Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.11

В тази строфа заслужава внимание думата суш̣т̣хв-алан̇кр̣та̄м. Според ведическия обичай, на сватбата булката е облечена в богато сари, носи красиви, скъпи накити и по време на церемонията седем пъти обикаля жениха. След това младоженците се поглеждат и се влюбват един в друг за цял живот. Булката пленява младоженеца с красотата си и взаимната им обич става неразрушима. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че мъжът и жената изпитват естествено влечение един към друг и когато се свържат в брачен съюз, това влечение става още по-силно. Привързаността към жената подтиква мъжа да се труди неуморно, за да се сдобие с хубав дом и плодородна земя. После се раждат деца, появяват се приятели, трупа се богатство. Така мъжът затъва все по-дълбоко в материални схващания за живота и мисли: „Това всичко е мое. Всичко е резултат от моя труд“. По този начин илюзията на материалното съществуване продължава вечно.

Трябва да отбележим и думите шукӣм ива, които показват, че както по-рано се влюбил в красивата Шукӣ, съпругата на Саптар̣ш̣ите, така сега Агни, богът на огъня, бил завладян от красотата на Шатадрути, която обикаляла бъдещия си съпруг Пра̄чӣнабархи. Веднъж, много отдавна, когато бил на церемония при Саптар̣ш̣ите, богът на огъня бил привлечен от хубостта на Шукӣ, докато тя обикаляла по същия начин. Тогава неговата съпруга, Сва̄ха̄, се въплътила в образа на Шукӣ и така дала възможност на Агни да се наслаждава. Не само Агни, но и небесният цар Индра, че дори и такива издигнати полубогове като Брахма̄ и Шива, могат да станат жертви на любовната съблазън. Половият инстинкт на живите същества е толкова силен, че стои в основата на всички дейности в материалния свят. Единствено заради половото влечение живото същество е принудено да остава в материалното битие и да приема различни тела. Това влечение е описано още по-добре в следващата строфа.