CHAPTER TWENTY
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Transcendental Mellow
Трансцендентален вкус
In this second division of Bhakti-rasāmṛta-sindhu the author offers his respectful obeisances unto “Sanātana.” This Sanātana can be interpreted as either Śrī Kṛṣṇa Himself or as Sanātana Gosvāmī, the elder brother and spiritual master of Rūpa Gosvāmī. In the case where “Sanātana” is accepted to mean Śrī Kṛṣṇa, the obeisances are offered to Kṛṣṇa because He is naturally so beautiful and because He is the killer of the demon Agha. If it is interpreted to mean Sanātana Gosvāmī, then it is because he is so greatly favored by Rūpa Gosvāmī, being always served by him, and because he is the annihilator of all kinds of sinful activities. In this division of Bhakti-rasāmṛta-sindhu the author wants to describe the general symptoms of the transcendental mellow (loving mood) of discharging devotional service.
В началото на втората част от Бхакти-раса̄мр̣та синдху авторът отдава смирените си почитания на „Сана̄тана“. „Сана̄тана“ може да се тълкува по два начина: като самия Шрӣ Кр̣ш̣н̣а или като Сана̄тана Госва̄мӣ, по-големия брат и духовен учител на Рӯпа Госва̄мӣ. Ако под „Сана̄тана“ се разбира Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, на него му се отдават почитания за това, че притежава несравнима красота и е убил демона Агха. Ако се има предвид Сана̄тана Госва̄мӣ, тогава Рӯпа Госва̄мӣ му отдава почитания, задето винаги се отнасял нежно с него и му служел и задето унищожава всички грехове. В тази част на Бхакти-раса̄мр̣та синдху авторът възнамерява да опише общите признаци на трансценденталната наслада (любовното настроение), в която се изпълнява преданото служене.
In this division of Bhakti-rasāmṛta-sindhu there are five general topics: (1) vibhāva – special symptoms or causes of ecstasy, (2) anubhāva – subsequent ecstasy, (3) sāttvika-bhāva – constitutional or existential ecstasy, (4) vyabhicārī-bhāva – aggressive ecstasy and (5) sthāyi-bhāva – fervent or continuous ecstasy.
В този дял на Бхакти-раса̄мр̣та синдху се разглеждат пет основни теми: 1) вибха̄ва – особените признаци и причини на екстаза, 2) анубха̄ва – екстазът, който се появява впоследствие, 3) са̄ттвика-бха̄ва – естественият, или същински екстаз, 4) вябхича̄ри-бха̄ва – енергичният екстаз и 5) стха̄йи-бха̄ва – трескавият, или непрекъснат екстаз.
The word rasa, used in the Bhakti-rasāmṛta-sindhu, is understood by different persons differently because the exact English equivalent is very difficult to find. But as we have seen our spiritual master translate this word rasa into “mellow,” we shall follow in his footsteps and also translate the word in that way.
Различните хора разбират по различен начин думата раса, използвана в Бхакти-раса̄мр̣та синдху, защото е много трудно да ѝ се намери точен английски еквивалент. Но понеже нашият духовен учител превежда думата раса като „вкус“, ние ще последваме стъпките му и също ще я преведем по този начин.
The particular loving mood or attitude relished in the exchange of love with the Supreme Personality of Godhead is called rasa, or mellow. The different types of rasa, when combined together, help one to taste the mellow of devotional service in the highest degree of transcendental ecstasy. Such a position, although entirely transcendental to our experience, will be explained in this section as far as possible, following in the footsteps of Śrīla Rūpa Gosvāmī.
Раса, или вкус, се нарича особеното любовно състояние, или настроение, в което се намира преданият, когато се наслаждава на любовните си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност. Различните видове раса, взети заедно, помагат на човека да усети истинския вкус на преданото служене, давайки му възможност да изпита най-висшето проявление на трансценденталния екстаз. Като следваме стъпките на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, в този раздел ще се опитаме да обясним това състояние, доколкото ни е по силите, въпреки че то е напълно трансцендентално и излиза извън рамките на нашия опит.
Without relishing some sort of mellow, or loving mood, in one’s activities, no one can continue to perform such activities. Similarly, in the transcendental life of Kṛṣṇa consciousness and devotional service there must be some mellow, or specific taste, from the service. Generally this mellow is experienced by chanting, hearing, worshiping in the temple and being engaged in the service of the Lord. So when a person feels transcendental bliss, that is called “relishing the mellow.” To be more clear, we may understand that the various feelings of happiness derived from discharging devotional service may be termed the “mellows” of devotional service.
