Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.68

Трима повелители осъществяват сътворяването, поддържането и унищожаването на космическото проявление: Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива (Махешвара). По време на унищожението на материалния свят умира и материалното тяло. И гигантското тяло на вселената, и нищожното тяло на индивидуалното живо същество накрая загиват. Но преданите не се боят от унищожението на тялото, защото са убедени, че след това ще се върнат вкъщи, при Бога (тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна).

Човек, който стриктно следва процеса на преданото служене, не се бои от смъртта, защото вече му е отредено да се върне при Бога. Смъртта всява ужас у неотдадените, понеже те нямат представа къде отиват или пък не знаят в какво следващо тяло ще се въплътят. В тази строфа е много важна думата рудра-бхая: самият Рудра (Шива) говори за „страха от Рудра“. Това означава, че има много личности, известни като Рудра (всичко единайсет на брой), и че този Рудра (Шива), който тук се моли на Върховната Божествена Личност, е различен от другите, въпреки че притежава същото могъщество като тях. Всеки Рудра се бои от останалите Рудри, защото всеки от тях има своята роля в унищожението на материалния космос. С изключение на предания, всички се боят от Рудра, дори и самият Рудра. Преданият обаче не се страхува от него, защото винаги е в безопасност, закрилян от лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.31): каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Скъпи Арджуна, може да оповестиш на всеослушание, че моят чист предан никога няма да загине“.