Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.41
Деванагари
प्रवृत्ताय निवृत्ताय पितृदेवाय कर्मणे ।
नमोऽधर्मविपाकाय मृत्यवे दु:खदाय च ॥ ४१ ॥
नमोऽधर्मविपाकाय मृत्यवे दु:खदाय च ॥ ४१ ॥
Стих
правр̣тта̄я нивр̣тта̄я
питр̣-дева̄я карман̣е
намо 'дхарма-випа̄ка̄я
мр̣тяве дух̣кха-да̄я ча
питр̣-дева̄я карман̣е
намо 'дхарма-випа̄ка̄я
мр̣тяве дух̣кха-да̄я ча
Дума по дума
правр̣тта̄я — влечение; нивр̣тта̄я — неприязън; питр̣-дева̄я — на господаря на Питр̣лока; карман̣е — на резултатите от плодоносните дейности; намах̣ — отдавайки почитания; адхарма — безбожен; випа̄ка̄я — на резултата; мр̣тяве — на смъртта; дух̣кха-да̄я — причината на всички видове страдания; ча — също.
Превод
О, Господи, Ти си, който даваш резултатите от благочестивите дейности. Ти си влечението и неприязънта и поражданите от тях действия. Ти си причината за страданията, до които води безбожието, и затова Ти си смъртта. Отдавам Ти най-смирените си поклони.
Пояснение
Върховната Божествена Личност се намира в сърцето на всеки и определя влеченията и антипатиите на всяко живо същество. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) утвърждава това:
сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.
Върховният Бог кара асурите да го забравят, а на преданите помага да го помнят. Антипатиите на живото същество се дължат на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (16.7) е казано: правр̣ттим̇ ча нивр̣ттим̇ ча джана̄ на видур а̄сура̄х̣ – асурите не знаят какво трябва и какво не трябва да правят. Те се противопоставят на преданото служене, но дори тяхната неприязън е диктувана от Върховната Божествена Личност. Понеже не искат да му отдават предано служене, Той отвътре, от сърцето им, ги подтиква да го забравят. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (9.25), обикновените кармӣ искат да стигнат до Питр̣лока. Я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣ – „Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях“.
В тази строфа заслужава внимание и думата дух̣кха-да̄я: който не се отдава на Бога, вечно остава в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки се на мъки. Положението, в което се озовава живото същество, зависи от миналите му дейности, затова асурите, неотдадените, са принудени да живеят в условия, причиняващи им много страдания.