Ако дейностите на човека не му носят наслаждението на някой вид вкус, или любовно настроение, той не може да продължава да ги върши. В трансценденталния живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание и в преданото служене също трябва да има някаква определена раса – някакъв особен вкус, който това служене носи. Обикновено човек може да усети този вкус, като възпява, слуша, обожава Бога в храма и му служи. Когато човек чувства трансцендентално блаженство, се казва, че той „усеща вкуса“. Или да се изразим по-ясно: всички многообразни усещания за щастие, които изпитваме, докато извършваме предано служене, могат да се нарекат „вкусове“ (раси) на преданото служене.
This relishing of transcendental mellow in discharging devotional service cannot be experienced by all classes of men because this sweet loving mood is developed only from one’s previous life’s activities or by the association of unalloyed devotees. As explained above, association with pure devotees is the beginning of faith in devotional service. Only by developing such faith in the association of a pure devotee, or by having in one’s previous life executed devotional activities, can one actually relish the mellow of devotional service. In other words, this transcendental bliss is not to be enjoyed by any common man unless he is so extraordinarily fortunate as to be in association with devotees or to be continuing his previous birth’s devotional activities.
Далеч не всеки може да изпита блаженството на трансценденталния вкус на преданото служене, защото това сладостно любовно настроение идва само в резултат на дейностите, извършени през миналия живот, или в резултат на общуване с чисти предани. Както обяснихме по-горе, общуването с чисти предани слага началото на развиването на вяра в преданото служене. Само този, който благодарение на общуването си с чисти предани е укрепил у себе си тази вяра или пък се е занимавал с предано служене и в миналия си живот, само той може да усети вкуса на преданото служене. С други думи, обикновеният човек не може да се наслади на това трансцендентално блаженство, освен ако не е благословен с необикновеното щастие да бъде сред обществото на предани или да продължава предано служене, започнато още в миналия живот.
The gradual process of development to the stage of devotional service is explained in Śrīmad-Bhāgavatam, First Canto: “The beginning is to hear about Lord Kṛṣṇa in the association of devotees who have themselves cleansed their hearts by association. Hearing about the transcendental activities of the Lord will result in one’s feeling transcendental bliss always.” It is also explained in Bhagavad-gītā that for one who has actually come to the spiritual platform, the first symptom visible will be that he is always joyful. This joyous life is attained by one’s reaction to reading Bhagavad-gītā or Śrīmad-Bhāgavatam, or else from associating with persons who are very interested in the spiritual life of Kṛṣṇa consciousness – specifically those who have made the determination to achieve the favor of Govinda by being engaged in transcendental loving service at His lotus feet. Being encouraged by such a feeling, one who is constantly engaged in discharging the regulative principles of devotional service in such a way as to please the Supreme Personality of Godhead develops two principles of compelling force, which come under the heading of vibhāva. Thus one enjoys transcendental bliss.
Процесът на постепенното издигане до равнището на преданото служене е обяснен в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам: „В началото човек трябва да слуша за Бог Кр̣ш̣н̣а в обществото на предани, които са пречистили сърцата си също по този начин. Благодарение на слушането за трансценденталните дейности на Бога човек постоянно ще изпитва трансцендентално блаженство“. В Бхагавад-гӣта̄ се обяснява, че първият явен признак за това, че човек наистина е постигнал духовно равнище, е фактът, че той постоянно е щастлив. Радостното състояние идва в резултат или от четенето на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, или от общуването с личности, които се стремят към духовен живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и особено с такива, които твърдо са решили да заслужат милостта на Говинда, като отдават трансцендентално любовно служене в лотосовите му нозе. Въодушевен от тези емоции, този, който иска да удовлетвори Върховната Божествена Личност и затова постоянно се занимава с регулирано предано служене, развива два вида непреодолими сили, които се наричат вибха̄ва. Така преданият се наслаждава на трансцендентално блаженство.
There are several origins or causes for this compulsive love of Kṛṣṇa, such as Kṛṣṇa Himself, the devotees of Kṛṣṇa, and Kṛṣṇa’s playing on the flute. The effect is sometimes loving and sometimes stunted.
