Text 23
ТЕКСТ 23
Devanagari
Деванагари (азбука)
नाविदं यज्ञसम्भारान् पुरुषावयवानृते ॥ २३ ॥
Text
Текст
aham āsaṁ mahātmanaḥ
nāvidaṁ yajña-sambhārān
puruṣāvayavān ṛte
ахам а̄сам̇ маха̄тманах̣
на̄видам̇ ягя-самбха̄ра̄н
пуруш̣а̄ваява̄н р̣те
Synonyms
Дума по дума
yadā — at the time of; asya — His; nābhyāt — from the abdomen; nalināt — from the lotus flower; aham — myself; āsam — took my birth; mahā-ātmanaḥ — of the great person; na avidam — did not know; yajña — sacrificial; sambhārān — ingredients; puruṣa — of the Lord; avayavān — personal bodily limbs; ṛte — except.
яда̄ – по време на; ася – неговия; на̄бхя̄т – от корема; налина̄т – от лотосовия цвят; ахам – аз; а̄сам – се родих; маха̄-а̄тманах̣ – на великата личност; на авидам – не знаех; ягя – жертвени; самбха̄ра̄н – съставки; пуруш̣а – на Бога; аваява̄н – крайниците на тялото; р̣те – освен.
Translation
Превод
When I was born from the abdominal lotus flower of the Lord [Mahā-Viṣṇu], the great person, I had no ingredients for sacrificial performances except the bodily limbs of the great Personality of Godhead.
Когато се родих от лотосовия цвят, израснал от корема на Бога (Маха̄-виш̣н̣у), великата личност, нямах никакви други съставки за извършване на жертвоприношения, освен неговите крайници.
Purport
Пояснение
Lord Brahmā, the creator of the cosmic manifestation, is known as Svayambhū, or one who is born without father and mother. The general process is that a living creature is born out of the sex combination of the male father and the female mother. But Brahmā, the firstborn living being, is born out of the abdominal lotus flower of the Mahā-Viṣṇu plenary expansion of Lord Kṛṣṇa. The abdominal lotus flower is part of the Lord’s bodily limbs, and Brahmā is born out of the lotus flower. Therefore Lord Brahmā is also a part of the Lord’s body. Brahmā, after his appearance in the gigantic hollow of the universe, saw darkness and nothing else. He felt perplexity, and from his heart he was inspired by the Lord to undergo austerity, thereby acquiring the ingredients for sacrificial performances. But there was nothing besides the two of them, namely the Personality of Mahā-Viṣṇu and Brahmā himself, born of the bodily part of the Lord. For sacrificial performances many ingredients were in need, especially animals. The animal sacrifice is never meant for killing the animal, but for achieving the successful result of the sacrifice. The animal offered in the sacrificial fire is, so to speak, destroyed, but the next moment it is given a new life by dint of the Vedic hymns chanted by the expert priest. When such an expert priest is not available, the animal sacrifice in the fire of the sacrificial altar is forbidden. Thus Brahmā created even the sacrificial ingredients out of the bodily limbs of the Garbhodakaśāyī Viṣṇu, which means that the cosmic order was created by Brahmā himself. Also, nothing is created out of nothing, but everything is created from the person of the Lord. The Lord says in the Bhagavad-gītā (10.8), ahaṁ sarvasya prabhavo mattaḥ sarvaṁ pravartate: “Everything is made from My bodily limbs, and I am therefore the original source of all creations.”
Брахма̄, творецът на космическото проявление, се нарича Сваямбхӯ – „този, който не е роден от баща и майка“. Обикновено живите същества се раждат след полово съединяване на бащата (мъжкото начало) и майката (женското начало). Но Брахма̄, първороденото живо същество, се родил от лотосовия цвят, израснал от корема на Маха̄-виш̣н̣у, който е пълна експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. Този лотос е част от тялото на Бога, а Брахма̄ се родил от него. Следователно Брахма̄ също е част от тялото на Бога. След като се появил в гигантската вселенска кухина, Брахма̄ видял около себе си само мрак и нищо повече. Той бил много объркан, но Богът, който бил в сърцето му, го вдъхновил да се подложи на отречения, за да получи нещата, необходими за жертвоприношенията. Тогава не съществувало нищо друго, освен тях двамата – Божествената Личност Маха̄-виш̣н̣у и Брахма̄, роден от неговото тяло. За жертвоприношенията са необходими много неща, и особено животни. Животното се принася в жертва не за да се убие, а за да се постигнат целите, заради които се извършва церемонията. Принесеното в жертва животно загива, но благодарение на ведическите химни, изпълнявани от опитни жреци, още в същия миг получава ново тяло. Ако няма такива опитни жреци, е забранено в огъня на жертвения олтар да се принасят в жертва животни. Брахма̄ създал от крайниците на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у дори съставките за жертвоприношенията, което означава, че космосът в настоящия му вид е дело именно на Брахма̄. Освен това не може да се създаде нещо от нищото; всичко се създава от личността на Бога. Богът казва Бхагавад-гӣта̄ (10.8): ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“.
The impersonalists argue that there is no use in worshiping the Lord when everything is nothing but the Lord Himself. The personalist, however, worships the Lord out of a great sense of gratitude, utilizing the ingredients born out of the bodily limbs of the Lord. The fruits and flowers are available from the body of the earth, and yet mother earth is worshiped by the sensible devotee with ingredients born from the earth. Similarly, mother Ganges is worshiped by the water of the Ganges, and yet the worshiper enjoys the result of such worship. Worship of the Lord is also performed by the ingredients born from the bodily limbs of the Lord, and yet the worshiper, who is himself a part of the Lord, achieves the result of devotional service to the Lord. While the impersonalist wrongly concludes that he is the Lord himself, the personalist, out of a great gratitude, worships the Lord in devotional service, knowing perfectly well that nothing is different from the Lord. The devotee therefore endeavors to apply everything in the service of the Lord because he knows that everything is the property of the Lord and that no one can claim anything as one’s own. This perfect conception of oneness helps the worshiper in being engaged in His loving service, whereas the impersonalist, being falsely puffed up, remains a nondevotee forever, without being recognized by the Lord.
Имперсоналистите възразяват, че щом всичко е самият Бог, тогава няма смисъл да обожаваме Бога. Но персоналистите обожават Бога с чувство на безкрайна благодарност, използвайки съставките, произлезли от крайниците му. Плодовете и цветята растат по тялото на майката земя, но преданият има разум и я обожава с това, което самата тя е родила. По същия начин хората обожават и майка Ганг с вода от самата нея, но получават от това обожание много блага. Когато се обожава Богът, също се използват неща, произлезли от неговите крайници, но резултатите от това предано служене остават за човека – частицата от Бога. За разлика от имперсоналиста, който прави погрешното заключение, че самият той е бог, персоналистът с благодарност обожава Бога чрез преданото служене, съзнавайки добре, че всичко е част от Бога. Той се стреми да използва всичко в служене на Бога, защото знае, че всичко принадлежи на Бога и никой няма правото да твърди, че нещо е негово. Тази съвършена концепция за единството помага на обожаващия да служи на Бога с любов, докато имперсоналистът, изпълнен с неоснователна гордост, никога не се отдава на Бога и никога не получава признанието му.