Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.21
Деванагари
देहं विपन्नाखिलचेतनादिकं
पत्यु: पृथिव्या दयितस्य चात्मन: ।
आलक्ष्य किञ्चिच्च विलप्य सा सती
चितामथारोपयदद्रिसानुनि ॥ २१ ॥
पत्यु: पृथिव्या दयितस्य चात्मन: ।
आलक्ष्य किञ्चिच्च विलप्य सा सती
चितामथारोपयदद्रिसानुनि ॥ २१ ॥
Стих
дехам̇ випанна̄кхила-четана̄дикам̇
патюх̣ пр̣тхивя̄ дайитася ча̄тманах̣
а̄лакш̣я кин̃чич ча вилапя са̄ сатӣ
чита̄м атха̄ропаяд адри-са̄нуни
патюх̣ пр̣тхивя̄ дайитася ча̄тманах̣
а̄лакш̣я кин̃чич ча вилапя са̄ сатӣ
чита̄м атха̄ропаяд адри-са̄нуни
Дума по дума
дехам — тяло; випанна — напълно изчезнали; акхила — всички; четана — възприятие; а̄дикам — признаци; патюх̣ — на съпруга ѝ; пр̣тхивя̄х̣ — към света; дайитася — на милостивия; ча а̄тманах̣ — също и към нея; а̄лакш̣я — виждайки; кин̃чит — съвсем малко; ча — и; вилапя — оплаквайки; са̄ — тя; сатӣ — вярната; чита̄м — в огъня; атха — сега; а̄ропаят — положи; адри — на хълма; са̄нуни — на върха.
Превод
Когато царица Арчи видя, че съпругът ѝ, който бе толкова милостив към нея и към земята, повече не показва признаци на живот, тя поплака известно време, после издигна погребална клада на върха на хълма и положи върху нея трупа на съпруга си.
Пояснение
Когато царицата видяла, че мъжът ѝ повече не проявява признаци на живот, тя поплакала известно време. Думата кин̃чит значи „не за дълго“. Царицата добре разбирала, че съпругът ѝ не е мъртъв, въпреки че признаците на живота – физическата активност, мисловната дейност и сетивното възприятие – са си отишли. В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) е казано:
дехино 'смин ятха̄ дехе
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“.
Когато живото същество преминава от едно тяло в друго – преход, който хората наричат смърт, – разумният човек не скърби, защото знае, че живото същество не е умряло, а просто се е преместило в друго тяло. Царицата вероятно се страхувала, когато останала сама в гората с мъртвото тяло на своя съпруг, но понеже била велика жена, съпруга на велик мъж, тя потъгувала известно време, ала скоро се съвзела и веднага си спомнила за многото задължения, които ѝ предстоят. Така, вместо да си губи времето, скърбейки за загубата, тя веднага издигнала погребална клада на върха на един от близките хълмове и положила върху нея тялото на съпруга си.
Тук Маха̄ра̄джа Пр̣тху е наречен дайита, защото не само управлявал земята, но се отнасял към нея като към свое дете, което се нуждае от закрилата му. По същия начин Маха̄ра̄джа Пр̣тху се грижел и за съпругата си. Царят е длъжен да дава закрила на всички, и особено на земята в своите владения, на поданиците си и на членовете на семейството си. Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил съвършен цар и се грижел за всички. Затова тук той е наречен дайита.