са два вида: нитя-сиддха и нитя-баддха. Разликата между тях е, че нитя-сиддхите са вечно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а и никога не попадат под влиянието на забравата, докато нитя-баддхите, вечно обусловените души, забравят взаимоотношенията си с Кр̣ш̣н̣а.

No Padma Purāṇa, explica-se a posição dos nitya-siddhas com respeito à narração da Suprema Personalidade de Deus e Satyabhāmā-devī. O Senhor diz a Satyabhāmā: “Minha querida Satyabhāmā-devī, desci a este planeta Terra a pedido do Senhor Brahmā e outros semideuses. Aqueles que nasceram nesta família de Yadu são todos Meus companheiros eternos. Minha querida esposa, não penses que Meus companheiros alguma vez se separam de Mim; eles são Minhas expansões pessoais, motivo pelo qual é importante que saibas que são quase tão poderosos quanto Eu. Em virtude de suas qualidades transcendentais, eles são muitíssimo queridos a Mim, tal qual Eu sou muitíssimo querido a eles”. Qualquer pessoa que se encha de alegria quando ouve os passatempos do Senhor Kṛṣṇa da época em que Ele esteve presente nesta Terra com Seus companheiros deve ser considerada nitya-siddha, eternamente perfeita.

Положението на нитя-сиддхите се обяснява в Падма Пура̄н̣а, в разговора между Върховната Божествена Личност и Сатябха̄ма̄-девӣ. Богът казва на Сатябха̄ма̄: „Скъпа Сатябха̄ма̄-девӣ, Аз дойдох на Земята по молба на Брахма̄ и на другите полубогове. Тези, които са се родили в рода Яду, са мои вечни спътници. Мила съпруго, знай, че моите спътници никога не се разделят от мен. Те са мои лични експанзии и затова са могъщи почти колкото мен. Те са ми много, много скъпи заради трансценденталните си качества и Аз също съм им много скъп“. Нитя-сиддха, вечно съвършен, е този, който се изпълва с въодушевление, когато слуша за забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а със спътниците му, докато Той е бил на тази планета.

No Śrīmad-Bhāgavatam (10.14.32), declara-se: “Como são maravilhosos os afortunados residentes de Vṛndāvana, como Nanda e os outros vaqueiros. A Suprema Personalidade de Deus, o Brahman Supremo, tornou-Se realmente seu amigo íntimo!”.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (14.32) се казва: „Колко прекрасни са Нанда и пастирите и всички останали щастливи обитатели на Вр̣нда̄вана. Върховната Божествена Личност, Върховният Брахман, е станал техен най-близък приятел!“.

Existe uma declaração similar no Śrīmad-Bhāgavatam (10.26.13). Quando o Senhor Kṛṣṇa ergueu a colina Govardhana, os vaqueiros, protegidos pelo Senhor Kṛṣṇa, encheram-se de admiração e foram ter com Nanda Mahārāja, ao qual perguntaram: “Meu querido Nanda Mahārāja, como é que estamos tão intensamente apegados a Kṛṣṇa, e Kṛṣṇa também está tão afetivamente apegado a nós? Isto significa que Ele é a Superalma de todos?”.

Нещо подобно се казва и на друго място в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (26.10). Когато Бог Кр̣ш̣н̣а вдигнал хълма Говардхана, спасените пастири смаяни отишли при Нанда Маха̄ра̄джа и го попитали: „Скъпи Нанда Маха̄ра̄джа, защо сме толкова силно привързани към Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а ни обича толкова много? Значи ли това, че Той е Свръхдушата във всяко сърце?“.

Todos os residentes de Vṛndāvana e Dvārakā – a saber, os vaqueiros e os membros da dinastia Yadu – são devotos eternamente perfeitos do Senhor. Assim como o Senhor desce a este planeta por Sua misericórdia sem causa; a fim de ajudar nos passatempos do Senhor, esses devotos também vêm até aqui. Eles não são entidades vivas comuns nem almas condicionadas; são indivíduos sempre liberados, companheiros da Personalidade de Deus. Então, assim como o Senhor Kṛṣṇa Se comporta como um homem comum quando desce a este planeta, os membros da dinastia Yadu e os residentes de Vṛndāvana executam atividades como se fossem homens comuns. Eles, porém, não são homens comuns, mas antes tão liberados quanto o próprio Senhor Kṛṣṇa.

