Text 14
ТЕКСТ 14
Devanagari
Деванагари (азбука)
विश्वेश्वरे द्रष्टरि भक्तियोग: ।
तावत् स्थवीय: पुरुषस्य रूपं
क्रियावसाने प्रयत: स्मरेत ॥ १४ ॥
Text
Текст
viśveśvare draṣṭari bhakti-yogaḥ
tāvat sthavīyaḥ puruṣasya rūpaṁ
kriyāvasāne prayataḥ smareta
вишвешваре драш̣т̣ари бхакти-йогах̣
та̄ват стхавӣях̣ пуруш̣ася рӯпам̇
крия̄васа̄не праятах̣ смарета
Synonyms
Дума по дума
yāvat — as long as; na — does not; jāyeta — develop; para — transcendental; avare — mundane; asmin — in this form of; viśva-īśvare — the Lord of all worlds; draṣṭari — unto the seer; bhakti-yogaḥ — devotional service; tāvat — so long; sthavīyaḥ — the gross materialist; puruṣasya — of the virāṭ-puruṣa; rūpam — universal form; kriyā-avasāne — at the end of one’s prescribed duties; prayataḥ — with proper attention; smareta — one should remember.
я̄ват – докато; на – не; джа̄йета – развие; пара – трансцендентален; аваре – светски; асмин – в тази форма на; вишва-ӣшваре – Повелителят на всички светове; драш̣т̣ари – на този, който вижда; бхакти йогах̣ – предано служене; та̄ват – дотогава; стхавӣях̣ – материалистът; пуруш̣ася – на вира̄т̣-пуруш̣а; рӯпам – вселенска форма; крия̄-аваса̄не – завършвайки изпълнението на предписаните задължения; праятах̣ – с необходимото внимание; смарета – трябва да помни.
Translation
Превод
Unless the gross materialist develops a sense of loving service unto the Supreme Lord, the seer of both the transcendental and material worlds, he should remember or meditate upon the universal form of the Lord at the end of his prescribed duties.
Докато не развие стремеж към любовно служене на Върховния Бог, чийто взор обхваща и трансценденталния, и материалния свят, материалистът трябва да медитира върху вселенската форма на Бога, завършвайки изпълнението на предписаните си задължения.
Purport
Пояснение
The Supreme Lord is the seer of all worlds, both material and transcendental. In other words, the Supreme Lord is the ultimate beneficiary and enjoyer of all worlds, as confirmed in the Bhagavad-gītā (5.29). The spiritual world is the manifestation of His internal potency, and the material world is the manifestation of His external potency. The living entities are also His marginal potency, and by their own choice they can live in either the transcendental or material worlds. The material world is not a fit place for living entities because they are spiritually one with the Lord and in the material world the living entities become conditioned by the laws of the material world. The Lord wants all living entities, who are His parts and parcels, to live with Him in the transcendental world, and for enlightening conditioned souls in the material world, all the Vedas and the revealed scriptures are there — expressly to recall the conditioned souls back home, back to Godhead. Unfortunately, the conditioned living entities, although suffering continually the threefold miseries of conditioned life, are not very serious about going back to Godhead. It is due to their misguided way of living, complicated by sins and virtues. Some of them who are virtuous by deeds begin to reestablish the lost relation with the Lord, but they are unable to understand the personal feature of the Lord. The real purpose of life is to make contact with the Lord and be engaged in His service. That is the natural position of living entities. But those who are impersonalists and are unable to render any loving service to the Lord have been advised to meditate upon His impersonal feature, the virāṭ-rūpa, or universal form. Some way or other, one must try to reestablish one’s forgotten relation with the Lord if one at all desires to gain real happiness in life, and to reclaim his natural unfettered condition. For the less intelligent beginners, meditation on the impersonal feature, the virāṭ-rūpa, or universal form of the Lord, will gradually qualify one to rise to personal contact. One is advised herewith to meditate upon the virāṭ-rūpa specified in the previous chapters in order to understand how the different planets, seas, mountains, rivers, birds, beasts, human beings, demigods and all that we can conceive are but different parts and limbs of the Lord’s virāṭ form. This sort of thinking is also a type of meditation on the Absolute Truth, and as soon as such meditation begins, one develops one’s godly qualities and the whole world appears to be a happy and peaceful residence for all the people of the world. Without such meditation on God, either personal or impersonal, all good qualities of the human being become covered with misconceptions regarding his constitutional position, and without such advanced knowledge, the whole world becomes a hell for the human being.
Върховният Бог обхваща с взора си всички светове – както материалните, така и трансценденталните. С други думи, Върховният Бог е висшият повелител и наслаждаващ се във всички светове, което се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (5.29). Духовният свят е проявление на неговата вътрешна енергия, а материалният свят – на външната му енергия. Живите същества са негова междинна енергия и по свой избор могат да живеят или в трансценденталния, или в материалния свят. Материалният свят не е подходящо място за живите същества – те са духовно еднакви с Бога, но когато попаднат в материалния свят, стават обусловени от законите му. Богът иска всички живи същества, негови неотделими частици, да живеят с него в трансценденталния свят. Всички Веди и свещени писания имат една цел – да просветят обусловените души от материалния свят и да ги върнат вкъщи, обратно при Бога. Но за съжаление, въпреки че непрекъснато са изложени на тристранните страдания на обусловения живот, обусловените живи същества не се стремят да се върнат при Бога. Причина за това е неправилният живот, който водят, объркани в греховете и добродетелите си. Тези, които извършват праведни дела, започват да възстановяват изгубената си връзка с Бога, но не са в състояние да разберат личностния му аспект. Истинската цел на живота е човек да се свърже с Бога и да му служи. Служенето на Бога е естественото състояние на живите същества. Но на имперсоналистите, които не могат да служат на Бога с любов, се препоръчва да медитират върху безличностния му аспект, вира̄т̣-рӯпа (вселенската форма). При всички случаи обаче човекът трябва да се опита да възроди забравените си отношения с Бога, ако иска да постигне истинско щастие в живота си и да се върне в естественото си, свободно състояние. Като медитират върху безличностния аспект, вира̄т̣-рӯпа (вселенската форма на Бога), не много интелигентните начинаещи постепенно придобиват качествата, които са необходими за лично общуване с Бога. Тези стихове препоръчват човек да медитира върху вира̄т̣-рӯпа, описана подробно в предишната глава, за да може да разбере, че всички неща, които вижда около себе си – планетите, моретата, планините, реките, птиците, животните, човешките същества и полубоговете, – не са нищо друго, освен различни части на вира̄т̣, формата на Бога. Размишляването за това също е вид медитация върху Абсолютната Истина; когато човек започне да я извършва, у него се развиват божествени качества и целият свят се превръща за него в щастлива и мирна обител. Без медитация върху Бога в личностния или в безличностния му аспект неверните представи на човека за естественото му положение задушават всичките му добри качества. Без такова висше знание целият свят се превръща за него в ад.