Непреодолимата любов към Кр̣ш̣н̣а има няколко източника. Такива източници могат да бъдат самият Кр̣ш̣н̣а, преданите на Кр̣ш̣н̣а или звуците, които се изтръгват от флейтата на Кр̣ш̣н̣а. Като резултат понякога се пробужда любов, а понякога изумление.
There are eight transcendental symptoms found in the body during ecstasy, and all of them are possible only by a mixture of the above-mentioned five ecstatic divisions. Without some mixture of these five ecstatic principles, one cannot relish transcendental bliss. The cause or basis for relishing transcendental mellow is exactly what we mean by vibhāva. This vibhāva is divided into two – namely, basic and impelling, or impetus-giving. In the Agni Purāṇa the description of vibhāva is given as follows: “The basis from which ecstatic love is born is called vibhāva, which is divided into two – basic and impelling.” In other words, there are two kinds of ecstatic love. The object of basic ecstatic love is Kṛṣṇa and His devotee. Lord Kṛṣṇa is the object of basic ecstatic love, and His pure devotee, a reservoir of such love, is the object of impelling ecstatic love. Impelling ecstatic love, then, is that love which develops when one sees an object that reminds him of Kṛṣṇa.
По време на екстаз в тялото на предания могат да намерят израз осем трансцендентални симптома. Те могат да се проявят само когато се смесят петте споменати по-горе форми на екстаза. Човек не може да усети трансцендентално блаженство, ако тези пет екстатични принципа не са съчетани по някакъв начин, и под вибха̄ва имаме предвид точно тази основа или причина за изпитването на трансцендентален вкус. Вибха̄ва се разделя на две: основна и подбуждаща. В Агни Пура̄н̣а за вибха̄ва се казва следното: „Основата, от която се поражда екстатичната любов, се нарича вибха̄ва. Тя се разделя на две: основна и подбуждаща“. С други думи, има два вида екстатична любов. Обект на основната екстатична любов са Кр̣ш̣н̣а и преданите му. Бог Кр̣ш̣н̣а е обект на основната екстатична любов, а чистите му предани, които са изпълнени с такава любов, са обект на подбуждащата екстатична любов. Следователно подбуждащата екстатична любов е тази любов, която се появява, когато човек види някакъв обект, който му напомня за Кр̣ш̣н̣а.
Lord Kṛṣṇa, who is the possessor of inconceivable potencies and qualities of transcendental knowledge and bliss, is the basic cause of ecstatic love. Lord Kṛṣṇa also becomes the reservoir (impetus) of ecstatic love by His different incarnations and expansions. In Śrīmad-Bhāgavatam there is a statement in connection with the brahma-vimohana-līlā which demonstrates something of this impelling or impetus-giving feature of ecstatic love. When Brahmā was deluded by Kṛṣṇa, who expanded Himself into so many cowherd boys, calves and cows, Kṛṣṇa’s elder brother, Śrī Baladeva (a direct expansion of Kṛṣṇa Himself), felt astonishment and said, “How wonderful it is that My ecstatic love for Kṛṣṇa is again being attracted to so many cowherd boys, calves and cows!” He was struck with wonder by thinking in this way. This is one of the examples in which Kṛṣṇa Himself becomes the object and reservoir of ecstatic love in the impelling aspect.
Бог Кр̣ш̣н̣а, който притежава непроницаеми енергии и качествата трансцендентално знание и блаженство, е основната причина на екстатичната любов. Чрез различните си инкарнации и експанзии Бог Кр̣ш̣н̣а става и източникът (подбуждащата причина) на екстатичната любов. В Шрӣмад Бха̄гаватам има един откъс, свързан с брахма-вимохана-лӣла̄, който ни позволява да разберем до известна степен този подбуждащ, импулсиращ аспект на екстатичната любов. Когато Кр̣ш̣н̣а заблудил Брахма̄, като се разширил в множество пастирчета, теленца и крави, по-големият брат на Кр̣ш̣н̣а, Шрӣ Баладева (непосредствена експанзия на самия Кр̣ш̣н̣а), бил изумен и възкликнал: „Колко е поразително – всички тези пастирчета, теленца и крави предизвикват у мен същата екстатична любов, която изпитвам към Кр̣ш̣н̣а!“. Той бил смаян от тази мисъл. Това е един от примерите, които показват как самият Кр̣ш̣н̣а става обект и източник на екстатичната любов в подбуждащия ѝ аспект.