Skip to main content

Глава 8

Нека има препятствия

вӣпадах̣ санту та̄х̣ шашват
татра татра джагад-гуро
бхавато даршанам ят сиа̄д
апунар бхава-даршанам

Нека всички тези беди ни сполетяват отново и отново, за да можем да те виждаме отново и отново, а да те виждаме означава да не виждаме повече повтарящото се раждане и смърт.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.25

Обикновено към Бог се обръщат нещастните, нуждаещите се, интелигентните, любопитните и тези, които в миналото са извършили благочестиви дейности. Другите, които преуспяват, извършвайки само грехове, не могат да се доближат до Върховния, независимо кои са те, защото илюзорната енергия ги държи в заблуждение. Ето защо, ако на един благочестив човек се случват някакви беди, за него няма друг изход, освен да се приюти в лотосовите нозе на Бога. Да помним лотосовите нозе на Бога постоянно означава подготовка за освобождение от раждането и смъртта. Ето защо, въпреки че съществуват така наречените нещастия, те са добре дошли, защото ни дават възможност да си спомним за Бога, което означава освобождение.

Човек, приел подслон в лотосовите нозе на Бога, които са като кораб, с който може да се преплува океана на невежеството, може да постигне освобождение така лесно, както да прескочи следата, оставена от копитото на теле. На такива хора им е отредено място в обителта на Бога и нищо не ги свързва със света, където има опасност на всяка крачка.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът определя материалния свят като опасно място, изпълнено с беди. По-ниско интелигентните хора правят планове да се преборят с тях, без да знаят, че страданието е природата на този свят. Те нямат знание, че обителта на Бога е пълна с блаженство и там няма следа от страдание. Следователно, задължението на разумния човек е да бъде необезпокояван от бедите, които никога не могат да бъдат избегнати. Посрещайки неизбежните страдания, човек трябва да постигне напредък в духовната реализация, защото това е мисията на човешкия живот. Душата е трансцендентална спрямо всички материални беди, затова така наречените беди са ​​фалшиви. Човек може да сънува тигър, който го напада и затова да започне да вика в съня си. Но всъщност не съществува нито тигърът, нито страданието – това е само един сън. По същия начин всички нещастия в живота могат да се нарекат сън. Ако някой има късмет да се свърже с Бога чрез предано служене, това ще му донесе само полза. Връзката с Бога чрез всеки един от деветте процеса на предано служене винаги е стъпка напред по пътя обратно към Бога.

Този стих е много интересен, защото в него се описва, че випадах̣ – бедите или опасностите – са нещо много добро, защото тези опасности и бедствия ни напомнят за Кришна.

тат те 'нукампа̄м сусамӣкш̣илама̄н̣о
бхунджа̄на ева̄тма-кр̣там випа̄кам

(Шрӣмад Бха̄гаватам 10.14.8)

Как преданият приема опасностите? Този материален свят е пълен с тях, затова те винаги ще съществуват. Но глупавите хора, които не знаят това, се опитват да ги избегнат. По този начин те се борят за съществуването си. Всеки се опитва да бъде щастлив и да избегне опасностите. Това е нашето материално занимание. Всеки се опитва да достигне а̄тянтикам сукхам, абсолютно щастие. Работейки, човек си мисли: „Сега ще работя усилено, ще вложа пари в банката, така че когато остарея да се наслаждавам на живота без да работя.“ Това е най-съкровеното желание на всеки. Никой не иска да работи. След като спечели малко пари, той иска да се оттегли от работа и да бъде щастлив. Но това не е възможно. По този начин човек не може да стане щастлив.

Тук Кунтӣдеви говори за апунар бхава-даршанам. Представката а означава не, а пунар бхава означава повтаряне на раждане и смърт. Истинската опасност е кръговратът на раждането и смъртта. Това трябва да бъде спряно.

