Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.52

Портата в западната част на града се наричала А̄сурӣ, защото била предназначена специално за асури. Асури са хората, които жадуват за сетивни удоволствия и имат особено силно влечение към секса. Пуран̃джана, живото същество, изпитва най-голямо удоволствие с гениталиите си. Затова царят често ходел в град Гра̄мака. Думата гра̄мя значи „задоволяване на материалните сетива“, а Гра̄мака е гнездото на похотта и разврата. Когато отивал в Гра̄мака, цар Пуран̃джана бил съпровождан от приятеля си Дурмада. Думата виш̣ая се отнася за четирите нужди на тялото: ядене, спане, съвкупление и самозащита. А думата дурмадена може да се анализира по следния начин: дур значи душ̣т̣а, „греховен“, а мада значи „безумие“. Всяко живо същество, което е в съприкосновение с материалната природа, е мада, безумно. В Према виварта се казва:

Когато някой е обсебен от духове, той обезумява. В състояние на безумие човек говори всякакви глупости. Затова, ако някой иска да се отдаде на сетивни наслади, той трябва да приеме компанията на приятел, който е дурмада, тежко болен от материализъм.

Думите а̄сурӣ на̄ма пашча̄д два̄х̣ имат и друг смисъл. Слънцето изгрява най-рано на изток, над Бенгалския залив, и постепенно се придвижва на запад. Опитът показва, че хората от Запада са по-привързани към сетивните удоволствия. Самият Чайтаня Маха̄прабху заявява това: пашчимера лока саба мӯд̣ха ана̄ча̄ра. (Чайтаня Чарита̄мр̣та, А̄ди, 10.89) Колкото по на запад отиваме, толкова по-слаби стават духовните интереси. Хората от Запада живеят противно на ведическите норми, затова са силно привързани към сетивното наслаждение. Това е потвърдено и в Бха̄гаватам: а̄сурӣ на̄ма пашча̄д два̄х̣. С други думи, хората от Запада са създали асурска, материалистична цивилизация. Затова Бог Чайтаня Маха̄прабху е искал движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се разпространява и в западната част на света, така че хората, погълнати от сетивни наслади, също да се облагодетелстват от неговото учение.