TEXT 22
ТЕКСТ 22
Texte
Текст
tasyārādhanam īhate
labhate ca tataḥ kāmān
mayaiva vihitān hi tān
тася̄ра̄дханам ӣхате
лабхате ча татах̣ ка̄ма̄н
маяива вихита̄н хи та̄н
Synonyms
Дума по дума
saḥ: il; tayā: de cette; śraddhayā: inspiration; yuktaḥ: doté; tasya: de ce deva; ārādhanam: au culte; īhate: il aspire; labhate: il comble; ca: et; tataḥ: par cela; kāmān: ses désirs; mayā: par Moi; eva: seul; vihitān: arrangés; hi: certes; tān: ceux-là.
сах̣ – той; тая̄ – с това; шраддхая̄ – вдъхновение; юктах̣ – надарен; тася – на този полубог; а̄ра̄дханам – за почитането; ӣхате – той се стреми; лабхате – получава; ча – и; татах̣ – от това; ка̄ма̄н – неговите желания; мая̄ – от мен; ева – единствено; вихита̄н – уреждат; хи – несъмнено; та̄н – тези.
Translation
Превод
Doté d’une telle foi, il s’efforce d’adorer un deva en particulier et voit ses vœux comblés. Mais c’est Moi seul en vérité qui accorde ces bienfaits.
Изпълнен с вяра, той се старае да почита даден полубог и постига желаното. Но всъщност единствено Аз дарявам благата.
Purport
Пояснение
Les devas ne peuvent rien accorder à leurs fidèles sans le consentement du Seigneur Suprême. L’homme peut oublier que tout appartient au Seigneur, mais les devas ne l’oublient jamais. Le culte des devas, les bénédictions qui en résultent, proviennent donc d’un décret divin. Ignorant cet arrangement, les gens de peu d’intelligence s’adressent aux devas. Le dévot au contraire, s’il a un besoin particulier, prie le Seigneur et Lui seul. Mais il n’est pas dans les manières du pur dévot de quémander des bienfaits matériels. L’être qui veut assouvir des désirs excessifs se tourne vers les devas quand le Seigneur ne veut pas lui accorder une faveur indue. Le Caitanya-caritāmṛta précise bien que désirer à la fois jouir de la matière et adorer le Seigneur sont des sentiments incompatibles. Le culte rendu aux devas ne peut donc jamais être considéré comme égal au service de dévotion, à l’adoration du Seigneur Suprême, car l’un est matériel et l’autre purement spirituel.
Полубоговете не могат да благославят поклонниците си без позволението на Върховния Бог. Живото същество може да забрави, че всичко принадлежи на Върховния, но полубоговете не забравят. Почитането на полубоговете и получаването на желаните резултати зависи от Върховната Божествена Личност, а не от полубоговете. Неинтелигентните хора не знаят това и глупаво отиват при полубоговете, за да получат блага. А чистият предан, когато се нуждае от нещо, моли единствено Върховния Бог; но молбата за материални блага не му е присъща. Обезумели да удовлетворят желанията си, обикновено хората се обръщат към полубоговете. Това става, когато желаят нещо незаслужено и Върховният не изпълни желанието им. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че който обожава Върховния Бог и в същото време жадува материално наслаждение, си противоречи в желанията. Преданото служене на Бога и почитането на полубоговете са несъизмерими – почитането на един полубог е материално, а преданото служене на Върховния е изцяло духовно.
Les désirs matériels constituent un obstacle pour qui veut retourner à Dieu. C’est pourquoi le Seigneur n’accorde pas à Ses dévots les satisfactions matérielles que convoitent les sots, lesquels préfèrent adorer les devas résidant dans le monde matériel plutôt que servir Kṛṣṇa, le Seigneur Suprême, avec amour et dévotion.
Материалните желания са препятствия за живото същество, желаещо да се завърне при Бога. Затова чистият предан не е даряван с материалните облаги, жадувани от неинтелигентните хора, които предпочитат да обожават полубоговете в материалния свят, вместо да служат предано на Върховния Бог.