Шрӣмад Бха̄гаватам 4.5.11
Деванагари
अमर्षयित्वा तमसह्यतेजसं
मन्युप्लुतं दुर्निरीक्ष्यं भ्रुकुट्या ।
करालदंष्ट्राभिरुदस्तभागणं
स्यात्स्वस्ति किं कोपयतो विधातु: ॥ ११ ॥
मन्युप्लुतं दुर्निरीक्ष्यं भ्रुकुट्या ।
करालदंष्ट्राभिरुदस्तभागणं
स्यात्स्वस्ति किं कोपयतो विधातु: ॥ ११ ॥
Стих
амарш̣айитва̄ там асахя-теджасам̇
маню-плутам̇ дурнирӣкш̣ям̇ бхру-кут̣я̄
кара̄ла-дам̇ш̣т̣ра̄бхир удаста-бха̄ган̣ам̇
ся̄т свасти ким̇ копаято видха̄тух̣
маню-плутам̇ дурнирӣкш̣ям̇ бхру-кут̣я̄
кара̄ла-дам̇ш̣т̣ра̄бхир удаста-бха̄ган̣ам̇
ся̄т свасти ким̇ копаято видха̄тух̣
Дума по дума
амарш̣айитва̄ — след като разгневи; там — него (Шива); асахя-теджасам — с ослепително сияние; маню-плутам — изпълнен с гняв; дурнирӣкш̣ям — към който не можеше да се гледа; бхру-кут̣я̄ — с движението на веждите си; кара̄ла-дам̇ш̣т̣ра̄бхих̣ — от страшните му зъби; удаста-бха̄ган̣ам — разпръснал светилата; ся̄т — трябва да има; свасти — късмет; ким — как; копаятах̣ — разгневявайки (Шива); видха̄тух̣ — на Брахма̄.
Превод
Гигантският черен човек оголи ужасяващите си зъби. С едно движение на веждите си той разпръсна светилата навсякъде по небето и те помръкнаха в ослепителното сияние, излъчващо се от тялото му. Дори Брахма̄, бащата на Дакш̣а, не бе в състояние да се спаси от този неистов гняв, предизвикан от недостойната постъпка на Дакш̣а.