Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.5
Деванагари
स वै तदैव प्रतिपादितां गिरं
दैवीं परिज्ञातपरात्मनिर्णय: ।
तं भक्तिभावोऽभ्यगृणादसत्वरं
परिश्रुतोरुश्रवसं ध्रुवक्षिति: ॥ ५ ॥
दैवीं परिज्ञातपरात्मनिर्णय: ।
तं भक्तिभावोऽभ्यगृणादसत्वरं
परिश्रुतोरुश्रवसं ध्रुवक्षिति: ॥ ५ ॥
Стих
са ваи тадаива пратипа̄дита̄м̇ гирам̇
даивӣм̇ паригя̄та-пара̄тма-нирн̣аях̣
там̇ бхакти-бха̄во 'бхягр̣н̣а̄д асатварам̇
паришрутору-шравасам̇ дхрува-кш̣итих̣
даивӣм̇ паригя̄та-пара̄тма-нирн̣аях̣
там̇ бхакти-бха̄во 'бхягр̣н̣а̄д асатварам̇
паришрутору-шравасам̇ дхрува-кш̣итих̣
Дума по дума
сах̣ — Дхрува Маха̄ра̄джа; ваи — определено; тада̄ — тогава; ева — просто; пратипа̄дита̄м — постигнал; гирам — реч; даивӣм — трансцендентална; паригя̄та — разбрал; пара-а̄тма — на Върховната Душа; нирн̣аях̣ — решението; там — на Бога; бхакти-бха̄вах̣ — зает с предано служене; абхягр̣н̣а̄т — отдаде молитви; асатварам — без прибързани заключения; паришрута — знаменит; уру-шравасам — чиято слава; дхрува-кш̣итих̣ — Дхрува, чиято планета няма да бъде унищожена.
Превод
И още в същия миг Дхрува Маха̄ра̄джа осъзна съвършено ясно същината на Ведите, разбра Абсолютната Истина и проумя връзката между Върховния и всички живи създания. Следвайки традицията на преданото служене за Върховния Бог, чиято слава не знае граници, Дхрува, който щеше да получи планета, неподлежаща на унищожение дори в мига на гибелта на вселената, започна да отправя към Бога молитви, в които всяка дума бе добре обмислена и съвършена.
Пояснение
В тази строфа са засегнати множество важни въпроси. Най-напред, тук става дума за това, че ученикът, който е овладял ведическото знание, разбира връзката на Абсолютната Истина с материалната и с духовната енергия. Дхрува Маха̄ра̄джа никога не бил ходил на училище и нямал преподавател, който да го въведе в тайните на Ведите, но заради преданото му служене Богът се явил пред него и като го докоснал по челото с раковината си, му открил цялата ведическа мъдрост. Това е единственият начин, по който човек може да разбере смисъла на ведическите писания. Академичното им изучаване не може да донесе желания резултат. Ведите утвърждават, че само този, който непоколебимо вярва във Върховния Бог и в духовния си учител, може да постигне смисъла на ведическото знание.
Дхрува Маха̄ра̄джа се посветил на преданото служене за Бога, подчинявайки се на волята на духовния си учител На̄рада Муни. Когато Богът видял неговата решителност и готовността му да извърши всякакви отречения, Той сам се появил пред него. Дхрува искал да съчини за Бога прекрасни молитви, но бил още дете и се смутил, защото почувствал, че няма достатъчно знания. Тогава всемилостивият Бог го докоснал по челото с раковината си и в същия миг пред Дхрува се открила най-съкровената същност на Ведите. В основата на ведическото знание лежи правилното разбиране на разликата между джӣвата и Парама̄тма̄, т.е. между индивидуалната душа и Свръхдушата. Индивидуалната душа е вечен слуга на Свръхдушата, затова същина на нейните взаимоотношения със Свръхдушата е отдаването на служене. Това служене се нарича бхакти йога, или бхакти-бха̄ва. Дхрува Маха̄ра̄джа се молел на Бога не като философите имперсоналисти, а като истински предан, за което свидетелства думата бхакти-бха̄ва, използвана в тази строфа. Единствените молитви, които си заслужава да бъдат отправяни, са молитвите към Върховната Божествена Личност, чиято слава се носи из цялата вселена. Дхрува Маха̄ра̄джа мечтаел да наследи царството на баща си, но баща му отказал дори да го вземе на колене. Тогава, за да изпълни желанието на Дхрува, Богът създал планетата Дхрувалока, станала известна под името Полярна звезда. Тази планета е вечна, тя продължава да съществува дори след унищожението на вселената. Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал съвършенство не с прибързани и необмислени действия, а като търпеливо изпълнявал волята на духовния си учител, благодарение на което се сдобил с безценната възможност да види Бога лице в лице. И сега, по безпричинната милост на Бога, той успял да отдаде достойни молитви. За да възхвалява Бога или да му се моли, човек се нуждае от милостта му. Никой не е в състояние да пише за величието на Бога, ако не е получил безпричинната Божия милост.