Шрӣмад Бха̄гаватам 4.6.45

Понякога хората наричат Върховната Божествена Личност „върховната воля“. Всичко, което се случва, се случва по върховната воля, затова се казва, че без върховната воля не може да потрепне дори стръкче трева. Като правило, тези, които извършват благочестиви дейности, попадат на висшите планети във вселената, преданите постигат планетите във Вайкун̣т̣ха, т.е. духовния свят, а умозрителните философи имперсоналисти потъват в безличностното сияние Брахман. Но понякога се случва грешниците да попаднат на Вайкун̣т̣халока заради това че са произнесли името на На̄ра̄ян̣а. Така станало с Аджа̄мила. Въпреки че когато произнасял името „На̄ра̄ян̣а“, той викал сина си На̄ра̄ян̣а, Бог На̄ра̄ян̣а приел това сериозно и взел Аджа̄мила на Вайкун̣т̣халока въпреки греховното му минало. И обратното, цар Дакш̣а бил много благочестив и постоянно извършвал жертвоприношения, но заради дребната си вражда с Шива бил сурово наказан. Следователно върховната воля на Бога е окончателната присъда, която никой не може да отмени. Затова чистият предан във всички обстоятелства се подчинява на върховната воля на Бога и не се съмнява, че каквото и да направи Богът, то е за негово добро.

Смисълът на тази строфа е, че когато изпадне в беда, преданият приема това като милост от страна на Върховния Бог и е уверен, че причина за страданията му са неговите собствени грехове, извършени в миналото. Сред сполетелите го нещастия той остава спокоен и с още по-голям ентусиазъм се посвещава на преданото служене. Човек, който живее в такова настроение и служи с преданост на Върховния Бог, е най-достойният за духовния свят. С други думи, той със сигурност ще се върне в духовния свят, независимо от обстоятелствата.