ТЕКСТ 40
ТЕКСТ 40
Текст
Текст
намо 'нтар-бахир-а̄тмане
намах̣ пун̣я̄я лока̄я
амуш̣маи бхӯри-варчасе
намо ’нтар-бахир-а̄тмане
намах̣ пун̣йа̄йа лока̄йа
амушмаи бхӯри-варчасе
Дума по дума
Пословный перевод
артха – смисъл; лин̇га̄я – разкриващ; набхасе – на пространството; намах̣ – отдавайки почитания; антах̣ – вътре; бахих̣ – и отвън; а̄тмане – на аза; намах̣ – отдавайки почитания; пун̣я̄я – благочестиви дейности; лока̄я – за творението; амуш̣маи – отвъд смъртта; бхӯри-варчасе – върховното сияние.
Превод
Перевод
О, Господи, чрез трансценденталните звуци, които се излъчват от тебе, Ти разкриваш истинския смисъл на всичко. Ти си всепроникващото пространство вътре и извън всичко, Ти си крайната цел на благочестивите дейности и в материалния свят, и отвъд него. Затова Ти отдавам отново и отново моите смирени поклони.
О мой Господь, распространяя Свои трансцендентные звуки, Ты открываешь нам истинный смысл всего сущего. Ты — всепроникающее небо, находящееся внутри и вовне, и высшая цель благочестивой деятельности как в материальном мире, так и за его пределами. Поэтому я снова и снова в глубоком почтении склоняюсь перед Тобой.
Пояснение
Комментарий
Ведическите постулати се наричат шабда-брахма. Много неща са отвъд обсега на възприятие на несъвършените ни сетива, но звукът на свещените писания е авторитетен източник, от който получаваме съвършено знание. Ведите се наричат шабда-брахма, защото всичко, казано в тях, представлява най-висша истина, която не се нуждае от доказателства. Това е така, тъй като Ведите (шабда-брахма) са проявление на Върховната Божествена Личност. Истинската същност на цялата шабда-брахма е повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Пред този, който възпроизвежда трансценденталните звуци на мантрата, се разкрива смисълът на всичко – и материално, и духовно. Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а не се различава от Върховния Бог. Човек възприема смисъла на всичко чрез звука, който се предава по въздуха. Без звука, бил той материален или духовен, никой не може да разбере нищо. Във Ведите е казано: антар бахиш ча тат сарвам̇ вя̄я на̄ра̄ян̣ах̣ стхитах̣ – „На̄ра̄ян̣а е всепроникващ, Той се намира едновременно и вътре, и извън всичко“. Бхагавад-гӣта̄ (13.34) също потвърждава това:
Веды называют шабда-брахмой. Многое в мире недоступно восприятию наших несовершенных чувств, но звуки священных писаний являются источником совершенного знания. Веды называют шабда-брахмой, потому что истины Вед составляют высшее знание. Причина этого в том, что Веды, или шабда- брахма, олицетворяют Верховную Личность Бога. Однако истинной квинтэссенцией шабда-брахмы являются звуки мантры Харе Кришна. Тому, кто произносит эти трансцендентные звуки, открываются все, как материальные, так и духовные, истины. Мантра Харе Кришна неотлична от Верховного Господа. Смысл всего, что мы знаем, открывается нам с помощью звуков, передающихся по воздуху. Эти звуки могут быть материальными или духовными, но без помощи звука никакое познание невозможно. В Ведах говорится: антар бахиш́ ча тат сарвам̇ вйа̄йа на̄ра̄йан̣ах̣ стхитах̣ — «Нараяна вездесущ, Он пребывает как внутри всего, так и вне всего». Это также подтверждается в «Бхагавад-гите» (13.34):
кр̣тснам̇ локам имам̇ равих̣
кш̣етрам̇ кш̣етрӣ татха̄ кр̣тснам̇
прака̄шаяти бха̄рата
кр̣тснам̇ локам имам̇ равих̣
кшетрам̇ кшетрӣ татха̄ кр̣тснам̇
прака̄ш́айати бха̄рата
„О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието“.
