Шрӣмад Бха̄гаватам 5.24.3
Деванагари
तन्निशम्योभयत्रापि भगवता रक्षणाय प्रयुक्तं सुदर्शनं नाम भागवतं दयितमस्त्रं तत्तेजसा दुर्विषहं मुहु: परिवर्तमानमभ्यवस्थितो मुहूर्तमुद्विजमानश्चकितहृदय आरादेव निवर्तते तदुपरागमिति वदन्ति लोका: ॥ ३ ॥
Стих
тан нишамьобхаятра̄пи бхагавата̄ ракш̣ан̣а̄я праюктам̇ сударшанам̇ на̄ма бха̄гаватам̇ дайитам астрам̇ тат теджаса̄ дурвиш̣ахам̇ мухух̣ паривартама̄нам абхявастхито мухӯртам удвиджама̄наш чакита-хр̣дая а̄ра̄д ева нивартате тад упара̄гам ити ваданти лока̄х̣.
Дума по дума
тат — това положение; нишамя — чувайки; убхаятра — около Слънцето и Луната; апи — именно; бхагавата̄ — Върховната Божествена Личност; ракш̣ан̣а̄я — за да ги защити; праюктам — използвано; сударшанам — колелото на Кр̣ш̣н̣а; на̄ма — на име; бха̄гаватам — най-довереният предан; дайитам — най-любимият; астрам — оръжие; тат — това; теджаса̄ — със сиянието си; дурвиш̣ахам — непоносима топлина; мухух̣ — многократно; паривартама̄нам — обикаляйки около Слънцето и Луната; абхявастхитах̣ — разположен; мухӯртам — за една мухӯрта (четиридесет и осем минути); удвиджама̄нах̣ — чийто ум е пълен с грижи; чакита — уплашен; хр̣даях̣ — в дълбините на сърцето; а̄ра̄т — на отдалечено място; ева — несъмнено; нивартате — бяга; тат — това положение; упара̄гам — затъмнение; ити — така; ваданти — казват; лока̄х̣ — хората.
Превод
Щом научил от полубоговете на Слънцето и Луната за нападението на Ра̄ху, Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, изпратил диска си Сударшана чакра, за да ги защити. Сударшана чакра е любимият предан на Бога и се ползва с особената му благосклонност. Изгарящата топлина на сиянието му, поразяваща неотдадените, е непоносима за Ра̄ху и той панически побягва. Когато Ра̄ху пречи на Слънцето или Луната, се наблюдава явлението, наречено затъмнение.
Пояснение
Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, винаги защитава своите предани, полубоговете. Управляващите полубогове се подчиняват на Бог Виш̣н̣у, въпреки че същевременно желаят и материално сетивно наслаждение. Затова се наричат полубогове, т.е. почти божествени. Макар Ра̄ху да се опитва да нападне Слънцето и Луната, те са под закрилата на Бог Виш̣н̣у. Ра̄ху много се бои от неговата чакра, затова не може да остане пред Слънцето или Луната повече от една мухӯрта (четиридесет и осем минути). Когато той препречи светлината на Слънцето или Луната, настъпва затъмнение. Опитите на земните учени да отидат до Луната са демонични като нападението на Ра̄ху. Естествено, тези опити са обречени на неуспех, защото никой не може така лесно да достигне Луната или Слънцето. И също като нападението на Ра̄ху подобни опити винаги ще се провалят.