Text 30
ТЕКСТ 30
Devanagari
Деванагари (азбука)
वर्गस्वर्गापवर्गाणां प्रायेणैकात्म्यहेतुना ॥ ३० ॥
Text
Текст
śocyān dharma-vimohitān
varga-svargāpavargāṇāṁ
prāyeṇaikātmya-hetunā
шочя̄н дхарма-вимохита̄н
варга-сварга̄паварга̄н̣а̄м̇
пра̄йен̣аика̄тмя-хетуна̄
Synonyms
Дума по дума
dauhitra-ādīn — grandsons like my father, Vena; ṛte — except; mṛtyoḥ — of personified death; śocyān — abominable; dharma-vimohitān — bewildered on the path of religion; varga — religion, economic development, sense gratification and liberation; svarga — elevation to the heavenly planets; apavargāṇām — being freed from material contamination; prāyeṇa — almost always; eka — one; ātmya — the Supreme Personality of Godhead; hetunā — on account of.
даухитра-а̄дӣн – внуци като баща ми Вена; р̣те – освен; мр̣тьох̣ – на олицетворената смърт; шочя̄н – презрени; дхарма-вимохита̄н – непознаващи пътя на религията; варга – религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение; сварга – издигане до райските планети; апаварга̄н̣а̄м – освободили се от материални замърсявания; пра̄йен̣а – почти винаги; ека – единствен; а̄тмя – Върховната Божествена Личност; хетуна̄ – благодарение на.
Translation
Превод
Although abominable persons like my father, Vena, the grandson of death personified, are bewildered on the path of religion, all the great personalities like those mentioned agree that in this world the only bestower of the benedictions of religion, economic development, sense gratification, liberation or elevation to the heavenly planets is the Supreme Personality of Godhead.
Въпреки че презрени хора като баща ми Вена, който бе внук на олицетворената смърт, не разбират смисъла и целта на религията, всички велики личности като ония, които посочих, са единодушни, че в този свят единственият, който дарява успехи в областта на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение, освобождението или издигането до райските планети, е Богът, Върховната Личност.
Purport
Пояснение
King Vena, the father of Pṛthu Mahārāja, was condemned by the brāhmaṇas and saintly persons because of his denying the existence of the Supreme Personality of Godhead and rejecting the method of satisfying Him by performance of Vedic sacrifice. In other words, he was an atheist, who did not believe in the existence of God, and who consequently stopped all Vedic ritualistic ceremonies in his kingdom. Pṛthu Mahārāja considered King Vena’s character abominable because Vena was foolish regarding the execution of religious performances. Atheists are of the opinion that there is no need to accept the authority of the Supreme Personality of Godhead to be successful in religion, economic development, sense gratification or liberation. According to them, dharma, or religious principles, are meant to establish an imaginary God to encourage one to become moral, honest and just so that the social orders may be maintained in peace and tranquillity. Furthermore, they say that actually there is no need to accept God for this purpose, for if one follows the principles of morality and honesty, that is sufficient. Similarly, if one makes nice plans and works very hard for economic development, automatically the result of economic development will come. Similarly, sense gratification also does not depend on the mercy of the Supreme Personality of Godhead, for if one earns enough money by any process, one will have sufficient opportunity for sense gratification. Insofar as liberation is concerned, they say that there is no need to talk of liberation because after death everything is finished. Pṛthu Mahārāja, however, did not accept the authority of such atheists, headed by his father, who was the grandson of death personified. Generally, a daughter inherits the qualities of her father, and a son gets the qualities of his mother. Thus Mṛtyu’s daughter, Sunīthā, got all the qualities of her father, and Vena inherited the qualities of his mother. A person who is always subjected to the rules and regulations of repeated birth and death cannot accommodate anything beyond materialistic ideas. Since King Vena was such a man, he did not believe in the existence of God. Modern civilization agrees with the principles of King Vena, but factually if we scrutinizingly study all the conditions of religion, economic development, sense gratification and liberation, we must accept the principles of the authority of the Supreme Personality of Godhead. According to Vedic literature, religion consists only of the codes of law given by God.
