Text 13

ТЕКСТ 13

Devanagari

Деванагари (азбука)

व्यसनं वीक्ष्य तत्तेषामनन्यविषयात्मनाम् ।
सुदर्शनेन स्वास्त्रेण स्वानां रक्षां व्यधाद्विभु: ॥ १३ ॥

Text

Текст

vyasanaṁ vīkṣya tat teṣām
ananya-viṣayātmanām
sudarśanena svāstreṇa
svānāṁ rakṣāṁ vyadhād vibhuḥ

вясанам̇ вӣкш̣я тат теш̣а̄м
ананя-виш̣ая̄тмана̄м
сударшанена сва̄стрен̣а
сва̄на̄м̇ ракш̣а̄м̇ вядха̄д вибхух̣

Synonyms

Дума по дума

vyasanam — great danger; vīkṣya — having observed; tat — that; teṣām — their; ananya — no other; viṣaya — means; ātmanām — thus inclined; sudarśanena — by the wheel of Śrī Kṛṣṇa; sva-astreṇa — by the weapon; svānām — of His own devotees; rakṣām — protection; vyadhāt — did it; vibhuḥ — the Almighty.

вясанам – голяма опасност; вӣкш̣я – като видя; тат – тази; теш̣а̄м – тяхна; ананя – никакво друго; виш̣ая – средство; а̄тмана̄м – така склонни; сударшанена – от колелото на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; сва-астрен̣а – от оръжието; сва̄на̄м – на собствените си предани; ракша̄м – защита; вядха̄т – направи това; вибхух̣ – Всемогъщият.

Translation

Превод

The almighty Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, having observed that a great danger was befalling His unalloyed devotees, who were fully surrendered souls, at once took up His Sudarśana disc to protect them.

Когато всемогъщата Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а видя, че чистите му предани, напълно отдадени души, са заплашени от голяма опасност, Той веднага взе диска си Сударшана, за да ги защити.

Purport

Пояснение

The brahmāstra, the supreme weapon released by Aśvatthāmā, was something similar to the nuclear weapon but with more radiation and heat. This brahmāstra is the product of a more subtle science, being the product of a finer sound, a mantra recorded in the Vedas. Another advantage of this weapon is that it is not blind like the nuclear weapon because it can be directed only to the target and nothing else. Aśvatthāmā released the weapon just to finish all the male members of Pāṇḍu’s family; therefore in one sense it was more dangerous than the atomic bombs because it could penetrate even the most protected place and would never miss the target. Knowing all this, Lord Śrī Kṛṣṇa at once took up His personal weapon to protect His devotees, who did not know anyone other than Kṛṣṇa. In the Bhagavad-gītā the Lord has clearly promised that His devotees are never to be vanquished. And He behaves according to the quality or degree of the devotional service rendered by the devotees. Here the word ananya-viṣayātmanām is significant. The Pāṇḍavas were cent-percent dependent on the protection of the Lord, although they were all great warriors themselves. But the Lord neglects even the greatest warriors and also vanquishes them in no time. When the Lord saw that there was no time for the Pāṇḍavas to counteract the brahmāstra of Aśvatthāmā, He took up His weapon even at the risk of breaking His own vow. Although the Battle of Kurukṣetra was almost finished, still, according to His vow, He should not have taken up His own weapon. But the emergency was more important than the vow. He is better known as the bhakta-vatsala, or the lover of His devotee, and thus He preferred to continue as bhakta-vatsala than to be a worldly moralist who never breaks his solemn vow.

Най-могъщото оръжие – брахма̄страта, пусната от Ашваттха̄ма̄ – напомняло ядрените оръжия, но предизвиквало по-силна радиация и топлинно излъчване. Брахма̄страта е плод на една по-развита и висша наука, плод на финия звук на мантрите, записани във Ведите. Още едно преимущество на това оръжие е, че то не е сляпо като ядрените оръжия, защото може да избере целта си и да порази само нея, без да засегне нищо друго. Ашваттха̄ма̄ го използвал, за да унищожи всички мъже от рода на Па̄н̣д̣авите. В известен смисъл това оръжие е по-опасно и от атомните бомби, защото прониква и в най-защитеното място и никога не пропуска целта си. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а знаел това и веднага взел собственото си оръжие, за да защити преданите си, които напълно се били посветили на него. В Бхагавад-гӣта̄ Богът категорично обещава, че преданите му никога няма да бъдат погубени. И Той постъпва съобразно с качеството или равнището на преданото служене на преданите си. Особено внимание тук заслужава думата ананя-вишая̄тмана̄м. Макар че били много велики воини, Па̄н̣д̣авите напълно се уповавали на защитата на Бога. Богът не се спира дори пред най-великите воини; Той може да ги унищожи в един миг. Когато видял, че Па̄н̣д̣авите няма да имат време да обезвредят брахма̄страта на Ашваттха̄ма̄, Той грабнал оръжието си, рискувайки дори да наруши клетвата си. Макар че битката при Курукш̣етра почти била завършила, Той не трябвало да използва личното си оръжие, защото бил дал такава клетва. Но обстоятелствата изисквали незабавни действия и това било по-важно от клетвата. Кр̣ш̣н̣а е известен повече като бхакта-ватсала, този, който обича преданите си, затова Той предпочел да остане бхакта-ватсала, вместо светски пуритан, който никога не нарушава тържествената си клетва.