Всички жители на Вр̣нда̄вана и Два̄рака̄ – пастирите и потомците на рода Яду – са вечно съвършени предани на Бога. Когато Богът показва безпричинна милост към тази планета, като идва на нея, тези предани също идват с него, за да помагат в забавленията му. Те не са обикновени живи същества или обусловени души; те са вечноосвободени личности, спътници на Божествената Личност. Но както Бог Кр̣ш̣н̣а се държи като обикновен човек, когато идва на тази планета, така и Я̄давите и жителите на Вр̣нда̄вана извършват дейности, като че ли са обикновени хора. Те обаче не са обикновени хора; те притежават същата свобода като самия Бог Кр̣ш̣н̣а.

Na seção Uttara-khaṇḍa do Padma Purāṇa, está declarado: “Assim como o Senhor Rāmacandra desce juntamente com Lakṣmaṇa (uma expansão de Saṅkarṣaṇa) e Bharata (uma expansão de Pradyumna), os membros da dinastia Yadu e os vaqueiros de Vṛndāvana também descem com o Senhor Kṛṣṇa para se juntarem aos passatempos transcendentais do Senhor. Quando o Senhor Supremo regressa à Sua morada eterna, Seus companheiros regressam com Ele para seus respectivos lugares. Como tal, esses vaiṣṇavas eternamente liberados não estão atados às leis materiais do nascimento e da morte”.

В раздела Уттара кхан̣д̣а на Падма Пура̄н̣а се казва: „Както Бог Ра̄мачандра идва придружен от Лакш̣ман̣а (експанзия на Сан̇карш̣ан̣а) и Бхарата (експанзия на Прадюмна), така и членовете на династията Яду и пастирите от Вр̣нда̄вана идват с Бог Кр̣ш̣н̣а, за да вземат участие в трансценденталните му забавления. Когато Върховният Бог се връща във вечната си обител, придружителите му също се връщат с него в своите обители. Тези вечноосвободени ваиш̣н̣ави не са подвластни на материалните закони на раждането и смъртта“.

Como o próprio Senhor declara no Bhagavad-gītā, Seu nascimento, Seus feitos e Suas atividades são completamente transcendentais. Da mesma forma, o nascimento, os feitos e as atividades dos companheiros do Senhor também são transcendentais. E, assim como é uma ofensa considerar-se Kṛṣṇa, também é ofensivo considerar-se Yaśodā, Nanda ou qualquer outro companheiro do Senhor. Devemos lembrar sempre que eles são transcendentais, isto é, que eles nunca são almas condicionadas.

Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄, че раждането и дейностите му са напълно трансцендентални. Раждането и дейностите на спътниците му също са трансцендентални. Както е оскърбително човек да се мисли за Кр̣ш̣н̣а, така оскърбително е да се мисли и за Яшода̄, за Нанда или за някой друг от спътниците на Бога. Винаги трябва да помним, че те са трансцендентални; те не са обусловени души.

Descreve-se que Kṛṣṇa, o inimigo de Kaṁsa, possui sessenta e quatro qualidades transcendentais, e todas as almas eternamente liberadas que acompanham o Senhor têm as primeiras cinquenta e cinco qualidades, sem dúvida alguma. Tais devotos se relacionam com a Suprema Personalidade de Deus em uma das cinco doçuras transcendentais, a saber, neutralidade, servidão, amizade, paternidade e amor conjugal. Estas relações com o Senhor são eternas, em razão do que os devotos nitya-siddhas não têm que se esforçar para alcançar a fase de perfeição através da execução de princípios devocionais reguladores. Eles são eternamente qualificados para servir Kṛṣṇa.

Кр̣ш̣н̣а, врагът на Кам̇са, има шейсет и четири трансцендентални качества, а вечноосвободените души, които придружават Бога, със сигурност притежават първите петдесет и пет от тях. Тези предани са свързани с Върховната Божествена Личност чрез някоя от петте трансцендентални раси: неутралност, служене, приятелство, родителство и съпружеска любов. Тези взаимоотношения с Бога са вечни, затова преданите, които са нитя-сиддха, не е нужно да се стремят към съвършеното равнище, като следват регулиращите принципи на преданото служене. Те винаги, вечно са достойни да служат на Кр̣ш̣н̣а.