Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.5

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че йогӣте трябва да се оттеглят в гората и там да живеят в уединение на някое свято място. От дадената строфа виждаме, че когато Пр̣тху Маха̄ра̄джа се оттеглил в гората, той не ядял храна, сготвена и изпратена от неговите последователи или ученици в града. Даде ли човек обет да живее в гората, той трябва да яде само корени, дървесна кора, плодове, сухи листа или каквото друго му даде природата. Пр̣тху Маха̄ра̄джа строго съблюдавал принципите на отшелническия живот: понякога той не ядял нищо друго освен сухи листа и се задоволявал само с няколко глътки вода, друг път живеел само от въздух, а понякога се случвало да откъсне някой плод от дърветата. Така той живеел в отшелничество и се подлагал на сурови лишения, особено по отношение на храната. С други думи, този, който се стреми към духовно съвършенство, в никакъв случай не трябва да преяжда. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ също предупреждава, че човек, който яде твърде много или полага прекомерни усилия за постигането на някоя цел (атя̄ха̄рах̣ прая̄саш ча), нарушава принципите на духовното усъвършенстване.

Трябва също да отбележим, че според Ведите животът в гората е живот в гун̣ата на доброто, животът в града е живот в гун̣ата на страстта, а животът в публичните домове и в кръчмите е в гун̣ата на невежеството. Но животът в храма е живот във Вайкун̣т̣ха, която е отвъд всички гун̣и на материалната природа. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава възможност на всекиго да живее в Божия храм, който всъщност не се различава от Вайкун̣т̣ха. Затова този, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, няма защо да ходи в гората и да се опитва да подражава на Маха̄ра̄джа Пр̣тху и на великите мъдреци и муни, живели в отшелничество.

Когато Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ се оттеглил от поста си на министър, той отишъл във Вр̣нда̄вана и подобно на Маха̄ра̄джа Пр̣тху заживял под едно дърво. Оттогава насам мнозина отиват във Вр̣нда̄вана, опитвайки се да му подражават, но вместо да напреднат духовно, те неусетно придобиват материални навици и макар и във Вр̣нда̄вана, се отдават на извънбрачен секс, хазарт, алкохол и опиати. Сега движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява и в западните страни, но хората от Запада не са в състояние да се оттеглят в гората и да се подлагат на суровите лишения на Пр̣тху Маха̄ра̄джа или Рӯпа Госва̄мӣ. Те обаче, както и всеки друг човек, могат да следват примера на Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура – да живеят в храм на Бога, трансцендентално място, по-висше от всяка горска обител, и да приемат обет да не ядат нищо друго освен кр̣ш̣н̣а-праса̄д, да спазват регулиращите принципи и всеки ден да повтарят по шестнайсет кръга от мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Човек, който живее по такъв начин, никога няма да се отклони от духовния път.