Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.36
Деванагари
नमो नमोऽनिरुद्धाय हृषीकेशेन्द्रियात्मने ।
नम: परमहंसाय पूर्णाय निभृतात्मने ॥ ३६ ॥
नम: परमहंसाय पूर्णाय निभृतात्मने ॥ ३६ ॥
Стих
намо намо 'нируддха̄я
хр̣ш̣ӣкешендрия̄тмане
намах̣ парамахам̇са̄я
пӯрн̣а̄я нибхр̣та̄тмане
хр̣ш̣ӣкешендрия̄тмане
намах̣ парамахам̇са̄я
пӯрн̣а̄я нибхр̣та̄тмане
Дума по дума
намах̣ — отдавам Ти цялата си почит; намах̣ — отново отдавам почитания; анируддха̄я — на Бог Анируддха; хр̣ш̣ӣкеша — господаря на сетивата; индрия-а̄тмане — повелителя на сетивата; намах̣ — поклони на Тебе; парама-хам̇са̄я — на най-съвършения; пӯрн̣а̄я — на върховното цяло; нибхр̣та-а̄тмане — който се намира отвъд материалното творение.
Превод
О, Господи, в образа на върховното управляващо Божество Анируддха Ти си повелител на сетивата и на ума. Затова отново и отново се прекланям пред тебе. Ти си известен още като Ананта и Сан̇карш̣ан̣а заради способността си да унищожаваш цялото творение с пламтящия огън, който изригва от твоята уста.
Пояснение
Хр̣ш̣ӣкешендрия̄тмане. Умът управлява сетивата, а Бог Анируддха управлява ума. За да отдава предано служене, човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Затова Шива се моли на господаря на ума, Бог Анируддха, милостиво да му помогне да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (9.34) се казва: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. За да може човек да отдава предано служене, умът му трябва непрекъснато да е концентриран върху лотосовите нозе на Бога. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (15.15) се казва: маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – Богът е източникът на паметта, знанието и на забравата. Ако Бог Анируддха е доволен от нас, Той може да ни помогне да потопим ума си в служене на Върховния Бог. От тази строфа става ясно също така, че богът на Слънцето е една от еманациите на Бог Анируддха. Щом божеството, управляващо Слънцето, е еманация на Бог Анируддха, тогава молитвата на Шива е отправена и към него.
Чрез четворната си еманация (Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха) Бог Кр̣ш̣н̣а управлява психичните дейности – процесите на мислене, чувстване, желаене и действие. Шива се моли на Бог Анируддха в облика му на бога на Слънцето – божеството, управляващо външните материални елементи, които изграждат материалното тяло. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура думата парамахам̇са е едно от имената на бога на Слънцето. Тук богът на Слънцето е назован с думата нибхр̣та̄тмане, което значи, че той поддържа живота на различните планети, като регулира валежите. Богът на Слънцето изпарява вода от моретата и океаните, след това я превръща в облаци и под формата на дъжд я разпределя по земната повърхност. Когато има обилни валежи, земята ражда достатъчно зърно, с което се изхранват живите същества на всяка планета. Тук богът на Слънцето е назован и с думата пӯрн̣а, „цялостен“, защото лъчите на Слънцето са безкрайни. От милиони години, от самото сътворение на вселената богът на Слънцето дава на всички планети топлина и светлина и енергията му никога не намалява. С думата парамахам̇са обикновено се назовават личностите, които са съвършено чисти. Когато има обилна слънчева светлина, умът става кристалночист – с други думи, богът на Слънцето помага на живото същество да извиси ума си до равнището парамахам̇са. Ето защо Шива се моли на Анируддха да бъде великодушен към него, за да може умът му да е винаги чист и да е погълнат от предано служене на Бога. Както огънят пречиства всички нечисти предмети, така богът на Слънцето пречиства всичко, особено замърсяванията на ума, и по този начин помага на предания да постигне духовно прозрение.