«О сын Бхараты, как одно солнце освещает всю вселенную, так живое существо вместе со Сверхдушой озаряют все тело сознанием».
С други думи, съзнанието и на душата, и на Свръхдушата е вездесъщо; ограниченото съзнание на живото същество пронизва цялото материално тяло, а върховното съзнание на Бога пронизва цялата вселена. Понеже душата се намира в тялото, съзнанието ѝ пронизва цялото тяло. По същия начин, благодарение на присъствието на върховната душа Кр̣ш̣н̣а във вселената, всички вселенски процеси протичат плавно и по правилен начин. Мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.10).
Иными словами, сознание индивидуальной души и Сверхдуши проникает всюду: ограниченное сознание живого существа пронизывает все тело, а высшее сознание Господа — всю вселенную. Благодаря присутствию души материальное тело пронизано сознанием, и точно так же благодаря присутствию во вселенной Высшей Души, Кришны, вселенский механизм работает четко и слаженно. Майа̄дхйакшен̣а пракр̣тих̣ сӯйате са-чара̄чарам: «О сын Кунти, материальная природа работает под Моим надзором, производя на свет все движущиеся и неподвижные существа» (Б.-г., 9.10).
Затова Шива се моли на Върховния Бог да бъде милостив към нас, така че просто като повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да разберем всичко и в материалния, и в духовния свят. Във връзка с това е важна думата амуш̣маи, защото тя посочва най-висшата цел, към която човек може да се стреми, след като се издигне до висшите планетни системи. Благодарение на миналите си постижения тези, които се занимават с плодоносни дела (кармӣте), се издигат до висшите планетни системи; гя̄нӣте, които се стремят към единение и сливане със сиянието на Върховния Бог, постигат своята желана цел; а преданите, които желаят да общуват лично с Бога, се издигат на Вайкун̣т̣халока или на Голока Вр̣нда̄вана. В Бхагавад-гӣта̄ (10.12) се казва, че Богът е павитрам̇ парамам, върховната чистота. Дадената строфа потвърждава това. Шукадева Госва̄мӣ е казал, че пастирчетата, които си играели с Бог Кр̣ш̣н̣а, не били обикновени живи същества. Само живи същества, които са извършили огромен брой благочестиви дела в продължение на много, много животи, получават възможност да общуват непосредствено с Върховната Божествена Личност. И тъй като само чистите души могат да постигнат Върховния Бог, Той е върховната чистота.
Поэтому в своих молитвах Господь Шива просит Верховную Личность Бога явить нам Свою милость, чтобы, просто повторяя мантру Харе Кришна, мы смогли постичь все существующее в материальном и духовном мире. В связи с этим особого внимания в данном стихе заслуживает слово амушмаи, указывающее на цель, к которой должно стремиться живое существо после того, как оно достигнет высших планетных систем. Те, кто действует ради наслаждения плодами своего труда (карми), поднимаются на высшие планеты, гьяни, последователи философии монизма, мечтающие раствориться в сиянии Верховного Господа или слиться с ним, тоже достигают желаемого результата, но высшей цели достигают только преданные, которые стремятся к общению с Личностью Бога и в конце концов попадают на Вайкунтхалоки или на Голоку Вриндавану.
В «Бхагавад-гите» (10.12) Господь назван «чистейшим из чистых» (павитрам парамам). В данном стихе мы находим подтверждение этому. Шукадева Госвами говорил, что мальчики-пастушки, игравшие с Господом Кришной, не были обыкновенными живыми существами. Только прожив великое множество жизней и совершив множество благочестивых поступков, живое существо может получить право непосредственно общаться с Верховной Личностью Бога. Иначе говоря, достичь Господа могут только те, кто полностью очистился от материальной скверны, поэтому Его называют чистейшим из чистых.