Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.6
Деванагари
राज्ञां वृत्तिं करादानदण्डशुल्कादिदारुणाम् ।
मन्यमानो दीर्घसत्त्रव्याजेन विससर्ज ह ॥ ६ ॥
मन्यमानो दीर्घसत्त्रव्याजेन विससर्ज ह ॥ ६ ॥
Стих
ра̄гя̄м̇ вр̣ттим̇ кара̄да̄на-
дан̣д̣а-шулка̄ди-да̄рун̣а̄м
маняма̄но дӣргха-саттра-
вя̄джена висасарджа ха
дан̣д̣а-шулка̄ди-да̄рун̣а̄м
маняма̄но дӣргха-саттра-
вя̄джена висасарджа ха
Дума по дума
ра̄гя̄м — на царете; вр̣ттим — източник на препитание; кара — данъци; а̄да̄на — изпълнение; дан̣д̣а — наказание; шулка — глоби; а̄ди — и прочее; да̄рун̣а̄м — които са много тежки; маняма̄нах̣ — мислейки по този начин; дӣргха — дълго; саттра — жертвоприношение; вя̄джена — под предлог, че; висасарджа — изостави; ха — в миналото.
Превод
Антардха̄на, върховният император, не обичаше да събира данъци, да наказва поданиците си или да им налага тежки глоби. Затова той изостави задълженията си и се отдаде на извършване на жертвоприношения.
Пояснение
От тази строфа ясно личи, че понякога царят трябва да пренебрегва собствените си желания в името на царския дълг. Например Арджуна никак не искал да се сражава, защото никой не би пожелал да убива собствените си роднини и близки. И въпреки това въпрос на дълг е кш̣атриите да изпълняват подобни неприятни задължения. Маха̄ра̄джа Антардха̄на никак не бил щастлив, когато трябвало да събира данъци или да наказва поданиците си за престъпленията им. Затова още съвсем млад той се оттеглил от държавното управление под предлог, че трябва да извършва жертвоприношения.