Материалният свят е пълен с опасности (падам падам яд випада̄м). Например човек плава в океана с много здрав кораб. Но този кораб никога не може да бъде безопасен, защото когато си в морето, по всяко време може да има опасности. Титаник е бил надежден, безопасен кораб, но по време на своето първо плаване е потънал, а заедно с него – много важни хора са загубили живота си. Така че опасностите не трябва да бъдат избягвани, защото сами по себе си ние винаги сме в бедствено положение. Самият материален свят е опасен. Ето защо нашата работа сега трябва да бъде да преминем това море от опасности възможно най-скоро. Докато ние сме в морето, ние сме в бедствено положение, колкото и стабилен да е нашият кораб. Това е факт. Но ние не трябва да се страхуваме от морските вълни. Напротив, необходимо е просто да се опитаме да преминем през морето и да стигнем до другия бряг. Това трябва да бъде нашата задача.

Докато ние сме в този материален свят, ще има нещастия, защото това е място на нещастия. Но дори и така, работа ни е да развием своето Кришна съзнание, за да можем след като напуснем тялото си да се върнем у дома, обратно при Бога.

На бойното поле Курукшетра Арджуна казал на Кришна: „Всичко, което казваш, е истина. Аз не съм това тяло. Аз съм душа и това се отнася за всички останали.“ Така че, когато тялото е унищожено, душата ще продължи да съществува. Но когато аз виждам, че синът ми умира или дядо ми умира и че аз умирам, как мога да се успокоявам с мисълта, че те не умират, а само сменят телата си? Аз съм свикнал да мисля за тях с обич от гледна точка на тялото и затова тяхната смърт ми причинява страдание.

Кришна не отрича това, което казва Арджуна: „Да. Това е факт. Тъй като ти имаш телесна представа за живота, ще трябва да страдаш. Така че трябва да изтърпиш, това е всичко… Друг изход няма.“ В Бхагавад-гӣта̄ (2.14) Бог Кришна казва на Арджуна:

ма̄тра̄-спарша̄с ту каунтея
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣

а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄мс титикш̣асва бха̄рата

„О, сине на Кунтӣ, временното появяване на щастие и нещастие и изчезването им с течение на времето наподобяват настъпването и изчезването на зимния и летния сезон. Те произтичат от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата и човек трябва да се научи да ги търпи без да бъде смущаван.“

Понякога в Америка утрините са много мразовити и това може да направи нечия сутрешна баня малко по-трудна. Но дали това означава, че тези, които са предани ще прекратят предписаната сутрешна баня? Не. Дори и да е хладно, те редовно трябва да се къпят. Задължението трябва да се изпълнява, дори да предизвиква малко страдание. Това се нарича тапася или отречение. Тапася означава, че ние трябва да продължаваме с нашите дейности в Кришна съзнание, въпреки всички опасности и беди в този свят. Това се нарича отречение или доброволно приемане на трудностите в живота.

Понякога тези, които извършват строг обет на тапася създават огнен пръстен около себе си и под парещите лъчи на слънцето през горещото лято те сядат в средата на този огън и медитират. По същия начин по време на мразовитата зима те се потопят във вода до гуша и медитират. Такива обети са предписани от строгата система на тапася. Но Бог Чайтаня Махапрабху не ни съветва това. Той ни дава една много добра програма: пеене, танци, и приемане на праса̄да – храна, предложена на Кришна. Но ние все още не следваме това. Ние сме толкова паднали, че не можем да приемем дори тази тапася. Въпреки че този вид отречение е много лесно и приятно за изпълнение (сусукхам картум авяям), ние все още не я приемаме. Ние дори предпочитаме да гнием на улицата. Някои хора избират да пият, да правят секс и да живеят на улицата. И така, какво може да се направи?

Движението за Кришна съзнание дава всички условия хората да идват тук, да пеят и да танцуват, да живеят спокойно, да приемат кр̣ш̣н̣а праса̄дам и да бъдат щастливи, но те не го приемат. Това се нарича нещастие. Чайтаня Махапрабху описва хората от тази епоха така: „Аз съм толкова нещастен, че нямам привързаност към повтарянето на Харе Кришна“, затова Бог Чайтаня се моли:

на̄мна̄м ака̄ри бахудха̄ ниджа-сарва-шактис
татра̄пита̄ ниямитах̣ смаран̣е на ка̄лах̣
ета̄дршӣ тава кр̣па̄ бхагаван мама̄пи
дурдаивам идр̣ищам иха̄джани на̄нура̄гах̣

 (Шикшащака 2)

„Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното святото име на Бога съдържа всички енергии – казва Бог Чайтаня. – Както Богът притежава неограничени енергии, така и Святото му име има същите качества. Сред хилядите имена на Бога името Кришна е главно и няма строги и точни правила за възпяването му.“ Не е така, че човек трябва да мантрува в определено време. Не. По всяко време може да се възпява. Освен това името на Кришна е еднакво със Самия Кришна. Затова святото име на Кришна е също Кришна.

