TEXT 21
ТЕКСТ 21
Texte
Текст
śraddhayārcitum icchati
tasya tasyācalāṁ śraddhāṁ
tām eva vidadhāmy aham
шраддхая̄рчитум иччхати
тася тася̄чала̄м̇ шраддха̄м̇
та̄м ева видадха̄мй ахам
Synonyms
Дума по дума
yaḥ yaḥ: qui que ce soit; yām yām: quelle que soit; tanum: la forme de deva; bhaktaḥ: le dévot; śraddhayā: avec foi; arcitum: adorer; icchati: désire; tasya tasya: à lui; acalām: ferme; śraddhām: une foi; tām: cela; eva: sûrement; vidadhāmi: donne; aham: Je.
ях̣ ях̣ – който и да е; я̄м я̄м – каквото и да е; танум – форма на полубог; бхактах̣ – предан; шраддхая̄ – с вяра; арчитум – да почита; иччхати – желае; тася тася – на него; ачала̄м – устойчив; шраддха̄м – вяра; та̄м – това; ева – със сигурност; видадха̄ми – давам; ахам – Аз.
Translation
Превод
Je suis l’Âme Suprême qui réside en le cœur de chacun. Dès qu’un homme désire rendre un culte aux devas, c’est Moi qui affermis sa foi pour qu’il puisse se vouer au deva qu’il a choisi.
Аз съм в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Щом някой желае да почита даден полубог, Аз укрепвам вярата му, за да може той да се посвети на това божество.
Purport
Пояснение
Dieu a doté chaque être du libre arbitre: si quelqu’un aspire aux plaisirs matériels et désire sincèrement pour cela faire appel aux devas, le Seigneur, l’Âme Suprême présente dans le cœur de chacun, comprend et exauce son souhait. Père Suprême de tous les êtres, Il n’interfère pas dans leur libre choix, mais leur donne au contraire toute facilité pour satisfaire leurs désirs matériels. On peut se demander pourquoi Dieu, le Tout-puissant, aide ainsi les êtres à jouir de la matière, et les laisse se prendre au piège de l’énergie illusoire. La réponse est que si, en tant qu’Âme Suprême, Il ne donnait pas cette possibilité aux êtres, où serait leur indépendance ? Il les laisse donc entièrement libres d’agir, mais leur donne, dans la Bhagavad-gītā, Son enseignement ultime: qu’ils cessent toute occupation autre que celle qui consiste à s’abandonner entièrement à Lui, et qu’ils trouvent ainsi le bonheur.
Бог е дал независимост на всички. Ако някой желае материални наслади и много искрено моли полубоговете за такива неща, Върховният Бог, като Свръхдуша в сърцето на всекиго, разбира всичко и създава подходящи условия. Като върховен баща на живите същества, Той не посяга на независимостта им. Напротив – създава всички условия да удовлетворят материалните си желания. Някой може да попита: защо всемогъщият Бог дава възможност на живите същества да се наслаждават на този материален свят и така ги оставя да падат в клопката на илюзорната енергия? Отговорът е – ако Върховният, като Свръхдуша, не предостави тези възможности, тогава няма да има независимост. Ето защо Той дава на всички пълна независимост – кой каквото желае. Но неговото най-важно наставление намираме в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): човек трябва да изостави всички други задължения и напълно да се отдаде на Бога – това ще го направи щастлив.
Hommes et devas sont soumis à la volonté de Dieu, la Personne Suprême. Le culte rendu aux devas ne dépend donc pas du seul désir de l’homme. Et les devas non plus ne sauraient accorder la moindre bénédiction sans l’aval divin. Il est dit du reste que pas un brin d’herbe ne bouge sans la volonté du Seigneur Suprême. Généralement, ceux qui souffrent approchent les devas, conformément aux recommandations des Védas. Ainsi, pour obtenir tel ou tel bienfait, rendra-t-on un culte à tel ou tel deva. Qui veut recouvrer la santé, par exemple, rendra un culte au deva du soleil; qui aspire à l’érudition rendra un culte à Sarasvatī, la déesse du savoir, et qui désire une belle épouse, à Umā, la femme de Śiva. Les śāstras (les Écritures védiques) nous donnent donc des indications sur les cultes rendus aux différents devas. Le Seigneur insuffle en celui qui désire obtenir un bienfait particulier le désir ardent de vénérer le deva capable de le lui accorder. Son souhait est alors exaucé. De même, la façon particulière dont un individu exprime sa dévotion envers tel ou tel deva vient du Seigneur, et non du deva lui-même. Seul Kṛṣṇa, l’Âme Suprême sise dans le cœur de tous les êtres, peut inspirer à l’homme la vénération pour l’un ou l’autre des différents devas. Ces derniers forment en réalité les divers membres du corps universel du Seigneur Suprême et n’ont donc aucune indépendance propre. Un verset extrait des Écrits védiques explique: « En tant que Paramātmā, Dieu, la Personne Suprême, habite aussi le cœur des devas; c’est Lui qui fait en sorte qu’ils exaucent les souhaits des hommes. Ni les devas ni les hommes ne sont indépendants. Ils sont soumis les uns comme les autres à la volonté suprême. »
Както живото същество, така и полубоговете са подчинени на волята на Върховната Божествена Личност. Следователно живото същество не може да почита някой полубог по собствено желание, нито полубогът може да го дари с благословия без върховната воля. Както се казва, дори стръкчето трева не помръдва без волята на Върховния Бог. Обикновено хората, притеснени в материалния свят, отиват при полубоговете, както се препоръчва във ведическата литература. Човек, който иска нещо конкретно, може да почита определен полубог. Например на болния се препоръчва да почита бога на Слънцето. Онзи, който иска да има добро образование, може да почита богинята на знанието Сарасватӣ, а който иска да има красива жена, трябва да обожава богинята Ума̄, съпруга на Господ Шива. В ша̄стрите (ведическите писания) има различни препоръки за почитане на различните полубогове. И понеже всяко живо същество иска да се наслаждава на определени материални удобства, Бог го вдъхновява със силно желание за постигане на такава благословия от съответния полубог. И човек получава благословията. Специфичното настроение на преданост към даден полубог също се определя от Върховния. Самите полубогове не могат да създадат такава склонност у живото същество, но понеже Кр̣ш̣н̣а е Върховният, или Свръхдушата в сърцето на всекиго, Той подтиква човек да почита даден полубог. Всъщност полубоговете са различни части от вселенското тяло на Върховния. Така че те не са независими. Във ведическата литература се казва: „Върховният Бог под формата на Свръхдуша също присъства в сърцата на полубоговете. Той урежда да се изпълни желанието на живото същество чрез посредничеството на съответния полубог. Но както полубогът, така и живото същество зависят от върховната воля. Те не са независими“.