Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.29

Според ведическите писания жената, която умира заедно със съпруга си или влиза в пламъците на неговия погребален огън, отива на същата планета, на която отива той. В материалния свят има не само планета Питр̣лока, но и планета, известна под името Патилока. В тази строфа обаче думата пати-лока не се отнася за никоя от планетите в материалната вселена, защото Пр̣тху Маха̄ра̄джа, най-великият сред себепозналите се души, очевидно достигнал планетите във Вайкун̣т̣ха и се върнал вкъщи, при Бога. Царица Арчи също отишла на Патилока, но тази Патилока е отвъд пределите на материалния свят, защото в дадената строфа е казано, че царицата стигнала до същата планета, на която отишъл съпругът ѝ. Жената, която умира заедно със съпруга си, в следващия си живот отново свързва съдбата си с неговата и когато той остава в материалния свят. По подобен начин, на планетите във Вайкун̣т̣ха Маха̄ра̄джа Пр̣тху и царица Арчи отново били заедно. Във Вайкун̣т̣ха има брачни двойки, но те нямат полови отношения и не създават деца. И мъжете, и жените във Вайкун̣т̣ха са необикновено красиви, но въпреки че изпитват взаимно влечение, те не влизат в полови отношения. Те не намират удоволствие в секса, защото изцяло са потопени в Кр̣ш̣н̣а съзнание и постоянно славят Бога, възпявайки неговото величие.

Бхактивинода Т̣ха̄кура също казва, че дори в материалния свят мъжът и жената могат да превърнат дома си във Вайкун̣т̣ха. Ако двамата съпрузи са потопени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава още докато са в материалния свят, те живеят на Вайкун̣т̣ха: просто трябва да поставят у дома си мӯрти на Бога и му служат според указанията на ша̄стрите. Така двамата никога няма да изпитват еротични желания. Това е критерият за напредък в преданото служене. Напредналите предани не изпитват влечение към половия живот. А когато човек стане безразличен към половия живот и пропорционално на това безразличие се усили привързаността му към служенето на Бога, той на практика живее във Вайкун̣т̣ха. В последна сметка, материален свят всъщност няма – просто когато живото същество забрави служенето за Бога и започне да служи на сетивата си, за него се казва, че живее в материалния свят.