Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.5

В една от песните на Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура откриваме следните стихове:

Докато е въвлечен в плодоносни дела, човек е осъден да преминава от едно тяло в друго. Това се нарича карма-бандха-пха̄н̇са – обвързаност с плодоносните дейности. Няма значение дали тези дейности са благочестиви или греховни – и в двата случая те ни осъждат да се въплътяваме във все нови и нови материални тела. Като извършва благочестиви дейности, човек може да се роди в богато семейство, да получи добро образование и да има красива външност, но това не означава, че се освобождава от болките и несгодите на материалното битие. На Запад много хора се раждат богати, получават добро образование и имат красива външност, но това не значи, че са освободени от житейските страдания. Съвременното младо поколение на Запад не е лишено от образование, богатство и красота, нито пък му липсват храна, дрехи и сетивни удоволствия, но въпреки това младежите се чувстват нещастни. Те са до такава степен неудовлетворени, че стават хипита и природните закони ги заставят да водят жалко съществуване. Тези млади хора ходят окъсани и немити, нямат храна и подслон и спят на улицата. Следователно човек не може да постигне щастие просто като извършва благочестиви дейности. Дори галениците на съдбата не са освободени от страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. Изводът е, че човек не може да постигне щастие просто като извършва благочестиви или порочни дейности. Всички подобни дейности обвързват живото същество и го принуждават да се преселва от едно тяло в друго. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура нарича това карма-бандха-пха̄н̇са.

Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат признал този факт и откровено попитал На̄рада Муни как може да се освободи от карма-бандха пха̄н̇са, от мрежите на плодоносните дейности. Именно за този етап в познанието се говори в първия стих на Веда̄нта сӯтра: атха̄то брахма-джигя̄са̄. Човек, който е стигнал до пълно разочарование в процеса на карма-бандха-пха̄н̇са, започва да пита за истинската стойност на живота. Това се нарича брахма-джигя̄са̄. А за тези, които се стремят да узнаят коя е крайната цел на живота, Ведите препоръчват: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – „За да разбере трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към авторитетен духовен учител“ (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 11.2.12).

Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат срещнал възможно най-добрия духовен учител и го помолил да му открие това знание, с чиято помощ ще може да се измъкне от карма-бандха-пха̄н̇са, мрежите на плодоносните дейности. Това е истинският смисъл на човешкия живот. Джӣвася таттва-джигя̄са̄ на̄ртхо яш чеха кармабхих̣. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.10) оповестява, че единственото задължение на човека е да се обърне към истински духовен учител, за да узнае как да се освободи от обвързването на карма-бандха-пха̄н̇са.