Не бива да мислим, че Кришна живее в своята обител Голока Вриндавана и че името му е различно от него. В материалния свят, разбира се, според материалната представа името е различно от това, което то представлява. Но в абсолютния свят не съществува тази разлика. Името е толкова могъщо, колкото и Кришна. Ние имаме език и го използваме, за да повтаряме Харе Кришна, веднага ще влезем в пряка връзка с Кришна, защото името на Кришна и личността на Кришна не са различни. Можем да си мислим, че Кришна е много, много далеч, но в действителност Кришна е вътре в нас. Той е далече, но в същото време е и най-близо. Но дори и да си мислим, че Кришна е много, много далеч, неговото име е тук. Ако ние започнем да повтаряме Харе Кришна, Кришна веднага ще се появи. Кришна става достъпен чрез този лесен начин, за които няма строги и точни правила. Ние можем да повтаряме по всяко време и Кришна веднага ще се появи. Само вижте колко е милостив Кришна!

Затова Чайтаня Махапрабху казва: ета̄др̣шӣ тава кр̣па̄ бхагаван мама̄пи дурдаивам идр̣шам иха̄джани на̄нура̄гах̣ – „Мой скъпи Господи, Ти милостиво си ни дал възможност лесно да те достигнем чрез възпяване на светите ти имена, но аз съм толкова злочест, че дори не изпитвам влечение към тях. Имам привързаност към толкова много неща, но не и към възпяването на Харе Кришна. Това е моето нещастие.“ Кришна е толкова великодушен, че идва при нас с трансценденталната вибрация на името си, което притежава всички енергии на самия Кришна и ако останем в контакт с това име, ще получим всички благословии на Кришна. Но въпреки това ние не сме склонни да повтаряме мантрата Харе Кришна. Това е нашето нещастие.

Преданият никога не се страхува от опасностите, пораженията или бедствията. Напротив, той ги приветства. Защото той е отдадена душа, той знае, че както несгодите, така и успехите са различни проявления на Кришна, който е абсолютен. В ша̄стрите, ведическите писания, се казва, че религията и безверието, които са пълни противоположности, са лицето и гърба на Бога. А има ли някаква разлика между лицето и гърба на Бога? Бог е абсолютен, следователно, преданият, независимо дали има удобства или се намира в затруднение, е спокоен, знаейки, че и двете са Кришна.

Когато преданият е в застрашено положение, той си мисли: „Сега Кришна се появи пред мен във формата на тази опасност.“ В своята форма на Нрисимхадева Бог е опасен за демона Хиранякашипу, но също така Той е най-добрият приятел на предания Прахлада Махараджа. Бог никога не е опасен за предания и преданият никога не се страхува от бедите, защото той знае поверителната истина, че несгодите са другата страна на Бога. „Защо трябва да се страхувам?“ – мисли преданият – „Аз съм се отдал на Кришна“.

Затова Кунтӣдеви казва: випадах̣ шанту „Нека ни сполетяват беди.“ Випадах̣ шанту та̄х̣ шашват: „Нека всички тези беди се случват отново и отново.“ Защото тя знае как да помни Кришна в моменти на опасности, тя им се радва. „Скъпи Господи – казва тя, – приемам с удоволствие страданията, защото когато те идват, мога да си спомня за теб.“ Когато бащата на Прахлада Махараджа го поставя в опасни ситуации, Прахлада винаги мисли за Кришна. Така че, ако ние сме изправени пред беда и тази беда ни дава стимул да помним Кришна, тя е добре дошла: „О, сега имам възможност да помня Кришна.“ Защо тази опасност е добре дошла? Тя е добре дошла, защото да виждаш Кришна или да си спомняш Кришна означава напредък в духовния живот и няма да се налага да страдаме повече. Тяктва̄ дехам пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄ 4.9). Ако човек напредва в Кришна съзнание, резултатът ще бъде, че след напускане на тялото (тяктва̄ дехам) човек не трябва да се ражда отново в този материален свят (пунар джанма наити). Това трябва да е нашето желание.

