Text 9
ТЕКСТ 9
Devanagari
Деванагари (азбука)
ततोऽप्यासीद्भयं त्वद्य कथं स्यात्स्वस्ति देहिनाम् ॥ ९ ॥
Text
Текст
kṛto rājātad-arhaṇaḥ
tato ’py āsīd bhayaṁ tv adya
kathaṁ syāt svasti dehinām
кр̣то ра̄джа̄тад-архан̣ах̣
тато 'пй а̄сӣд бхаям̇ тв адя
катхам̇ ся̄т свасти дехина̄м
Synonyms
Дума по дума
arājaka — being without a king; bhayāt — out of fear; eṣaḥ — this Vena; kṛtaḥ — was made; rājā — the king; a-tat-arhaṇaḥ — though not qualified for it; tataḥ — from him; api — also; āsīt — there was; bhayam — danger; tu — then; adya — now; katham — how; syāt — can there be; svasti — happiness; dehinām — of the people in general.
ара̄джака – в отсъствие на цар; бхая̄т – от страх; еш̣ах̣ – този Вена; кр̣тах̣ – бе направен; ра̄джа̄ – цар; а-тат-архан̣ах̣ – въпреки че не заслужаваше; татах̣ – от него; апи – също; а̄сӣт – имаше; бхаям – опасност; ту – тогава; адя – сега; катхам – как; ся̄т – може да има; свасти – щастие; дехина̄м – за обикновените хора.
Translation
Превод
Thinking to save the state from irregularity, the sages began to consider that it was due to a political crisis that they made Vena king although he was not qualified. But alas, now the people were being disturbed by the king himself. Under such circumstances, how could the people be happy?
Размишлявайки как да спасят държавата от анархията, мъдреците изтъкнаха, че са поставили Вена за цар само заради политическата криза в страната, макар той да не притежавал нуждите качества. Но уви, самият цар се превърнал в източник на нещастие за народа. Как хората могат да бъдат щастливи в такова положение?
Purport
Пояснение
In Bhagavad-gītā (18.5) it is stated that even in the renounced order one should not give up sacrifice, charity and penance. The brahmacārīs must perform sacrifices, the gṛhasthas must give in charity, and those in the renounced order of life (the vānaprasthas and sannyāsīs) must practice penance and austerities. These are the procedures by which everyone can be elevated to the spiritual platform. When the sages and saintly persons saw that King Vena had stopped all these functions, they became concerned about the people’s progress. Saintly people preach God consciousness, or Kṛṣṇa consciousness, because they are anxious to save the general populace from the dangers of animalistic life. There must be a good government to see that the citizens are actually executing their religious rituals, and thieves and rogues must be curbed. When this is done, the people can advance peacefully in spiritual consciousness and make their lives successful.
В Бхагавад-гӣта̄ (18.5) се казва, че дори който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва жертвоприношения, да се подлага на мъчения и лишения и да раздава пожертвования. Брахмача̄рӣте трябва да извършват жертвоприношения, гр̣хастхите – да раздават пожертвования, а онези, които са дали обет за отречение (ва̄напрастхите и сання̄сӣте), трябва да се подлагат на лишения и мъчения. Така всеки може да се издигне до духовно равнище. Когато мъдреците и святите личности видели, че цар Вена е забранил тези дейности, те се разтревожили за духовния напредък на хората. Святите личности проповядват съзнание за Бога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото се стремят да спасят човечеството от деградация и животинско съществуване. За да могат хората да изпълняват както трябва религиозните ритуали, а крадците и престъпниците да бъдат държани в подчинение, трябва да има силна държавна власт. Само тогава хората ще могат да развиват у себе си духовно съзнание и да осъществят висшето предназначение на човешкия живот.