Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.39
Деванагари
अनुदिनमिदमादरेण शृण्वन्
पृथुचरितं प्रथयन् विमुक्तसङ्ग: ।
भगवति भवसिन्धुपोतपादे
स च निपुणां लभते रतिं मनुष्य: ॥ ३९ ॥
पृथुचरितं प्रथयन् विमुक्तसङ्ग: ।
भगवति भवसिन्धुपोतपादे
स च निपुणां लभते रतिं मनुष्य: ॥ ३९ ॥
Стих
анудинам идам а̄дарен̣а шр̣н̣ван
пр̣тху-чаритам̇ пратхаян вимукта-сан̇гах̣
бхагавати бхава-синдху-пота-па̄де
са ча нипун̣а̄м̇ лабхате ратим̇ мануш̣ях̣
пр̣тху-чаритам̇ пратхаян вимукта-сан̇гах̣
бхагавати бхава-синдху-пота-па̄де
са ча нипун̣а̄м̇ лабхате ратим̇ мануш̣ях̣
Дума по дума
ану-динам — ден след ден; идам — това; а̄дарен̣а — с благоговение; шр̣н̣ван — слушайки; пр̣тху-чаритам — повествованието за Маха̄ра̄джа Пр̣тху; пратхаян — разказвайки; вимукта — освободен; сан̇гах̣ — общуване; бхагавати — към Върховната Божествена Личност; бхава-синдху — океана от невежество; пота — лодката; па̄де — чиито лотосови нозе; сах̣ — той; ча — също; нипун̣а̄м — пълна; лабхате — постига; ратим — привързаност; мануш̣ях̣ — човекът.
Превод
Всеки, който с възторг и благоговение ден след ден чете и разказва историята на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, ще усили вярата си във Върховния Бог и ще развие привързаност към лотосовите му нозе. Лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност са лодката, с която живото същество може да прекоси океана на невежеството.
Пояснение
В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата бхава-синдху-пота-па̄де. Лотосовите нозе на Бога са известни като махат-падам – те са основата и източникът на цялото материално битие. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) е казано: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – всичко води началото си от него. Космическото мироздание, което е сравнено с океан от невежество, също дължи съществуването си на Божиите лотосови нозе. Затова за чистия предан безбрежният океан на невежеството става съвсем малък. Човекът, който е намерил подслон при лотосовите нозе на Бога, няма нужда да прекосява океана на материалното съществуване – той вече го е прекосил, като се е приютил при лотосовите нозе на Бога. Като слуша и разказва повествованията, възпяващи Бога и неговите предани, човек безвъзвратно и окончателно се отдава на служенето в лотосовите нозе на Върховния. Това може да бъде постигнато много лесно, стига той всеки ден да слуша историята на живота на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Във връзка с това можем да отбележим и думата вимукта-сан̇гах̣. Когато сме свързани с трите гун̣и на материалната природа, положението ни в материалния свят е много несигурно и рисковано, но щом започнем да отдаваме на Бога предано служене, следвайки процесите шраван̣ам и кӣртанам, ние веднага ставаме вимукта-сан̇га, с други думи, постигаме освобождение от материалния свят.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и трета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Маха̄ра̄джа Пр̣тху се връща при Бога“.