Да предположим, че в настоящия момент аз съм много добре. Тялото ми може да се чувства удобно, но ще дойде смъртта, а след това – друго раждане. След като напусна сегашното си тяло, ако получа тяло на котка или куче, какво е значението на моята сегашна удобна позиция? Смъртта е сигурна, а след смъртта човек със сигурност трябва да приеме друго тяло. Ние не знаем какъв вид тяло ще получим, но можем да разберем това от ведическите писания, ша̄стрите, които казват, че в зависимост от нашия манталитет ние ще получим определен вид тяло. Въпреки че сега аз може да съм в удобна позиция, ако имам манталитета на куче, в следващия си живот ще получа кучешки живот. Ето защо се появява въпросът: каква е стойността на тази удобна позиция? Може да съм в добра позиция в продължение на двадесет, тридесет, петдесет или най-много сто години. Въпреки това, когато напусна това тяло, ако моят манталитет ме превърне в котка, куче или мишка, каква е ползата от тази удобна позиция? Но хората не мислят за това. Те мислят за настоящия момент: Сега аз съм добре. Имам достатъчно пари и имот. Имам нужните удобства и храна. Когато това тяло умре, аз няма да се родя отново, така че колкото мога, нека да се радвам на живота. Това е най-модерната философия на хедонизма, но тя не отговаря на истината.

Кунтӣ обаче е наясно с процеса на раждането и смъртта и тя се грижи това да не се повтаря. Това се посочва от думите апунар бхава-даршанам. Ако човек винаги вижда Кришна, той е в Кришна съзнание. Кришна съзнание означава винаги да мислиш за Кришна. Съзнанието на човек трябва да се потопи в мисли за Кришна. Затова духовният учител ангажира преданите по различен начин в Кришна съзнание. Например, под ръководството на духовния учител преданите могат да продават книги за Кришна съзнание. Но ако те си мислят, че влаганата в продажба на книги енергия трябва да бъде отклонени в продажба на бижута, това не е много добра идея. Преданите просто няма да бъдат нищо повече от бижутери. Ние трябва да бъдем много внимателни, за да не се отклоняваме от Кришна съзнание. Дори ако има опасност или препятствие в духовния живот, трябва да го приемем. Ние дори трябва да посрещаме с радост такава опасност и да се молим с благодарност на Кришна.

Как трябва да се молим? Тат те 'нукампа̄м сусамӣкш̣ама̄н̣ах̣: Мой скъпи Господи, това че съм попаднал в тази опасна позиция, е голяма милост за мен. Така мисли един предан. Той не гледа на опасността като опасност. Напротив, той си мисли: „Това е милостта на Кришна.“ Що за милост? Бхунджа̄на ева̄тма-кр̣там випа̄кам: „Заради моите дейности аз трябваше да страдам много. Но Ти смекчи страданието ми.“ С други думи, по милостта на Кришна преданият може да получи само символично наказание.

Понякога в съда се установява, че важен човек е виновник и съдията знае, че човекът е в състояние да плати сто хиляди долара. Но той може да каже на мъжа: „Ти просто дай един цент.“ Това също е наказание, но сведено до минимум. По същия начин ние трябва да страдаме за миналите си дела. Това е факт и ние не можем да го избегнем. Но – карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м (Брахма Самхита̄ 5.54) – страданията на тези, които се занимават с предано служене в Кришна съзнание са сведени до минимум. Например, на човек може да му е бил предопределено да бъде убит с нож, но вместо това той ще получи някое малко порязване на пръста. По този начин, за тези, които се занимават с предано служене реакциите от миналите дейности са сведени до минимум. Бог Кришна уверява своите предани: ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – „Аз ще ви защитя от последиците на греховния ви живот.“ Така че дори ако преданият има история с много тежки криминални дейности зад гърба си, вместо да бъде убит, той ще получи само малко порязване на пръста. Защо тогава преданият трябва да се бои от опасности?