Бра̄хман̣ите и святите личности проклели Вена, бащата на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, защото той не признавал съществуването на Върховната Божествена Личност и отрекъл метода на ведическите жертвоприношения, с които може да бъде удовлетворен Богът. С други думи, цар Вена бил атеист, който не вярвал в Бога и затова забранил всички ведически ритуали и обреди в царството си. Тук Пр̣тху Маха̄ра̄джа нарича баща си презрян човек, защото цар Вена не разбирал смисъла на религиозните обреди. Атеистите смятат, че не е нужно да признават авторитета на Върховната Божествена Личност, за да постигнат успехи на попрището на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Според тях дхарма, религиозните норми, са призвани, позовавайки се на въображаемия Бог, да насърчават хората да бъдат морални, честни и справедливи, така че в обществото да има мир и спокойствие. Нещо повече, атеистите казват, че за тази цел всъщност не е нужно да се въвежда съществуването на Бога, достатъчно е хората да следват нравствените норми и принципи. По същия начин, ако човек иска да постигне материално благополучие, той просто трябва да планира добре действията си, да работи усилено и успехът му е гарантиран. Според атеистите дори сетивното наслаждение не зависи от милостта на Върховната Божествена Личност, защото ако човек по някакъв начин спечели много пари, той веднага се сдобива с предостатъчно възможности да задоволява сетивата си. А що се отнася до освобождението, за него атеистите смятат, че е безсмислено да се говори, защото след смъртта няма нищо. Пр̣тху Маха̄ра̄джа обаче не приемал възгледите на атеистите, сред които бил и собственият му баща, внук на олицетворената смърт. Обикновено дъщерята наследява характера на баща си, а синът – на майка си. Затова Сунӣтха̄, дъщерята на Мр̣тю, придобила всички качества на баща си, а Вена на свой ред ги наследил от нея. Оня, който е подчинен на законите на прераждането, не може да излезе извън рамките на материалистичните представи за света и живота. Цар Вена бил точно такъв човек и затова не вярвал в съществуването на Бога. Съвременната цивилизация следва същите идеи, които изповядвал цар Вена, но ако внимателно изучим условията, необходими за постигането на успех в областта на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението, ще трябва да признаем властта на Върховната Божествена Личност. Според ведическите писания религията не е нищо друго, освен сбор от закони, дадени лично от Бога.
If one does not accept the authority of the Supreme Godhead in matters of religion and morality, one must explain why two persons of the same moral standard achieve different results. It is generally found that even if two men have the same moral standards of ethics, honesty and morality, their positions are still not the same. Similarly, in economic development it is seen that if two men work very hard day and night, still the results are not the same. One person may enjoy great opulence without even working, whereas another person, although working very hard, does not even get two sufficient meals a day. Similarly, in the matter of sense gratification, sometimes one who has sufficient food is still not happy in his family affairs or sometimes is not even married, whereas another person, even though not economically well off, has the greatest opportunity for sense gratification. Even an animal like a hog or a dog may have greater opportunities for sense gratification than a human being. Aside from liberation, even if we consider only the preliminary necessities of life — dharma, artha and kāma (religion, economic development and sense gratification) — we will see that they are not the same for everyone. Therefore it must be accepted that there is someone who determines the different standards. In conclusion, not only for liberation must one depend on the Lord, but even for ordinary necessities in this material world. Pṛthu Mahārāja therefore indicated that in spite of having rich parents, children are sometimes not happy. Similarly, in spite of valuable medicine administered by a competent physician, sometimes a patient dies; or in spite of having a big safe boat, sometimes a man drowns. We may thus struggle to counteract impediments offered by material nature, but our attempts cannot be successful unless we are favored by the Supreme Personality of Godhead.
Ако човек не признава властта на Върховния Бог в областта на религията и морала, тогава той ще трябва да обясни защо двама души, които се придържат към едни и същи нравствени норми, постигат различни резултати. Навсякъде около себе си можем да видим как двама еднакво морални, честни и порядъчни хора заемат напълно различно положение в обществото. Същото се отнася и за материалното благополучие: двама души работят с еднакво упорство ден и нощ, но постигат съвсем различни резултати. Нещо повече, някои живеят в разкош, без изобщо да работят, а други не изправят гръб цял живот, а едвам припечелват да се нахранят два пъти дневно. Същото се отнася и за сетивното наслаждение – понякога този, който си е осигурил прехраната, не е щастлив в личния си живот или дори не може да се ожени, докато друг, който е в постоянна материална нужда, разполага с предостатъчно възможности за сетивни наслади. Дори животни като свинете и кучетата може да имат повече възможности да се наслаждават на сетивата си от човека. По такъв начин, дори ако оставим настрана освобождението и разгледаме само възможностите за удовлетворение на основните жизнени потребности на човека – дхарма, артха и ка̄ма (религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение), – лесно ще се убедим, че те не са еднакви за всички. Следователно ще ни се наложи да признаем, че съществува някой, който определя тези възможности. С други думи, човек трябва да разбере, че зависи от Бога не само за постигането на освобождение, но дори и за удовлетворяването на най-насъщните си материални потребности. Затова Пр̣тху Маха̄ра̄джа отбелязва, че понякога децата са нещастни, въпреки че имат богати родители; че въпреки скъпите лекарства, предписани от опитни лекари, понякога болният умира; а хората понякога стават жертва на корабокрушение, въпреки че пътуват със здрави и сигурни кораби. Ние може да правим всичко, за да преодолеем препятствията на материалната природа, но усилията ни ще се увенчаят с успех само ако спечелим милостта на Върховната Божествена Личност.