Шрӣмад Бха̄гаватам 5.25.1
Деванагари
श्रीशुक उवाच
तस्य मूलदेशे त्रिंशद्योजनसहस्रान्तर आस्ते या वै कला भगवतस्तामसी समाख्यातानन्त इति सात्वतीया द्रष्टृदृश्ययो: सङ्कर्षणमहमित्यभिमानलक्षणं यं सङ्कर्षणमित्याचक्षते ॥ १ ॥
तस्य मूलदेशे त्रिंशद्योजनसहस्रान्तर आस्ते या वै कला भगवतस्तामसी समाख्यातानन्त इति सात्वतीया द्रष्टृदृश्ययो: सङ्कर्षणमहमित्यभिमानलक्षणं यं सङ्कर्षणमित्याचक्षते ॥ १ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
тася мӯла-деше трим̇шад-йоджана-сахасра̄нтара а̄сте я̄ ваи кала̄ бхагаватас та̄масӣ сама̄кхя̄та̄нанта ити са̄тватӣя̄ драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣ сан̇карш̣ан̣ам ахам итй абхима̄на-лакш̣ан̣ам̇ ям̇ сан̇карш̣ан̣ам итй а̄чакш̣ате.
тася мӯла-деше трим̇шад-йоджана-сахасра̄нтара а̄сте я̄ ваи кала̄ бхагаватас та̄масӣ сама̄кхя̄та̄нанта ити са̄тватӣя̄ драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣ сан̇карш̣ан̣ам ахам итй абхима̄на-лакш̣ан̣ам̇ ям̇ сан̇карш̣ан̣ам итй а̄чакш̣ате.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; тася — на планетата Па̄та̄ла; мӯла-деше — в областта под основата; трим̇шат — трийсет; йоджана — мерна единица, равняваща се на тринадесет километра; сахасра-антаре — в интервал от хиляда; а̄сте — запазва се; я̄ — който; ваи — наистина; кала̄ — разширение на разширението; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; та̄масӣ — свързан с мрака; сама̄кхя̄та̄ — наречен; анантах̣ — Ананта; ити — така; са̄тватӣя̄х̣ — преданите; драш̣т̣р̣-др̣шяйох̣ — на материята и духа; сан̇карш̣ан̣ам — съчетанието; ахам — аз; ити — така; абхима̄на — от самомнението; лакш̣ан̣ам — характерно; ям — когото; сан̇карш̣ан̣ам — Сан̇карш̣ан̣а; ити — така; а̄чакш̣ате — просветените мъдреци описват.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит: Скъпи царю, на около 390 000 километра под планетата Па̄та̄ла живее друга инкарнация на Върховната Божествена Личност. Това разширение на Бог Виш̣н̣у се нарича Бог Ананта или Бог Сан̇карш̣ан̣а. Той е винаги трансцендентален, но понеже е обожаван от Шива, божеството на тамо-гун̣а, или тъмнината, понякога го наричат та̄масӣ. Бог Ананта е управляващо божество на материалната гун̣а на невежеството и фалшивото его на обусловените души. Когато обусловеното живо същество си казва: „Аз съм наслаждаващият се, а този свят е предназначен за мое удоволствие“, тази житейска представа му е внушена от Сан̇карш̣ан̣а. Така обикновената обусловена душа се мисли за Върховния Бог.
Пояснение
Съществува група хора, сходни на философите-ма̄я̄ва̄дӣ, които тълкуват неправилно ведическите мантри ахам̇ брахма̄сми и со 'хам, придавайки им значението „Аз съм Върховният Брахман“ и „Аз съм еднакъв с Бога“. Тази погрешна представа, с която човек се мисли за върховния наслаждаващ се, е вид илюзия. Тя е спомената и в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.8): джанмася мохо 'ям ахам̇ мамети. Както става ясно от разглеждания стих, Бог Сан̇карш̣ан̣а е управляващото божество на тази погрешна представа. Кр̣ш̣н̣а потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (15.15):
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Бог се намира във всяко сърце като Сан̇карш̣ан̣а и когато някой демон си въобразява, че е едно с Върховния Бог, Той го оставя в това невежество. Въпреки че такова демонично живо същество е само незначителна частица от Бога, то забравя истинската си позиция и се мисли за Върховния. Тъй като тази забрава възниква по волята на Сан̇карш̣ан̣а, понякога Той е назоваван та̄масӣ. Името та̄масӣ не означава, че Той има материално тяло, Той е винаги трансцендентален, но като Свръхдушата в сърцето на Шива, на когото се налага да върши тамастични дейности, Сан̇карш̣ан̣а понякога е наричан та̄масӣ.