Ние просто трябва да зависим от Кришна, защото ако ние живеем с Кришна съзнание при всички обстоятелства, ние не трябва да се връщаме към този материален свят (апунар бхава-даршанам). Ако ние постоянно мислим за Кришна, гледаме Кришна, четем за Кришна, работим за Кришна и по един или друг начин оставаме в Кришна съзнание, нашата полза е такава, че ще се спасим от приемането на ново раждане в материалния свят. Това е истинското благо. Но ако се занимаваме с материалистични дейности и си създаваме удобства, ние забравяме Кришна и трябва да се родим отново, тогава каква е нашата полза от това? Затова ние трябва да бъдем много внимателни. Ние трябва да действаме по такъв начин, че нашето Кришна съзнание при никакви обстоятелства да не може да бъде нарушено, дори и да имаме тежки страдания. Това е наставлението на Кунтӣдеви.

Преди да спечелят битката при Курукшетра, Пандавите попадали в различни опасности, както вече беше описано в предишните стихове. Опитвали са се да ги отровят, били са настанени в къща, направена от запалим материал, която по-късно била опожарена, дори са били нападани от човекоядни демони. Те изгубили своето царство, изгубили жена си, изгубили престижа си, били заточени в гората. Но през всичките тези опасности Кришна е бил там. Когато Кауравите са се опитвали да съблекат Драупади гола, Кришна направил нейното сари безкрайно, за да защити честта ѝ. Кришна е бил винаги там.

Ето защо, когато Пандавите отишли да видят дядо си Бишмадева на смъртния му одър, Бишмадева започнал да плаче: „Тези момчета, моите внуци, всички те са много благочестиви – казал той. – Махараджа Юдищхира, най-старият от братята е най-благочестивият човек. Той дори се нарича Дхармараджа, царят на религията. Бхима и Арджуна са предани и са толкова велики герои, че могат да убият хиляди мъже. Съпругата им, Драупади е самата богиня на щастието. Където и да е тя, няма недоимък. По този начин всички те са една прекрасна комбинация и освен това, Бог Кришна е винаги с тях. Но все пак те страдат.“ Тогава той се разплакал и казал: „Аз не знам какъв е планът на Кришна, защото такива благочестиви предани също страдат.“

Ето защо, ние не трябва да мислим: „Аз съм станал предан, затова няма да има опасности или страдания за мен.“ Прахлада Махараджа е страдал много, Пандавите и Харидаса Тхакура – също. Но ние не трябва да се смущаваме от тези страдания. Ние трябва да имаме пълна вяра, да сме напълно убедени, знаейки че Кришна е с мен и Той ще ми даде защита. Не се опитвайте да извлечете полза от приемане на подслон, различен от Кришна. Винаги приемайте само Кришна.

В Бхагавад-гӣта̄ Кришна казва: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти: „Скъпи Арджуна, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива.“ Човек може да попита защо Кришна иска Арджуна да заяви това? Защо той не го декларира сам? Отговорът е, че ако самият Кришна направи тази декларация, той може да бъде заподозрян, защото Кришна понякога нарушава собствената си дума. Но никога няма да позволи да се наруши думата на предания. Това е грижата на Кришна: „О, мой предан е заявил това. Трябва да се разбере, че думите му са прави.“ Това е позицията на Кришна, защото Той обича своя предан. Затова Бог Кришна казва: „Ти го обяви. Ако аз го обявя, хората няма да повярват, но ако ти го обявиш, те ще повярват, защото ти си предан.“ Въпреки че Кришна може да наруши собственото си обещанието, Той иска да види, че обещанието на неговия предан се изпълнява.

Ето защо ние трябва да приеме Кришна съзнание и да се придържаме към него при всички обстоятелства, дори и в най-опасното положение. Ние трябва да пазим вярата си в лотосовите нозе на Кришна и тогава няма да има опасности.